Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (8)

Осма глава

Намирахме се пред една тристагодишна ферма, разположена насред близо пет хектара земя, на четири и половина километра от центъра на Конкорд, и очаквахме служителката от агенцията за недвижими имоти. Къщата не издаваше годините си, но не изглеждаше и на моите. Основата й беше обрасла с буйни растения, боята се лющеше и някои от рамките на прозорците бяха разкривени и проядени. Теренът плавно се спускаше към поток и се сливаше с гъстите гори около него, където листата на широколистните дървета вече започваха да капят. В почти цялото имение не се забелязваше друго човешко присъствие.

Пърл, кучето чудо, тичаше наоколо в кръг и душеше земята с щръкнала къса опашка. След всеки пълен кръг заставаше пред Сюзан с отворена уста и я наблюдаваше известно време. Сюзан го потупваше и Пърл се впускаше в следващото кръгче.

Една сойка направи завой покрай няколко бора, кацна на моравата, вирна глава и започна да се оглежда за червейчета. Не откри нищо, отново литна и покръжи над нас, преди да кацне на клона на един клен. Подобно на повечето птици, тази също нито за миг не оставаше напълно неподвижна — ту въртеше глава, ту пърхаше с крилца и подскачаше на клона без никаква явна причина. Сигурно й си струвах мързелив, както се бях облегнал на колата под последните слънчеви лъчи, застанал до тази забележителна жена. Сигурно има поне тринайсет начина човек да наблюдава една сойка.

— Ето това е къщата — каза Сюзан.

— Прекрасна е — отвърнах аз. — След като решихме, че не можем да живеем заедно, можем поне да си купим заедно къща в провинцията.

— Но решихме също и да прекарваме уикендите заедно — припомни Сюзан.

— Защото ти непрекъснато ме омаломощаваш с безкрайни сексуални изобретения — оправдах се аз.

— На мен не ми се струват безкрайни — каза Сюзан. — Откакто продадох къщата в Мейн, все ми се струва, че трябва да си купим вила извън града и малко земя, която да оградим с ограда, за да може мъничето ни да си тича наоколо след птичките.

— Пърл предпочита да тича след кучешките бисквити — казах аз.

Сюзан се престори, че не е чула.

— Тази къща е подходяща. Поразрушена е, така че ще я купим евтино. Но ти ще я оправиш и след това ще можем да идваме тук заедно с Пърл през почивните дни наесен, да печем кестени и да си прекарваме великолепно.

Когато се запали по нещо, не обръща внимание на почти нищо друго. Освен на мен в повечето случаи.

— Ние винаги си прекарваме великолепно — отбелязах аз.

— Така е. Напредваш ли в Порт Сити?

— Разбира се. Хок наблюдава Христофолус, обаче никой друг не го следи. Освен това хубавичко си поговорих с Де Спейн.

— Той знае ли нещо?

— Не. Даде ми списък с психарите, обаче там няма нищо, което да ни е от помощ.

— Той върши ли работа?

— Де Спейн ли? Да, той е добро ченге. Много е суров.

— Твърде суров ли?

— Според някои хора.

— По-суров от теб?

— Няма кон, който да не може да бъде обязден, госпожице. Нито пък ездач, който да не може да бъде хвърлен от седлото.

— Мили боже! — възкликна Сюзан. — Това да не би да означава, че е по-суров от теб?

— Означава, че ще разберем някой ден. Какво знаеш за Рики Ву?

— За Рики ли?

— Да. Не че е празно любопитство, но засега тя единствена възрази срещу това да разследвам убийството.

— Да, така е, предполагам. Трудно е човек да приема Рики на сериозно.

— Явно някой го прави — отбелязах аз. — Ако заложи бижутата, с които се беше накичила онази вечер, би могла да купи тази къща.

— Съпругът й, Лони Ву, е много богат и не лишава Рики от нищо. Китайска принцеса в Америка. Това й дава усещането, че има право на всичко.

— Може би трябва да я запознаем с Пърл.

— С кучешката принцеса на Америка — съгласи се Сюзан. — Рики прави щедри дарения за театъра.

— А сега е член на настоятелството. Можеш ли да ми уредиш един обяд с нея?

— Съмнявам се, че ще желае да те види.

— Припомни й, че съм готино парче.

— Ще я поканя да обядва с двама ни, но в последния момент ще се наложи спешно да посетя някой пациент, а ти ще трябва да предадеш извиненията ми.

— Става — съгласих се аз. — Но според мен номерът с готиното парче щеше да свърши същата работа.

— Рики е твърде самовлюбена, за да флиртува.

— Май не си много наясно с тези неща.

— Наистина ли смяташ, че… — подхвана Сюзан, но Пърл започна да лае и да подскача наоколо, понеже в този момент служителката на агенцията тъкмо паркираше кафеникавия си пикап волво. Когато жената излезе, Пърл напъха глава между бедрата й. — Какъв срам! — притесни се Сюзан.

Жената се усмихна и потупа Пърл по главата. Явно нямаше нищо против. Знаеше, че собственичката на Пърл е доста буйна жена.

— Къщата се нуждае от сериозен ремонт — изтъкнах аз.

— Ние предпочитаме да казваме, че „има голям потенциал“ — поправи ме служителката на агенцията.

— Не се и съмнявам.

— В този ценови пояс. В по-ниския бихме се изразили, че е „мечта за всеки майстор“.

— Ти обичаш тази работа — каза Сюзан.

— Но се движа със собствено темпо.

— Разбира се — съгласи се тя и ми се усмихна.

И аз й се усмихнах в отговор. Не й повярвах ни най-малко, но усмивката й си заслужаваше да се примиря. Ето защо само след час се оказах съсобственик на огромна къща с масивна зидария на място, където останалите жители отглеждаха крави, яздеха коне и караха пикапи.

Ако не бях такъв герой, доста щях да се притесня.