Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (2)

Втора глава

Деметриус Христофолус, художественият директор на театъра в Порт Сити, ни очакваше, отпивайки от своя коктейл „Манхатън“ в салона на китайския ресторант „При Ву“, който се намираше съвсем близо до театъра. Сюзан ни запозна. Христофолус обходи с поглед залата, в средата на която се виждаше миниатюрно мостче над още по-миниатюрно езерце. На задната стена бе нарисуван някакъв вулкан.

— Собственикът е член на нашето настоятелство — обясни той.

— Това на стената китайски вулкан ли е? — попитах аз.

— Струва ми се, че е Везувий — усмихна се Христофолус в отговор. — Преди тук е имало пицария.

— Икономично решение — отбелязах.

Апатичен келнер донесе бира за мен и чаша червено вино за Сюзан.

— Ще се присъедините ли към нас довечера? — попита Христофолус.

— Да. Сюзан ми каза, че ви следят.

— Направо на въпроса значи. Неприятна работа, но нали затова сте тук.

— Тук съм, защото Сюзан ме помоли.

— Ами, следят ме вече няколко седмици — поде Христофолус. — Отначало си казах, че вероятно съм станал прекалено мнителен. Вестниците непрекъснато пишат в какви опасни времена живеем. Скоро обаче се убедих, че наистина някой ме следи.

— Можете ли да го опишете?

— Винаги е облечен в черно, върви след мен като сянка нощем. Струва ми се, че е средно висок, нормално сложен. Лицето му непрекъснато се прикрива от шапката.

— Каква шапка?

— Мека шапка с широка периферия.

— Доближавали ли сте го?

— Не. Честно казано, страх ме е.

— Разбираемо е. Заплашвал ли ви е?

Христофолус поклати глава отрицателно.

— А той приближавал ли е до вас?

— Не.

— Да ви е изпращал писма? Заплахи по телефона? Мръсни номера?

— Не.

— Хрумва ли ви защо може да ви следи? Отхвърлен актьор? Огорчен текстописец?

Сюзан ми метна един поглед. Това с „текстописеца“ си беше чисто заяждане и тя го знаеше.

— Художественият директор на един театър е принуден да взема решения, които никак не се харесват на някои хора — отвърна Христофолус. — Такава ми е работата. Но не смятам, че някой би постъпил по този начин само защото двамата имаме творчески разногласия. А дори и да е така, защо ще ме следи?

— Някои преследвачи добиват усещане за власт.

Христофолус изви вежди и сви рамене:

— Обикновено към това ли се стремят? Към усещането за власт? Или ме грози истинска опасност?

— Не мога да твърдя, че не сте в опасност. Досега не са ви заплашвали и това е добре, но няма как да знаем какво предстои. Съобщихте ли в полицията?

— Не.

— Не е зле да го направите.

— С какво могат да ми помогнат?

— Зависи с колко хора разполагат и доколко експедитивно действат. Може да имат списък на подобни преследвачи, а вие да разпознаете там някое име. Вероятно ще бъдат в състояние да ви предложат закрила. Биха могли дори да арестуват този тип.

— Бих предпочел… да не разгласявам официално за случая.

— Защо?

— Искам да предпазя театъра.

— Аха.

Млъкнахме. Чаках.

— Пък и нямам особено доверие в нашата полиция.

— Де Спейн все още ли е шеф?

— Познавате ли го?

— Сблъсквал съм се с него няколко пъти. Веднъж, докато все още работеше в щатската полиция, и още веднъж преди пет години, когато бях тук по работа.

— Да, все още е шеф.

Христофолус говореше за Де Спейн с явна неохота. Засега нямах намерение да насилвам нещата.

— Да сте преживели някаква романтична история с неизяснен край? — попитах аз.

Христофолус се усмихна — явно се радваше, че смених темата.

— Не. За добро или за лошо, повечето подобни истории отдавна са зад гърба ми.

— Нямате бивши любовници, които биха могли да ви следят?

— Не — усмихна се той още по-широко.

— Ревнива съпруга?

Той се засмя тихо и погледна към Сюзан:

— Доста е тактичен за човек с неговата професия. Задава въпроси, без да си създава предварително мнение за сексуалните ми предпочитания.

— Суров, но чувствителен — охарактеризира ме тя.

— Е, имате ли ревнива съпруга? — повторих аз.

— Не. Бих искал да имам.

— Дължите ли някому пари?

— Само вноските за колата си, но ги погасявам редовно.

— Какво искате да направя?

— Да заловите преследвача ми.

— Добре.

— Смятате ли, че ще успеете?

— Разбира се — отвърнах аз. — Бил той мъж или жена.

Както виждате, не съм жертва на половата дискриминация.