Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

35

Ако Харви Роуз бе имал желание да успокои акционерите си, че не харчи излишни пари за офиси, със сигурност беше успял. На следващата сутрин тръгнах да търся седалището на фирмата му в Бостън и с изненада открих, че тя се помещаваше в порутена триетажна сграда в „Нютън“, която вероятно не беше ремонтирана от времето на президента Никсън. Голи тухлени стени, ръждясали климатици по прозорците. От паркинга се разкриваше прекрасна гледка към Мас Пайк и магазина на някаква фирма за продажба на влекачи. На задния вход бяха монтирани домофон и охранителна камера. Натиснах звънеца и махнах с ръка към камерата. Резето изщрака.

Вътре имаше множество служители, затворени в остъклените си клетки. Звъняха телефони, потракваха клавиатури. Работните пчелички старателно изпълняваха своите задължения в полза на Харви Роуз. Прекосих тесния коридор и почти се сблъсках с Бръснатата глава, когото вече познавах от дома на Роуз. Днес беше облечен в син раиран костюм и вонеше на одеколон.

— Пушек на изгоряло дърво? — подуших въздуха аз.

Горилата на Роуз не отговори. Само кимна към стълбището за втория етаж. Озовахме се в просторно помещение, запълнено с чертожни маси и коркови табла със забодени върху тях схеми и чертежи в различна стенен на завършеност. Дългата заседателна маса за двайсетина души беше отрупана с отворени лаптопи, папки с документи и адвокатски бележници. Едрият мъжага, когото също познавах от Лексингтън, ме погледна изпитателно. После се присъедини към колегата си на една сгъваема маса. Отметна сакото си така, че да му видя кобура.

Бръснатата глава разгледа картите и хвърли няколко чипа на масата.

— Мога да ви поръчам пица и бира — предложих услугите си аз.

Не ми обърнаха внимание. Едрият продължи играта. Някъде в съседство се разнесе шум от тоалетно казанче и на прага се изправи Харви Роуз. Беше висок малко под метър и осемдесет, доста набит. Носеше черен панталон и измачкана бяла официална риза с френски ръкавели. Изпод разкопчаната му яка висеше яркочервена маркова вратовръзка. Ризата му беше оплескана с остатъци от закуската. Беше небръснат, с кървясали очи и тъмни торбички под тях.

— Господин Спенсър?

Кимнах и стиснах протегнатата му ръка. Роуз внимателно ме огледа, а след това се тръшна на стола си, опря глава в облегалката и обходи залата с поглед.

— Уейн Косгроув е добър репортер — рече. — Винаги е бил коректен към нас.

— И към мен също.

— Последните двайсет и четири часа бяха доста напрегнати — продължи Роуз, измъкна очила за четене от джоба на ризата си и се вторачи в екрана на мобилния телефон пред себе си. — Първо дойде новината за трагедията с Рик, а след това неизвестни лица проникнаха в нашите офиси. Задигнаха няколко папки с документи и петнайсет компютъра.

— Друго?

— Знаели са какво да търсят.

Кимнах.

— А вие вярвате, че това има нещо общо с убийството на Рик Уайнбърг.

Роуз поклати глава, остави телефона и вдигна очи към тавана. После скръсти ръце и въздъхна тежко. Кимна на някаква своя мисъл и ме погледна над очилата. Изведнъж ме обзе желанието да грабна бележник и писалка.

Нелегалният хазарт съществува по тези места още от времето, когато първите заселници са слезли от „Мейфлауър“ — каза той. Но възникването на хазартната индустрия в Масачузетс е знак за победата на подземния свят над законността. Разполагаме с многобройни проучвания на ФБР, според които на територията на Бостън действат не по-малко от петнайсет престъпни организации.

— Само толкова? — подсвирнах аз.

— Добре знае те, че са много повече и до един ни мразят — поклати глава Роуз. Защото искаме да променим всичко, което познават, а те няма как да се конкурират с модерния бизнес. Много бармани все още държат старите счетоводни тефтери под тезгяха, за бога!

— А вие обсъждахте ли с Рик възможните рискове за правене на бизнес в Бостън?

— С Рик не съм говорил от години — поклати глава Харви Роуз. — Такива са правилата на конкуренцията. Ние сме бизнесмени, а не гангстери. Това, което се случи, е отвратително. Истинско варварство.

— На светлинни години от Харвард Бизнес Скул — добавих аз.

Роуз кимна и се поизправи на стола.

— Как става така, че човек напуска Кеймбридж, Масачузетс, и отива във Вегас?

— Въпрос на пари — отвърна той. — Възможности за моето семейство, които академичният живот не предлагаше.

— Да не говорим за безплатните билети за шоуто на Уейн Нютън.

Роуз не реагира на шегичката, скръсти ръце и зачака продължението. Техника, която несъмнено, беше отработвал дълго време пред студентите.

— Значи мислите, че снощният обир в офиса ви е дело на същите хора, които са убили Уайнбърг?

— Не обичам съвпаденията.

— Но смъртта на Уайнбърг дава шанс и на другите играчи да изтеглят печелившия билет.

— Моля? — погледна ме с недоумение той.

— Имам предвид някой от другите търгове за лицензи за казино — поясних аз. — Или, както някой беше отбелязал, лицензи за печатане на пари.

— Уейн Косгроув каза, че се интересувате от общата картина, но ако допускате, че имам нещо общо със смъртта на Рик, ще трябва да се свържа с адвокатите си.

— Вие не сте единствената компания за управление на казина, която участва в търга.

— Предпочитаме термина „игрална корпорация“ — рече той.

— Аха.

Роуз разклати стола си.

— Случайно да познавате служителка на Рик Уайнбърг на име Джема Фрейзър? — попитах аз.

— Разбира се, че я познавам — кимна той. — Преди години работеше за мен, но Рик я подмами с повече пари. Това не означава, че съм я намразил или нещо такова. Как бих могъл, след като и аз постъпвам по същия начин?

Облегнах се в стола си. Роуз също. През отворените прозорци полъхна топъл ветрец, който раздвижи книжата по масата.

— Какви бяха задълженията й при вас, господин Роуз? — попитах.

— Вероятно вече сте забелязали, че аз не съм много общителен човек — каза той.

Мълчах и чаках.

— И за мен вършеше това, което вършеше за Рик — добави Роуз. — Джема беше лицето на компанията. Казано накратко, работата й беше да омайва клиентите. Докато аз се борех с числата, тя правеше презентации и даваше официални вечери. Аз се занимавах с математика, а тя правеше впечатление.

— Това наистина го умее.

— Външният й вид не бива да ви заблуждава, господин Спенсър. Тя е една от най-умните и твърди жени, които съм срещал. Сключвала е сделки за строителство на казина из цялата страна. Честно казано, бях убеден, че нямахме никакви шансове срещу нея.

— Дори на собствен терен?

— Да — кимна той. — Появиха се в последния момент и това беше изненада за нас.

— Как приехте предизвикателството на Уайнбърг да се бори за лиценз в собствения ви щат?

— Ние с Рик не промотирахме един и същ продукт — отвърна Роуз и престана да се клати на стола. Той беше мечтател.

— А вие?

— Аз съм реалист.

— Да се опитваме да бъдем това, което искаме да бъдем, е един от най-добрите начини да живеем достойно на този свят.

— Рик Уайнбърг искаше да строи мраморни дворци и музеи. Моите желания обаче са доста по-скромни — искам само едно чисто и приветливо място, където възрастните двойки могат да поиграят на ротативките или на блекджек, а след това да изпият по чаша на бара, където всичко се предлага на намалени цени. И един добър паркинг отвън, разбира се.

— Рик Уайнбърг твърдеше, че опитът е всичко.

— Рик не разбираше своите клиенти — поклати глава Роуз. — Продаваше им стоката, която самият той харесваше. А аз разполагам с компютри, които показват точно кой купува продукцията ми. Големият играч от Токио е мит. Вместо него предпочитам пенсионирания учител от Хейвърхил. Искам да разполагам със специални микробуси, които пътуват до старческите домове и обратно.

— Но ако развалите традиционните игри на бинго в почивните дни, със сигурност ще разгневите доста монахини — отбелязах аз.

— Още една мрачна реалност в игралния бизнес — кимна той и отново се размърда на стола. Пое си дълбоко въздух и потърси погледа на едрия бодигард в далечния край на помещението. Разбрах, че петнайсетте ми минути изтичат. — Защо се интересувате от Джема Фрейзър, ако смея да попитам? Мислите ли, че е замесена?

— Мисля, че е била с него — отвърнах. — А в момента може би е уплашена и се крие.

— Джема е умна жена и трудно се поддава на истерията — поклати глава Роуз.

— Сигурно — свих рамене аз. — Но да присъстваш на обезглавяване не е шега работа.

— Семейство Уайнбърг каза ли ви, че преди време дъщеря им беше отвлечена?

Кимнах и добавих:

— Бих искал да науча повече за това.

— А какво изобщо знаете?

— Че са преживели тежки моменти.

Отново кимнах. Роуз подпря брадичка с длан. После скръсти ръце и зачака продължението. Какво пък толкова, рекох си аз и се възползвах от момента.

— Чух, че има вероятност да се откажете от наддаването. И да се оттеглите от играта.

— Получихме много заплахи.

— От кого?

— Не знаем. Анонимни имейли. Обаждания от телефони за еднократна употреба.

— Маниаци?

— Не сме сигурни отвърна Роуз и опипа измачканата си вратовръзка. Две копчета на ризата му бяха разкопчани и разкриваха част от корема му, напълно лишен от косми. — Вече десет години работя за отварянето на казино в Бостън. Направил съм безброй проучвания, натрупал съм предостатъчно данни. Исках да бъда сигурен, че всичко ще върви по план.

— Дори без земята, която ви трябва?

— Имаме достатъчно недвижими имоти тук — отвърна Роуз. — Казиното ни няма да бъде гранд, а по-скоро ще удовлетворява начина на живот в Източен Бостън.

— Бира и миди?

Харви Роуз стана и протегна ръка.

— Както дойде, господин Спенсър.