Робърт Б. Паркър
Вечните сенки (20)

Двайсета глава

Когато се върнах във фоайето, Хок седеше на някаква пейка до стената със скръстени ръце и изпънати крака, преметнати един върху друг в глезените. Дъждът почти не бе повлиял на лъснатите му до блясък каубойски ботуши. Вини бе застанал до стъклената врата и съзерцаваше дъжда. Беше среден на ръст, добре сложен мъж с правилни черти. Имаше най-бързите ръце, които съм виждал някога. Хок може да хваща мухи с ръце. Всъщност аз също го умея. Вини обаче ги улавя с палеца и показалеца си. Седнах до Хок. Вини продължи да наблюдава дъжда.

— Никой не я следи тази лигла — каза той.

— Знам.

— И въпреки това ще се мъкнем след нея?

— Да.

Хок ме изгледа и подхвърли:

— Е, каквото и да казват всички, ти не си кретен.

— Много си мил.

— Знам. Значи ще се повлачиш след нея известно време, за да провериш дали съществува някаква специална причина да иска теб.

— И след това ще видя какво ще направи, когато престана да я следя.

Хок кимна.

— Може пък тогава най-сетне да се докопаме до нещо.

— Няма да е зле — съгласих се аз.

— Христофолус твърди, че никога не е имал връзка с нея.

— Тя казва обратното.

— Значи някой от двамата лъже.

— Бас ловя, че е уличница. Освен това е смахната.

— По-вероятно е да ни лъже тя, а не Христофолус — примирих се аз. — Но трябва да проверим дали съмненията ни са верни. Все някой трябва да е забелязал, ако са имали връзка.

— Ами поразпитай наоколо.

— Така и ще направя. Христофолус ми довери, че си падала по режисьора Лу Монтана.

— Ние с Вини ще се навъртаме наблизо, ако жълтите направят втори опит.

— Американците от азиатски произход — поправих го аз.

— Да бе, забравих. Ти да не би случайно да се гласиш за Кеймбридж?

— Винаги съм нащрек за някое злонамерено расистко подмятане — отвърнах аз.

— А не подписаха ли там петиция негрите да не бъдат допускани до онова училище на Братъл стрийт?

— Разбира се, всички я подписаха, обаче никой не ги наричаше негри.

— Мили и тактични хора!

— Точно така — съгласих се аз. — Всички знаят, че от думите може да те заболи.

— Да, така е.

Хок се усмихна и добави:

— Обаче не толкова, колкото от ритник в топките.

— Не, не чак толкова.

Помълчахме. Актьори и технически лица в ежедневно облекло влизаха и излизаха през фоайето.

— Ще се мъкна след Джослин няколко дни. Искам да повярва, че я закрилям. А докато тя репетира или каквото там прави, ще разпитвам за романтичните й увлечения. Вие с Вини се навъртайте наблизо, в случай че китайците ударят отново.

— Хубав план — одобри Хок.