Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Walking Shadow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2021)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2021)

Издание:

Автор: Робърт Паркър

Заглавие: Вечните сенки

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2002

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2002

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Редактор: Димил Стоилов

Коректор: Юлиана Василева

ISBN: 954-459-988-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15528

История

  1. — Добавяне

Шеста глава

В офиса на Христофолус преобладаваха светлото дърво и оголените червени тухли. Ламинираните греди на тавана, рамките на прозорците и широките жълтеникави борови дъски на пода бяха боядисани в светлокафяво. Христофолус седеше зад мисионерско дъбово бюро, което подхождаше на останалата мебелировка в стаята. Носеше сако от туид, а широкото му заоблено лице беше свежо и с хубав тен над прошарената брада.

— Най-напред ми позволете да се извиня за поведението на настоятелите — подхвана домакинът.

— Интелигентността невинаги е основно качество на настоятелствата — отвърнах аз.

— Така е — усмихна се той. — Желанието да се събират или даряват пари май е по-важно.

— Бих казал, че е единствено важното.

Усмивката остана на лицето на Христофолус, но стана някак тъжна.

— В днешно време изкуствата са поставени в крайно незавидно положение. Рейган и Буш направо ни съсипаха. А също и скъпият Джеси Хелмс[1], който подозира, че в „Малки жени“[2] всъщност става дума за лесбийки.

— Субсидиите секнаха, така ли?

— Станаха ужасно оскъдни — отвърна Христофолус. — Продължават да наливат пари в скапаните цигари, които са си чиста отрова, по дяволите, а спестяват средства, като орязват субсидиите за изкуствата.

— Защото в Северна Каролина не се отглеждат изкуства.

— Така е, знам. Обаче те лицемерно твърдят, че театърът и другите сценични изкуства трябва да се самоиздържат. За бога, дори Шекспир е бил субсидиран. Ако изкуствата трябва да се финансират сами, това би ги обрекло на крайно популярен репертоар. А що се отнася до комерсиалното изкуство, телевизията ни е предостатъчна. Пиеси като „Хенди Денди“[3] никога не биха видели сцена.

Усмихнах се.

— Знам. Вие смятате това за пълна безсмислица. Честно казано, аз също не харесах пиесата, но никога няма да повторя думите си публично. Въпреки това тя е опит за художествено преосмисляне на някои изконни ценности и колкото и тромаво да е поднесена, заслужава да бъде насърчена.

— Особено сега, след като останахте с дупка в програмата — вметнах аз.

— Да, особено сега. Не съм светец. Ако имаше по-добра пиеса, щяхме да поставим нея. Просто се опитвам да преживявам, да осигуря препитание на групата, да привлека публика, да събера пари и да задвижа нещата. А това означава, че поставям пиеси, които не харесвам, целувам задници и толерирам разни невежи. От друга страна, нямаме „Котки“, което да се играе няколко сезона.

— Трябва да сте благодарни за това — вметнах аз.

— Истинският театър — и въобще кое да е изкуство — говори за дълбоките, неизразени импулси на културата — каза Христофолус. — Изкуството активира колективното съзнание. Изкуството е много по-важно за благоденствието на едно общество, отколкото ядрените ракети или фармацевтичните компании. Знаете ли, че английският театър произхожда от старинен религиозен ритуал?

Христофолус беше прекомерно голям маниак, а също — безскрупулен търсач на спонсори, и ужасно ме измори. Но освен това беше един от най-големите театрални мислители в света. Бях чел няколко от книгите му и в момента усещах присъствието на духа от тях.

— Quern quaeritis[4] — отбелязах аз.

Пак се заяждах, както когато казах „текстописец“. И отново свърши работа. Христофолус ме погледна така, сякаш току-що бях левитирал.

— Ама вие сте доста странен детектив — отбеляза той.

— Чета много полицейски бюлетини — обясних аз. — Нека да поговорим малко за пиесата.

— За „Хенди Денди“ ли?

— Да. Ако говорите бавно, ще бъда в състояние да следя мисълта ви.

— Тия не ми минават — контрира ме Христофолус. — Много по-осведомен сте, отколкото си давате вид.

— Би било трудно да не е така — отвърнах аз. — Според вас, какво в пиесата предизвиква толкова много възражения?

— Макар и доста грубо, тя променя предубежденията на хората. Не само свързаните с добро или лошо, с расизъм или хуманизъм, а всички заедно. Ако влезете в залата със силни предубеждения по отношение на жените или на чернокожите, пиесата ще ги разруши. Ако дойдете враждебно настроен към жените или чернокожите, пиесата ще изкорени и това чувство. Тя приканва хората да гледат на всяко човешко преживяване директно, извън историческия контекст.

— Историческият контекст не е излишен — отбелязах аз.

— Разбира се — съгласи се Христофолус, — но Ленард би ви казал, че трябва най-напред да съборите паянтовата фасада, преди да построите нова, стабилна постройка. Ленард О дразни всички: светски хуманисти, християнски фундаменталисти, консерватори, либерали, либертинци, черни, бели, жени, мъже, евреи, хомосексуалисти, хетеросексуални, бисексуални, Харе Кришна, Американската медицинска асоциация и кого ли още не.

— Ленард е авторът на пиесата, така ли?

— Да.

— А това „О“ какво е? Като в „О, значи разбирате!“ или като в „Историята на О“.

— Второто.

— Истинското му име ли е?

— Съмнявам се.

— Трябва да поговоря с него.

— Очертава се интересна среща — отсъди Христофолус.

Бележки

[1] Американски сенатор от Северна Каролина, избиран за Конгреса пет пъти от 1973 г. насам, известен с крайно консервативните си възгледи. — Б.пр.

[2] Популярен роман от американската писателка Лукса Мей Алкот, чиито два тома са публикувани съотв. през 1868 и 1869 г. Авторката разказва историята на собствения си не лек житейски път, споделян от трите й сестри. — Б.пр.

[3] Вид детска игра, при която трябва да се отгатне кой крие нещо в ръкава си. — Б.пр.

[4] Какво търсите (лат.). — Б.пр.