Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

63

Проверих всички места, където обичаше да се отбива Зи. Плюс още няколко, за които само предполагах. Не разполагах с негова снимка, която да показвам на хората, но устното описание на едрия индианец май беше достатъчно. Малко след навалицата заради намалението се оказах седнал в „Джей Джей Донованс“, съвсем близо до Фанюил Хол. Двамата със Зи имахме навика да се отбиваме тук за по една бира след тренировките. Поръчах си чийзбургер с пържени картофи и халба наливна „Сам Адамс“. Мястото си беше съвсем истинско, въпреки че се намираше в центъра на туристическата зона.

По телевизията предаваха мача на „Сокс“. Зазяпах се, защото и бездруго трябваше да чакам Хенри. Вече бях попитал барманката за Зи. А тя ми отговори, че е виждала жив индианец само на кино. Попитах я в кои филми и тя каза „Търсачите“. След което се заговорихме за сюжета.

Пиех бирата си много бавно. В бара влизаха и излизаха клиенти с подгизнали от дъжда връхни дрехи и шапки. „Сокс“ се представяха отчайващо в Торонто и губеха с доста точки.

Келнерката дойде да прибере празната ми чиния, усмихна се и без да ме пита, постави пред мен нова халба бира.

Телефонът ми изжужа няколко глътки по-късно. Глъчката наоколо беше твърде висока, за да чуя нещо, и затова излязох. Пешеходната зона отвън беше твърде пуста заради дъжда.

— Успях да стигна навреме и останах там, докато затворят — рече Фортунато. — Това ще го видиш в сметката. Оказа се, че за тази работа трябва време.

— Разбира се.

— В момента се намирам на другия край на града — продължи Фортунато. — Трябваше да хапна един сандвич. Което нямаше да се случи, ако си бях в офиса. Имам предвид скапания сандвич.

— Естествено.

— Окей. Готов ли си, или да ти звънна по-късно?

— Целият съм слух — рекох.

— Проверих за евентуални граждански искове срещу Рейчъл и Рик Уайнбърг, а също така и жената, за която спомена.

— Джема Фрейзър.

— Именно — рече Фортунато. — После направих списък на всички фирми в Невада под управлението на Уайнбърг.

— И?

— И нищо. Имаше някаква глупост от поредния тъпак, профукал двеста бона в казиното на Уайнбърг, а после обявил, че е гост на шефа. Сега иска да му върнат част от кинтите.

— Значи няма заведени дела от Рейчъл Уайнбърг, включително такива срещу борда на директорите или Джема Фрейзър — обобщих аз. — Трябва ми нещо, което да доказва, че тези жени се опитват да измъкнат нещо повече от завещанието.

— Не открих нищо подобно. Върнах се шест месеца назад, преди да изгасят осветлението и да ме изритат. Искаш ли утре отново да отскоча до там?

— Защо не? — отвърнах.

Пред бара имаше старомоден железен часовник, който показваше почти девет — разбира се, ако беше точен. Хенри скоро щеше да се появи.

— Единственото, което открих за семейство Уайнбърг, беше една молба за развод.

— Моля?

— Подадена от Рик Уайнбърг преди две седмици.

— Мили боже!

— Ти не работиш ли за жена му?

— Вече не.

— А тя не ти е казала, така ли?

— Не. Но молбата е подал Рик, нали?

— Не бих искал да се изпреча на пътя на дъщерята на татко Полици — добави Фортунато. — Знаеш ли кой е той?

— Известен вегаски филантроп?

— По дяволите, Спенсър — въздъхна Фортунато. — Ако знаех, че съпругата на Уайнбърг е дъщеря на шибания Полици, със сигурност щях да те таксувам двойно!

— Не е искала да го демонстрира — рекох.

— Да ти пратя ли нещата по факса? Капнах от умора, докато направя всичките скапани копия!

Спомних си какво беше казал Хийли за двата трупа в Челси.

— Мили боже!

— Вече го каза, шефе — рече Фортунато.

— И ще продължавам.

— Сандвичът не беше нищо особено, но трябва да си подготвен, преди да видиш цената — цели осемнайсет кинта!

— Иди си поръчай стек и бутилка червено вино — рекох. — За моя сметка.

Засякох фигурата на Хенри, която се появи откъм Клинтън стрийт и тръгна под плющящите на вятъра знамена. Които не бяха само американски. Все още носеше белия си екип, но нямаше шапка. Казах на Фортунато, че ще му се обадя по-късно.

— Нещо ново? — попита Хенри.

— За Зи нищо — отвърнах. — Влез вътре и си поръчай една бира. Идвам след секунда.

Хенри сви рамене и се подчини, а аз набрах мобилния на Хийли.

— Дано да е нещо важно — изръмжа той. — Не обичам да слушам празни приказки, особено по този телефон.

— Докъде стигна с онези разпечатки на разговорите?

— Днес бог явно ти се е усмихнал — отвърна Хийли. — Получихме ги по обед и дори успяхме да ги проверим. Изчетохме ги двамата с Лундквист, но не открихме нищо особено. Предимно шантави есемеси, които ми се сториха безсмислени.

— Може ли да ги видя още тази вечер?

— Ама че си нахален — изохка Хийли. — Забравяш, че имам и личен живот.

— След половин час?

— Добре, добре предаде се той. — Ще те чакам в службата. Къде е пожарът?

— Рик Уайнбърг е подал молба за развод две седмици преди смъртта си.

— Сигурен ли си?

— Ще ти донеса копието.

Хийли дълго мълча.

— Божичко! — рече най-сетне той.

— Сега да ти светна нещо? — попитах. — Имам предвид безсмислените есемеси.

— Рейчъл Уайнбърг е използвала доста колоритен език.

— И нищо друго?

— Имаш предвид заплахи от сорта да му откъсне шибаната глава?

— Нещо подобно.

— Не си спомням.

— А нещо за връзката между Джема Фрейзър и Уайнбърг?

— Само гадории — отвърна Хийли. — Но нищо незаконно според правилата на щата Масачузетс.

— По всичко личи, че скъпата госпожица Фрейзър е изчезнала от лицето на земята в компанията на храбрия ми помощник — осведомих го аз.

— Може би са отлетели за Таити, където в момента се наливат с май-тай и се чукат до забрава.

— И Сюзан казва същото.

— Зи е голям и твърд пич, Спенсър. Бас държа, че просто се е покрил с мадамата, докато нещата се успокоят. Не забравяй, че тя има на главата си един мъртъв шеф и опит за отвличане със смъртен случай. Да не говорим за двамата застреляни биячи, които по всяка вероятност са били изпратени именно за нея. Лично аз не бих имал нищо против да ме заключат за няколко дни с мадама като нея.

— Той ще се обади — рекох.

— Не е сигурно, особено след тая работа с развода.

— Може би си прав.

— Той спомена ли ти, че ще се отвърже за известно време? — попита Хийли.

— Да.

— Значи всичко е наред.

Пъхнах джиесема обратно в джоба си. Пешеходната зона се беше опразнила. Стоях под дъжда абсолютно сам. Всичко наоколо беше странно притихнало.