Анди Андрюс
Завръщане в Сойертън Спрингс (7) (… където животът беше по-смислен и щастлив)

Шеста глава

Джини Уилямс беше разлютена. Всъщност май никога досега не й се беше случвало да е толкова вбесена. Беше едва осем сутринта, а вече я мъчеше главоболие. Седеше по розов пеньоар до кухненската маса и държеше с две ръце чашата с кафе, за да не разплиска горещата течност. Джини трепереше от нерви. Джини не беше на себе си от гняв.

Само преди няколко минути съпругът й Били Пат бе отпрашил нанякъде с колата. На излизане й подхвърли:

— Да не забравиш бялата ми риза. Искам утре да си я облека. Днес не мога да обядвам с теб — имам среща с Майк Ули. Искаш ли нещо от мен? — Джини само поклати глава, а той небрежно подхвърли, като явно не забелязваше нарастващия й гняв: — Обичам те. — Качи се в колата и потегли.

— Да не забравиш бялата ми риза! — процеди Джини. „Как да я забравя, като си я хвърлил посред спалнята? Ако я забравя, ще се спъна в нея и ще си счупя врата. Това трябваше да му кажа. Щеше да е тъкмо на място. И още нещо, да бях го попитала: «Защо не можеш да обядваш с мен? В четвъртък винаги обядваме заедно. Прекалено много ли искам да ме черпиш с месно руло в закусвалнята? О, да, имал си среща с Майк Ули. Пет пари не давам, ако ще да имаш среща с президента на Съединените щати! Аз съм ти съпруга, а не лукова глава, мамка му!».“ — Да му се не види! — възкликна. — Ако беше тук, щях да му кажа какво да направи със срещата. И с тъпата риза!

Отмести стола си, стана и се захвана да разчисти масата след закуската. Сложи една върху друга купичките за мюсли, но докато вървеше към умивалника, най-горната падна, малкото останало мляко се разля, из цялата кухня се разпиляха парчета стъкло.

Думата, която Джини изрече, й беше добре позната. Всъщност само преди седмица беше наказала най-малката си дъщеря да не излиза от къщи, задето беше използвала същата дума. Днес обаче самото произнасяне на ругатнята й донесе дълбоко удовлетворение. И още нещо — „лошата“ дума идеално пасваше на настроението й.

Докато събираше парчетата от купичката и бършеше пода, тя се опита да си спомни още какво беше казал Били Пат. Какво беше, да му се не види? Присви очи. Думите изплуваха в паметта й. „Искаш ли нещо от мен?“

„И още как — каза си. — Искам куп неща. Първо, да изнасяш навреме чувала с боклука. Понеделник и четвъртък. Сметта се изнася в понеделник и четвъртък, както е обичаят тук през последните петстотин години. Ето какво искам от теб. Да не забравяш боклука.

Второ, да не ме питаш двайсет пъти какво има за вечеря. Каквото съм сготвила, това ще ядеш, ясно? Трето, искам да косиш моравата поне два пъти месечно, а не само веднъж. Така съседите няма да си помислят, че сме оставили тревата да расте, за да събираме сено.“

След като си взе душ и се облече, Джини осъзна какво я е разгневило най-много: че Били Пат (където и да се намираше в момента) дори не подозираше колко е вбесена! Незнайно защо й олекваше на душата, докато си мислеше какво би му наговорила, ако сега стоеше пред нея.

„Вземи да отслабнеш! Разбра ли, шишко такъв? Или може би се готвиш да основеш клуб по сумо, дебелако гаден, а?“

Усмихна се. Така щеше да го настъпи по мазола. От май месец досега Били Пат беше наддал седем кила и половина и това не му даваше покой.

„Искам да престанеш да хъркаш, та и аз да се наспя като хората. Освен това искам да не пипаш термостата, след като съм го нагласила, да не се оригваш на масата и поне веднъж в живота си да оставиш спусната седалката в тоалетната. Какво ще кажеш по въпроса?“

Телефонът иззвъня. Обаждаше се Илейн Грийн, за да пита може ли да вземе назаем тостера на Джини. Имала гости и искала утре сутрин да им приготви вкусна закуска. Нямала тостер, понеже Норман твърдял, че микровълновата фурна върши същата работа, и не му се хвърляли пари на вятъра заради луксозни измишльотини.

Джини нави кабела около тостера и тръгна към колата си. Налагаше се да занесе уреда на Илейн, защото Норман отказваше да купи кола на жена си. Закопча предпазния колан и промърмори:

— Имам късмет, че Били Пат поне не е скръндза.

По пътя към къщата на семейство Грийн си спомни как му беше споменала, че гърбът я боли от неудобното им легло. Отидоха в мебелния магазин, но вместо нов матрак Били Пат купи луксозната спалня, за която Джини мечтаеше открай време.

— Най-прекрасната жена на света заслужава най-хубавите мебели — заяви той. След време Джини узна, че е похарчил парите, които спестяваше за рибарска лодка.

Тя остана при Илейн час-два, после отиде да обядва. Сама. В четвъртък винаги обядваше навън и нямаше намерение да изневери на традицията. Обаче отиде в кафе-бакалията на Норман, за да не се засече с Били Пат в закусвалнята.

Седна на масата в ъгъла и си поръча макарони със сирене и салата. За десерт похапна лимоново желе. На влизане беше разменила няколко думи с Норман, но в помещението имаше сравнително малко посетители, затова тя не бързаше да си тръгне и разполагаше с доста време за размисъл.

„Защо се храня сама? — запита се. — Не е честно. Били все работи… или така казва. Прекалено ли е да искам веднъж седмично да обядваме заедно? Май изобщо не му пука. Мамка му, дори не знае, че съм вбесена!“

В спомените си тя се върна двайсет и една години назад в деня, когато Били Пат й предложи да се оженят. Имаха уговорка да я вземе от къщата на родителите й, но той закъсня с двайсет минути и ужасно я нервира. Дотолкова, че му проговори едва когато вече пътуваха с колата.

— Чаках те цяла вечност! — сопна му се.

— Извинявай. Изникна нещо в работата.

— О, да! — иронично подхвърли тя. — Мислиш само за работата си. Откакто получи новото назначение, всичко друго остана на заден план. Според мен работата е най-важното нещо в живота ти.

Изведнъж си спомни как Били Пат рязко зави към банкета и удари спирачки. Сега той беше вбесен.

— Слушай внимателно — каза й. — Работата не е най-важното нещо за мен, но ще ми позволи да направя най-важната стъпка в живота си. Днес следобед, когато поисках ръката ти от баща ти, му заявих, че ще се грижа за теб. Не умирам от желание да се бъхтя като роб, обаче си имам отговорности. Дано схващаш разликата. Обичам те. Този пръстен е за теб.

Джини зяпна от изненада и се разплака.

— И аз те обичам. — Само толкова можа да каже. — И аз те обичам.

Сега, докато седеше в кафе-бакалията на Норман, пак се просълзи. Избърса си очите и си издуха носа. „Само че вече е различно — помисли си. — Вече не сме хлапета. Били Пат притежава собствен бизнес, и то преуспяващ, затова може да си позволи да отсъства от работа. Има разлика, нали?“

Плати сметката и си тръгна, без да се сбогува с Норман. Одеве й се стори, че той се засегна от шегата й за „луксозния тостер“, който беше заела на Илейн. Дори не се усмихна, а я изгледа начумерено. „Слава богу, че моят мъж има чувство за хумор“ — каза си тя.

Щом се прибра вкъщи, включи телевизора.

— Сапунени опери — промърмори недоволно. — Мразя сапунените опери. — Въпреки това седна и впери поглед в екрана. През следващите три часа преброи четиринайсет души, които имаха извънбрачни връзки. Изключи апарата и със задоволство отбеляза, че поне в това отношение може да е спокойна. Знаеше, че Били Пат не е такъв човек. Тъкмо се питаше какво да приготви за вечеря, Бони Пат, Джанин и Джанел се втурнаха в дневната. Трите тийнейджърки целунаха майка си и я запознаха с една своя приятелка и съученичка. Джини позна момичето — беше дъщерята на Робърт и Синди Уейнрайт. Баща й по цял ден беше или на лов, или на риболов. Джини никога не го беше виждала с дъщеря му.

„Дано нашите момичета осъзнават колко са щастливи — каза си. — Били Пат е страхотен баща.“

Изглежда, не беше разочарован, задето няма синове. Беше треньор на отборите по софтбол на дъщерите си, съпровождаше класовете им на всички излети и когато всяка навърши петнайсет, той настоя първата й „среща с гадже“ да е с него.

Докато шеташе из кухнята, Джини си спомни как Били Пат подари на дъщерите си букетчета за корсажите и ги заведе на вечеря чак в Елбърта. Държеше се с тях като истински кавалер и дори им устрои банкети в „Уолф Бей Лодж“, най-изискания ресторант в града. Искаше дъщерите му да очакват същите маниери от момчетата, с които щяха да излизат.

Така се беше отнесла, че стреснато подскочи, когато на вратата се позвъни. Отвори и видя как камионетката на цветаря се отдалечава по алеята. На верандата стоеше ваза с дузина червени рози. „Сигурно са за Бони Пат“ — помисли си Джини. Напоследък синът на Хенли често й пращаше букети. Наведе се да вземе вазата и видя плик, прикрепен към розите. Отгоре беше написано името й. Внесе цветята в дневната и седна на пода до канапето. Притисна вазата между бедрата си, отвори плика и извади картичката. Веднага позна почерка на Били Пат. Текстът гласеше: „Обядът днес беше скучен. Майк не е и наполовина красив като теб. Късметлия съм, че имам жена, която винаги проявява разбиране. С нетърпение чакам да се видим довечера. Липсваш ми. Обичам те. Били Пат“.

„Права бях — помисли си Джини, след като остави цветята в спалнята. — Той дори не разбра, че ме е яд на него.“

И слава богу.