Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

11

Уморен, но все пак твърдо решен, аз се върнах в офиса с идеята да науча каквото мога за Рик Уайнбърг и неговата хазартна империя. Открих цял куп интервюта с него в „Уолстрийт Джърнъл“, „Ню Йорк Таймс“ и „Форбс“. Но вниманието ми привлече профил на негова новоназначена служителка, поместен в сайта vegasinc.com. Дама на име Джема Фрейзър.

— Аха.

Беше британска гражданка, разбира се. От тежката артилерия в игралния бизнес, назначена за вицепрезидент на „Уайнбърг Ентъртейнмънт“. В интервюто Джема Фрейзър обясняваше, че ще търси възможности за нови пазари в щати, които доскоро са забранявали хазарта. Споменаваше нещичко и за предишния си опит в Хонконг, свързан главно с откриването на нови казина в Макао. Принудих се да добавя едно „охо“ към първоначалното „аха“. Двете много си отиваха.

Разпечатах няколко материала и данни за компанията, които прибрах в папката „Оушън Вю“. След прекомерното физическо и умствено напрежение реших да направя едно работно посещение на пекарната „Истърн Леймджън“ за малко калории под формата на плоско пълнозърнесто хлебче и хумус, към които прибавих арменска туршия, маслини „Каламата“ и свежо сирене „Фета“.

Преди да тръгна към апартамента на Сюзан, се отбих и в една бакалия на Харвард Скуеър, откъдето излязох с шест бири. Предстоеше ми много работа.

У Сюзан всичко изглеждаше наред. Опразних пощенската й кутия, проверих всички ключалки, а след това хапнах на крак пред кухненския плот. Докато пиех втората бира, обонянието ми долови леки следи от парфюма на домакинята. Затворих очи и се усмихнах, представяйки си как купувам билет за нощния влак до Райли, Северна Каролина.

За съжаление, някой трябваше да нахрани Пърл и да я изведе на разходка и да инструктира Сикскил за вариантите при проследяването. Интересите на Хенри трябваше да бъдат защитени. Може би повече от всякога, особено след като участниците в играта разберяха, че се нуждае от повече пари.

Отрязах парченце фета и го комбинирах с част от затопленото във фурната хлебче. Сутрешните занятия в Харвард бяха приключили и улиците се изпълваха с коли и оживени студенти. Чувах съвсем ясно гласовете им по Линиън стрийт. Младежите дискутираха актуални академични въпроси. Хапнах две маслинки и отворих пакетирания хумус. Светлата бира „Ейвъри Уайт Раскал“ ми помагаше да преглъщам по-лесно.

После набрах Рита Фиоре. Секретарката ме уведоми, че в момента дамата е заета, но само двайсетина секунди по-късно Рита сама ми звънна.

— Чух, че Сюзан е извън града — обяви с приглушен и леко дрезгав глас тя.

— Но кухнята й е пълна със сладки спомени.

— Наврял си се в кухнята й, така ли? — учуди се Рита. — Това не е ли малко прекалено, Спенсър?

— Хапвам на крак чудесна средиземноморска храна и я поливам с ледена бира, произведена в Боулдър, Колорадо — поясних аз.

— Да сложа ли мартинито във фризера?

— Ще ми направиш ли една услуга?

— Разбира се, защо не.

— В качеството си на адвокат.

— Пак ли си в ареста?

— Не съм — отвърнах. — Става въпрос за един клиент, Хенри Чимоли. Помниш ли го?

— Старият боксьор.

— Точно така.

— И?

— Някакъв строител на казина иска да го прогони от дома му.

— По-точно?

— Според мен един милиардер, собственик на верига казина, потърква мазните си ръчички да лапне апартамента на Хенри.

— Какво значи „според теб“?

— Значи, че купувачът действа чрез посредници. А аз искам солидни доказателства.

— Това означава ли, че трябва да изпратя някоя от най-енергичните си стажантки да се рови в архивите на Агенцията по вписванията?

— О, бъди сигурна, че тази собственост е заровена много по-дълбоко.

— Аз какво ще спечеля?

— Ако това, което подозирам, е вярно, твоята адвокатска кантора ще получи възможност да преговаря за доста внушителна сума пари.

— Това не е по специалността ми. Аз работя стриктно в областта на наказателното право. Но „Коун, Оукс и Болдуин“ ползват услугите на адвокати, на които при подобна оферта веднага ще им потекат лигите.

— Естествено.

— Адвокатите обичат парите — престорено въздъхна Рита. — Как така още не си започнал да ми четеш морал?

— За съжаление, Хенри ще се нуждае от по-голяма подкрепа, отколкото мога да му предложа.

— Аз пък съм сигурна, че моята фирма може да подаде в съда такъв гаден граждански иск, че тези хора да се окажат с вързани ръце, поне за известно време.

— Докато направят офертата си.

— Обикновено така става.

— Компанията е собственост на Рик Уайнбърг.

— Уха. Чувала съм, че Доналд Тръмп му лъска обувките.

— Бостънската фирма, която използва, се нарича „Енволв Дивелъпмънт“.

Продиктувах й адресите и останалата информация за „Оушън Вю“ и „Уандърленд“. В слушалката се чуваше драскането на химикалката й върху хартията.

— Ще изпратя някое от хлапетата да прегледа регистрите — обеща тя. — Но ако собствеността е скрита, това може да отнеме известно време.

— Как мога да се реванширам на кантората за загубата на скъпоценното й време? — попитах.

— Мисля, че знаеш как.

— Този имот е собственост на Сюзан.

— Предпочитам да си го представям като жилище под наем.

— Какво ще кажеш за двойно мартини по обедно време?

— Става — отсече Рита.

Затворих, събрах остатъците от храната в хартиен плик и подкарах към апартамента си. Пърл беше много радостна да ме види. Златните лъчи на обедното слънце заливаха градската градина. Клоните на върбите докосваха ръба на лагуната и оставяха едва забележими следи. Двойка зеленоглави патици енергично гребяха с плавниците си към моста. Женската беше доста проскубана, а това означаваше, че вече търси гнездо, в което да си снесе яйцата.

Изпитвах огромен респект към патиците. Вероятно защото бяха стриктно моногамни.