Джейн Ан Кренц
Ангел хранител (38)

38.

Филмът продължава…

„В КАДЪР:

Спешното отделение

Медицинският екип е в стерилно облекло. Разтревожена, Луси стои до леглото. Дик е застанал зад нея, положил ръка на рамото й. Изражението му е мрачно.

ЛЕКАРЯТ:

— Няма следи от травма. Жизнените му показатели са нормални.

Той проверява ръцете на пациента, после се приближава към долната страна на леглото, принуждавайки младата жена да отстъпи. Оглежда пръстите на краката на лежащия на леглото.

— Няма следи от убождания.

ЛУСИ ВЪЗМУТЕНО:

— Разбира се, че няма следи от убождания. Мейсън не взема наркотици.

ДОКТОРЪТ:

— ПМС изключва наличие на опиати в кръвта. Но ще знаем повече, когато получим лабораторните изследвания.

ПАЦИЕНТЪТ:

— Добре съм.

Никой не му обръща внимание, защото не го чуват.

ЛУСИ:

— Какво е ПМС?

ЛЕКАРЯТ:

— Променено ментално състояние. Сигурни ли сте, че няма системна употреба на наркотици?

ДИК:

— Тя е права. Две бири и малко вино вечер. Нищо повече.

ДОКТОРЪТ СЕ ОБРЪЩА КЪМ НЯКОГО ОТ ЕКИПА СИ:

— Закарайте го на скенер. Искам томографска снимка на главата.

ПАЦИЕНТЪТ ТОЗИ ПЪТ ПО-ВИСОКО:

— Добре съм, по дяволите.

Всички се обръщат към него. Луси се усмихва с облекчение.

ЛУСИ:

— Той е добре.

ПАЦИЕНТЪТ:

— Точно така. Искам да се прибера у дома.

ДОКТОРЪТ ГО ПОГЛЕЖДА СТРОГО:

— Помните ли какво сте яли или пили, преди съпругата ви и чичо ви да ви доведат тук?

Пациентът поглежда Луси, намига й и се усмихва.

— Здравей, мила.

Луси се мръщи и му отправя предупредителен поглед. Мъжът схваща посланието. Двамата с Дик са излъгали за взаимоотношенията й с него, за да я допуснат в стаята му.

ДОКТОРЪТ СЕ ОБРЪЩА КЪМ ПАЦИЕНТА:

— Мистър Флечър, помните ли какво сте консумирали, преди да се озовете при нас?

Пациентът се опитва да се концентрира.

— Кафе, струва ми се.

ЛЕКАРЯТ:

— Можете ли да ни разкажете халюцинациите си?

МЪЖЪТ В ЛЕГЛОТО:

— Мисля, че попаднах в някакъв филм.

ДОКТОРЪТ:

— Все още ли сте в него?

Пациентът осъзнава, че вероятно има правилен и неправилен отговор. Решава да рискува:

— Не. Филмът свърши.

Лекарят очевидно не вярва съвсем на думите му.

— Радвам се да го чуя. Но за да сме сигурни, че екшънът все пак е с добър край, трябва да прекарате нощта при нас, мистър Флечър. Ако жизнените ви показатели останат все така стабилни и неврологичните функции се подобрят, още утре сутринта ще можете да си тръгнете.

ПАЦИЕНТЪТ:

— Мамка му.“