Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (45)

Четирийсет и пета глава

Първото нещо, което видях, когато се събудих, беше розово-лилавата фланелена нощница на Сюзан на купчина на пода. Отличен знак. Надникнах под завивките. Беше гола, ако не броим дебелите бели чорапи на краката й. Още един добър знак. Обикновено Сюзан спеше с дебела фланелена нощница от средата на август чак до юли. Чорапите носеше през цялата година. На нощното й шкафче имаше наполовина празна чаша с мартини. Замислих се за изминалата нощ. Макар и плахо, спомените ми потвърдиха уликите, намерени сутринта. Очевидно Сюзан бе решила, че ще е по-добре да се присъедини в борбата ми срещу мартинитата, бяхме обсъдили подробно нещата в Порт Сити, по-късно си бяхме приготвили спагети, бяхме си легнали и нощницата бе прекарала нощта на пода. Погледнах към Сюзан. Беше се завила чак до носа, очите й бяха отворени и вперени в мен.

— Какво ще правиш? — попита тя.

— След като донеса два портокалови сока, ще си поиграя с голото ти тяло, докато не се побъркаш от желание — казах аз.

— Това го знам — отвърна тя. — Интересувам се какво ще правиш след това с Джослин?

— Не знам. Смяташ ли, че трябва да я намеря?

Пърл подаде муцуната през полуотворената врата, разтвори я докрай и влезе в спалнята. Скочи върху леглото и впери поглед в завивките, докато не ги вдигнах. След това се мушна отдолу, настани се помежду ни и се приготви да спи. Сюзан я погали.

— Как ще го постигнеш? — попита тя.

— Сигурно е отишла в някой мотел — предположих аз. — Ако човек ще инсценира собственото си отвличане, налага се да постъпи така. Не може да отседне у приятел.

— А дали ще използва чуждо име?

— Ще й трябва кредитна карта, а вероятно не разполага с фалшиви.

— Значи ще провериш мотелите в околността?

— Да.

— И ако не разполага с доста пари в брой, ще я откриеш.

— А ако има доста пари в брой, някой със сигурност ще я е запомнил — казах аз.

— Много по-трудно е да се скрие човек, отколкото предварително си мисли — констатира Сюзан.

— Особено за аматьорите. Но дали се налага да я намеря? Почти сигурно е, че е инсценирала всичко, за да привлече вниманието ми.

— Да — съгласи се Сюзан. — Но нали не искаме да продължи да сгъстява напрежението, докато най-сетне не успее да привлече вниманието ти.

— Добър аргумент.

Пийнахме портокалов сок, позабавлявахме се малко, след това Сюзан погледна часовника и се изтърколи от леглото.

— Мили боже! Първият ми пациент ще дойде след час.

Засуети се из спалнята, а аз лежах и я наблюдавах.

— Защо не стана по-рано, та да не се принуждаваш да бързаш толкова? — попитах аз.

— Защото бях нападната от един свръхпотентен мъжкар — отвърна тя и впери поглед в гардероба си. Беше единственият човек, когото познавах, способен да мисли, докато бърза.

— Често ли ти се случва?

— Да, за щастие.

Извади някакво сако, огледа го бързо и го метна на стола. Извади друго, притисна го до себе си и се огледа.

— Може би щеше да ти стои по-добре, ако беше облечена с нещо надолу — отбелязах аз.

— Мъжете в спортната зала твърдят обратното — отвърна тя.

— Вероятно имат право.

Но тя не ме чу. Изхвърча към банята и затвори вратата. Допих сока си, обух си панталоните, свалих Пърл от леглото и я нахраних. Чух шуртенето на душа. Върнах се в спалнята и оправих леглото. Синият костюм на тънко райе, който Сюзан си беше избрала, беше прилежно окачен на закачалка на една кука от вътрешната страна на гардероба й. Нещата, които бе отхвърлила, лежаха пръснати по пода като есенни листа от западния вятър. Чух как душът спира. Окачих дрехите по закачалките. В гардероба те бяха внимателно отделени една от друга, за да не се мачкат. Така и не разбрах правилата й за поддържане на ред там. Каквито и да бяха, преставаха да важат, докато избираше какво да облече. Занесох чашите от мартини в кухнята и ги поставих в миялната машина заедно с тенджерите и чиниите от вечерята предишната вечер. След това направих кафе.

Пиех втората си чаша, когато Сюзан се появи от спалнята гола, но с прическа и грим. Занесох кафето в спалнята, за да пийне, докато се облича.

— Какво ще предприемеш? — полюбопитства тя.

— Ами май ще се опитам да намеря Джослин.

— Възможно ли е да грешим? — попита тя. — Възможно ли е някой друг да е изкопирал плаката, докато я е връзвал? И тя наистина да е нечия пленница?

— Може и да грешим, но най-вероятно не е така. Ще разберем, когато я намеря.

Сюзан кимна.

— Значи се уповаваме на догадките си — каза тя.

— Ти не го ли правиш?

— По време на терапията ли? Да, сигурно е така, но ме направляват опитът, интелигентността и още нещо.

— Какво е то?

— Мразя тази дума, но… имам предвид интуицията — отвърна тя.

— Както и да е. Използваш малко наука и малко импровизация.

— Да.

— И при мен е така.

— При това го правиш доста успешно. Би ли ми дръпнал ципа?

Справих се и с тази задача. Когато излезе, въздухът все още пазеше аромата й. Съблякох се, взех си душ, пуснах на Пърл Си Ен Ен, за да не скучае, докато е сама, и отидох в кантората си.

Най-напред исках да проверя пощата, пък после да търся Джослин.