Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

31

Изобщо не допусках, че за срещата си с биячите Джема Фрейзър ще избере точно хотела „Хо-Джо“ в района на „Фенуей“. Предполагах, че избора са направили по-скоро биячите, които се чувстват удобно тъкмо на такива места. Следобед се върнахме в кафе „Хонконг“ и Зи зае същото място, на което беше дежурил предишния път. Аз изтръсках водата от палтото и шапката си и се настаних до него.

Зад бара се разпореждаше нов човек — млада азиатка със старомодна прическа и вежди, които описваха прекалено извита дъга. Беше облечена с бял потник, който позволяваше да се види червеният хибискус, татуиран на ръката й, малко под рамото. Докато наливаше бирите ни, цветето подскачаше като живо.

— Хубава татуировка — любезно рекох аз.

Момичето ми се усмихна.

— Снощи зърнах един човек с подобна, но отстрани на шията — добавих. — Истинска класика.

Усмивката на барманката се разшири.

— Един с късо подстригана и оредяла коса, но с мустаци и брадичка — не се отказвах аз.

— Ти ченге ли си? — попита момичето.

Поклатих глава.

— Само любител на татуировките — обади се Зи.

— Да, бе — скептично го изгледа тя.

— С този човек разговаряхме по работа — поясних аз. — Направи ми много добро впечатление, но за съжаление, съм записал грешно номера му.

— Момчета, вие сте много слаби ченгета каза барманката.

— Приличам ли ти на ченге? — попита Зи.

— Не, но този до теб е ченге и за двама ви.

Аз реагирах със скромно повдигане на раменете.

— Искаме само да поговорим с него — добави Зи.

— Няма да стане! — отсече момичето. — Никаква дрога тук!

— Той ме увери, че семинарията е неговият живот — обадих се аз.

Барманката присви устни и поклати глава.

— Никога не съм виждала по-калпави ченгета от вас двамата. Приличате по-скоро на професионални борци. Ако си пуснете мустаци, със сигурност ще изглеждате като Панчо Виля.

— Нищо общо с мексиканците — отвърна Зи. — Аз съм чистокръвен индианец от племето кри.

— Докажи го — отсече барманката и скръсти ръце върху малките си гърди.

Артистичните й вежди се извиха още повече. С това лице, покрито с дебел пласт грим, приличаше на целулоидна кукла.

— ДНК тест ли искаш? — попита Зи.

— Кажи нещо на родния си език — отвърна тя.

Зи сви рамене и изрече няколко думи, които според мен си бяха на чист кри.

— Какво означава това, по дяволите? — попита момичето.

— Попитах те: „Как се казваш?“.

— Ким.

— Аха, ясно — усмихна се Зи.

Тя отвърна на усмивката му, а аз оставих инициативата на помощника си. Нямаше смисъл да се хабим и двамата да я омайваме.

— Искаме да поговорим с този човек и нищо повече.

— За дрога.

— Не — поклатих глава аз. — Той познава една жена, която е изчезнала. А ние трябва да я открием.

— Значи все пак сте ченгета.

— Частни детективи — уточни с усмивка Зи. От начина, по който го каза, пролича, че му харесва да се нарича така.

— Стига, бе — изсмя се момичето и се оттегли към вътрешността на бара. — Ще взема да припадна.

— Казах ти истината — рече Зи.

Отпих още една глътка „Циндао“. Дъждът почукваше по големите прозорци с изглед към стадиона. Хилавите дръвчета се превиваха под напора на вятъра. Денят ставаше все по-мрачен. Поръчах си две пролетни рулца и вдигнах глава към телевизора. Предаваха нови подробности за убийството на Уайнбърг. Барманката мълчаливо сервира храната. Въздухът беше натежал от миризмата на цигарен дим и азиатски подправки.

— Искаш ли още една бира? — попита Зи.

— Не, тази ми стига.

— Аз май ще изпия още една.

— Ти си голям човек.

Зи изпусна тежка въздишка, а след това вдигна глава и се вторачи в огледалото, отразяващо подутото му лице.

— И на мен ми стига — рече в крайна сметка той и поклати глава.

Кимнах.

— Колко още ще чакаме? — попита той.

— Колкото е нужно.

— Знаеш ли, че преди малко излъгах?

— За какво?

— За това, което казах на кри.

Мълчаливо зачаках продължението.

— Казах й, че има дупе на млад лос.

— Това комплимент ли е?

— Голям — кимна той. — Най-вече, когато е насочен към жена от племето.

Довършихме бирите. Продължихме да чакаме. На екрана се точеха новините, свързани със смъртта на Уайнбърг. Бил в града за среща с бъдещи инвеститори. Отнасяло се за строителство на казино. Полицията не посочваше причината за смъртта, но явно ставаше въпрос за убийство.

Обърнах се с гръб към бара и погледнах към входната врата. В заведението влезе чернокожият, с когото се беше сбил Зи. Ухилен до уши, той насочи показалец към Ким, която стоеше зад бара. Мистър Готин, няма що. Момичето го гледаше с отворена уста и бавно клатеше глава. Зи се вцепени, после свали ботуша си от металния парапет и стъпи на пода. Погледът му се срещна с този на новодошлия. Дланта на здравата му ръка започна да потърква плота.

Мъжът се закова на място, погледна Зи и затвори уста. Зи направи крачка към него.

Мъжът побягна. Зи го последва с невероятна бързина въпреки контузения си крак. Оставих няколко банкноти на бара и излязох, без да чакам ресто. Чернокожият не се виждаше никъде на паркинга отпред. Зи хукна да заобикаля хотела от едната страна, а аз от другата. Когато стигнах отзад до другия паркинг, мъжът безуспешно се опитваше да се прехвърли през телената мрежа с навита на спирала бодлива тел. Дори и да не валеше, пак щеше да е задача с повишена трудност. Но дъждът беше направил метала хлъзгав. В резултат биячът се оказа в капана на острите шипове на бодливата тел. Единият му крак висеше над паркинга на „Хо-Джо“, а другият — над тротоара на Ван Нес стрийт, която минаваше зад стадиона.

Зи го дръпна надолу, без да го е грижа за разкъсаните дрехи и плът. После с всички сили го тръшна на мократа земя. Мъжът се опита да се изправи, но Зи го удари в гърлото и той се свлече на колене. Затичах към тях. Зи го изрита в лицето, а после, без никаква пауза, го довърши с десен прав в носа. Последва истински ураган от десни и леви крошета и чернокожият мъж рухна по гръб. Зи скочи отгоре му и не спря да му нанася съкрушителни удари, докато не го издърпах. Мъжът остана да лежи на земята, целият в кръв.

— Мамка му — изфъфли той. — Мамка му.

Беше се свил на кълбо в очакване на нова атака. Аз протегнах ръка и с едно движение измъкнах пистолета и портфейла от джоба му. Пистолетът беше 45-и калибър, евтина изработка. Разтворих портфейла. Вътре имаше шофьорска книжка от щата Ню Йорк, издадена на името на Брайънт Краудър. Самият Брайънт заряза всякакви опити за съпротива. На шията му беше татуиран надпис НЕРАЗБРАН.

— Това май отговаря на истината — отбелязах аз, след като го прочетох.

Положил длани върху темето си, Зи правеше опит да успокои дишането си. По очите му разбрах, че не иска да му се бъркам. Вдигнах ръка и поклатих глава.

— Търсим една твоя приятелка Джема Фрейзър — обърнах се към Брайънт аз. — Знаеш ли къде е?

— Тая пък коя е, мамка му? — изръмжа той и избърса кръвта от устата си.

Козирката на шапката ми започваше да натежава от дъжда.

— Нали виждаш? — въздъхнах аз, обръщайки се към Зи. — Биячите като Брайънт винаги отговарят арогантно. Явно това им е в кръвта.

— Тоя ми счупи шибаните ребра!

— С пистолета май ти беше по-лесно, нали? — процеди Зи.

Брайънт се ухили, а Зи направи крачка напред и го ритна.

— Къде е Джема? — повторих аз.

— Не познавам кучка с това име.

— Каква уста! — въздъхнах аз и поклатих глава.

— Жената, която ви е наела да сплашите онези старци в Ривиър — реши да го просветли Зи.

— Не беше жена, по дяволите! — отсече Брайънт, дишайки тежко. — Тая само ни каза къде да отидем и какво да направим.

— Добре — кимнах аз. — А кой ви нае?

Мъжът направи опит да се изправи, но Зи заплашително се наведе над него. Изражението му никак не беше любезно.

— Господин Уедъруакс — рече Брайънт.

Кимнах и рекох:

— Хайде, Зи.

— Още не съм свършил — запъна се помощникът ми.

— Напротив, поне засега.

— Веднъж вече те спипах — ухили се Брайънт. — Ще те спипам и втори път.

Зи кимна и му фрасна един в гърлото, докато се изправяше. Чернокожият мъж хлъцна и отново се сви на кълбо. Обърнах се и тръгнах към колата. Зи ме последва.

— Знаеш ли за кого говори? — попита той.

— За Джеки Ваксата.

— Кой е той?

— Наркодилър и убиец. Пада си още по порнография и изнудване.

— Доста талантлив човек — отбеляза Зи.

Натоварихме се в експлоръра и потеглихме. Пуснах чистачките на максимум.

— Добре ли си? — попитах.

— По-добре.