Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (21)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Walking Shadow, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Вечните сенки
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2002
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2002
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Редактор: Димил Стоилов
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 954-459-988-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15528
История
- — Добавяне
Шеста глава
В офиса на Христофолус преобладаваха светлото дърво и оголените червени тухли. Ламинираните греди на тавана, рамките на прозорците и широките жълтеникави борови дъски на пода бяха боядисани в светлокафяво. Христофолус седеше зад мисионерско дъбово бюро, което подхождаше на останалата мебелировка в стаята. Носеше сако от туид, а широкото му заоблено лице беше свежо и с хубав тен над прошарената брада.
— Най-напред ми позволете да се извиня за поведението на настоятелите — подхвана домакинът.
— Интелигентността невинаги е основно качество на настоятелствата — отвърнах аз.
— Така е — усмихна се той. — Желанието да се събират или даряват пари май е по-важно.
— Бих казал, че е единствено важното.
Усмивката остана на лицето на Христофолус, но стана някак тъжна.
— В днешно време изкуствата са поставени в крайно незавидно положение. Рейган и Буш направо ни съсипаха. А също и скъпият Джеси Хелмс[1], който подозира, че в „Малки жени“[2] всъщност става дума за лесбийки.
— Субсидиите секнаха, така ли?
— Станаха ужасно оскъдни — отвърна Христофолус. — Продължават да наливат пари в скапаните цигари, които са си чиста отрова, по дяволите, а спестяват средства, като орязват субсидиите за изкуствата.
— Защото в Северна Каролина не се отглеждат изкуства.
— Така е, знам. Обаче те лицемерно твърдят, че театърът и другите сценични изкуства трябва да се самоиздържат. За бога, дори Шекспир е бил субсидиран. Ако изкуствата трябва да се финансират сами, това би ги обрекло на крайно популярен репертоар. А що се отнася до комерсиалното изкуство, телевизията ни е предостатъчна. Пиеси като „Хенди Денди“[3] никога не биха видели сцена.
Усмихнах се.
— Знам. Вие смятате това за пълна безсмислица. Честно казано, аз също не харесах пиесата, но никога няма да повторя думите си публично. Въпреки това тя е опит за художествено преосмисляне на някои изконни ценности и колкото и тромаво да е поднесена, заслужава да бъде насърчена.
— Особено сега, след като останахте с дупка в програмата — вметнах аз.
— Да, особено сега. Не съм светец. Ако имаше по-добра пиеса, щяхме да поставим нея. Просто се опитвам да преживявам, да осигуря препитание на групата, да привлека публика, да събера пари и да задвижа нещата. А това означава, че поставям пиеси, които не харесвам, целувам задници и толерирам разни невежи. От друга страна, нямаме „Котки“, което да се играе няколко сезона.
— Трябва да сте благодарни за това — вметнах аз.
— Истинският театър — и въобще кое да е изкуство — говори за дълбоките, неизразени импулси на културата — каза Христофолус. — Изкуството активира колективното съзнание. Изкуството е много по-важно за благоденствието на едно общество, отколкото ядрените ракети или фармацевтичните компании. Знаете ли, че английският театър произхожда от старинен религиозен ритуал?
Христофолус беше прекомерно голям маниак, а също — безскрупулен търсач на спонсори, и ужасно ме измори. Но освен това беше един от най-големите театрални мислители в света. Бях чел няколко от книгите му и в момента усещах присъствието на духа от тях.
— Quern quaeritis[4] — отбелязах аз.
Пак се заяждах, както когато казах „текстописец“. И отново свърши работа. Христофолус ме погледна така, сякаш току-що бях левитирал.
— Ама вие сте доста странен детектив — отбеляза той.
— Чета много полицейски бюлетини — обясних аз. — Нека да поговорим малко за пиесата.
— За „Хенди Денди“ ли?
— Да. Ако говорите бавно, ще бъда в състояние да следя мисълта ви.
— Тия не ми минават — контрира ме Христофолус. — Много по-осведомен сте, отколкото си давате вид.
— Би било трудно да не е така — отвърнах аз. — Според вас, какво в пиесата предизвиква толкова много възражения?
— Макар и доста грубо, тя променя предубежденията на хората. Не само свързаните с добро или лошо, с расизъм или хуманизъм, а всички заедно. Ако влезете в залата със силни предубеждения по отношение на жените или на чернокожите, пиесата ще ги разруши. Ако дойдете враждебно настроен към жените или чернокожите, пиесата ще изкорени и това чувство. Тя приканва хората да гледат на всяко човешко преживяване директно, извън историческия контекст.
— Историческият контекст не е излишен — отбелязах аз.
— Разбира се — съгласи се Христофолус, — но Ленард би ви казал, че трябва най-напред да съборите паянтовата фасада, преди да построите нова, стабилна постройка. Ленард О дразни всички: светски хуманисти, християнски фундаменталисти, консерватори, либерали, либертинци, черни, бели, жени, мъже, евреи, хомосексуалисти, хетеросексуални, бисексуални, Харе Кришна, Американската медицинска асоциация и кого ли още не.
— Ленард е авторът на пиесата, така ли?
— Да.
— А това „О“ какво е? Като в „О, значи разбирате!“ или като в „Историята на О“.
— Второто.
— Истинското му име ли е?
— Съмнявам се.
— Трябва да поговоря с него.
— Очертава се интересна среща — отсъди Христофолус.