Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

32

Запитах се дали той все още ме помни. И дали някои хора все още го наричаха Джеки Ваксата, или вече предпочиташе да се представя като Джон Уедъруакс. Надявах се да си е Джеки Ваксата — подходящо име за мениджър на едно от култовите заведения в Бостън, наречено „Лилавият банан“. Стриптийз клубът се намираше в „Саут Енд“, недалече от медицинския университет „Тафтс“. Двамата със Зи с мъка преодоляхме локвите пред входа, над който грееше огромен, майсторски направен неонов банан.

— Едно време работех в подобен клуб в Ел Ей — рече Зи.

— Трябва да си останал доволен.

— Само първата седмица. Всички стриптийзьорки са луди и се тъпчат с наркотици. Гаджетата им най-често са загубеняци, които или си седят у дома, или по цял ден играят комар. Един мъж не може да гледа голи жени повече от седмица.

— Бих подложил на проверка тази теория — рекох.

— Повярвай ми. Кофти музика, кофти танци. А вътре вони на цигарен дим и на повръщано.

— Не и в „Лилавият банан“. Това е първокласно заведение, а Джеки Ваксата е истински джентълмен.

— Откъде го познаваш?

— Едно време работеше за господин Майло.

— А кой е господин Майло?

— Хората в тази част на града предпочитат да не му споменават името — обясних аз.

Платихме по двайсет долара за куверт и влязохме. Десетина пищни, намазани с масло женски тела се усукваха около златисти пилони. Масите бяха заети от самотни мъже с измачкани костюми и разхлабени вратовръзки, които размахваха банкноти. Една двойка се държеше за ръце в сепарето до тежка черна завеса, зад която се намираше така нареченият VIP салон.

Седнах на маса в близост до нещо като голям птичи кафез, а Зи тръгна към бара. Две жени се опипваха под звуците на песен, която ми приличаше на Мадона. На мен всяка кофти музика ми звучеше като Мадона. Зи постави на масата две бутилки бъдуайзър, после извади от портфейла си еднодоларова банкнота и я пусна в кафеза. Едната от жените я вдигна със зъби, а другата й помогна да се плъзне по пилона с главата надолу. Тези движения ми изглеждаха по-скоро странни, отколкото секси.

Отпихме по глътка топла бира, обърнахме гръб на кафеза и насочихме вниманието си към главната сцена. Там се появи кльощаво момиче с права руса коса, чисто облекло почти се изчерпваше с високи мъхести ботуши. Изпитах чувството, че са направени от кожата на Йети Снежния човек. След нея излезе тъмнокожа мадама с афроприческа и огромни цици, която започна да се кълчи под звуците на електронна музика с прекомерно думкащи баси.

— Мислиш ли, че диджеят може да пусне „Нощен влак“? — казах.

— Какъв нощен влак?

— Ясно, не си чувал това парче.

Още не бях преполовил бирата си, когато келнерката с голи гърди попита дали не искаме още по една.

Поклатих глава. Зи също.

— Джеки тук ли е? — попитах я аз.

— Господин Уедъруакс ли?

— Знаех си. Вече звучи като марка боя за обувки. Да, момичето ми, става въпрос за господин Уедъруакс. Кажи му, че Спенсър го търси.

— Спенсър?

— Да. Като великия английски поет.

Зи чакаше. На подиума се появи младо момиче, облечено като Покахонтас, което започна сложни движения около пилона.

— Може би трябва да си поговориш с нея.

— Тя е от друго племе.

Джеки Ваксата се появи на масата ни още преди да е свършило парчето. Усмивката му разкриваше криви пожълтели зъби. Беше висок, с тесни рамене, облечен с марков сив костюм, лилава риза и розова вратовръзка, прикрепена с игла с голям рубин. Докато сядаше при нас, успях да забележа островърхите черни боти на краката му с ципове отстрани.

— Изглеждаш добре, Джеки — похвалих го аз. — На разпродажба ли намери тоя костюм?

— Стига бе, това си е истинско „Гучи“, от шивач с ръце на хирург.

— А това е господин Сикскил, моят помощник — представих Зи.

Джеки не отделяше очи от лицето ми.

— Чух, че са те утрепали.

— Сигурно ти е спрял часовникът.

— Много смешно — каза той, погледна към клетката с двете жени и кимна одобрително. — Какво те води в „Банана“? Да не си изпуснал поредната курва?

— Музеят за изящни изкуства беше затворен — поясних аз.

— Ха — рече Джеки, кръстоса крак върху крак и изчака келнерката да постави пред него чаша с питие, което ми приличаше на размесен със сода гренадин.

— Търся Джема Фрейзър — рекох.

— Коя?

— Мадамата, на която си изпратил няколко мутри да сплашат едни старци.

Джеки се почеса по бузата.

— Искаш ли да звънна на господин Майло? — добавих.

— А, сетих се за коя Джема говориш.

Зи се ухили.

— Толкова много Джеми ли познаваш?

— Просто се опитах да й помогна.

— Откъде я познаваш?

— Препоръчаха ми я.

— Кой ти я препоръча?

Джеки поклати глава.

Към масата ни се приближиха две момичета по сутиени, бикини и мрежести чорапогащници. Едната започна да разтрива раменете на Зи. Той им каза, че няма пари, и те побързаха да изчезнат.

— Помощник, значи — каза Джеки.

— Аха.

— Остаряваш, а? И вече се нуждаеш от човек да върши работата вместо теб?

— Не.

Джеки сви рамене и разкърши гръб.

— Не знам какво да ти кажа. Проблемът с тази мадама си е твой.

— Я пак? — приведох се над масата аз.

— Когато се появи за втори път, беше напълнила гащите.

— Какво ти поиска?

— Протекции. Каза, че някой искал да й види сметката.

— Може би вече са успели.

— Не е мой проблем — сви рамене той. — Вече не.

Зи обърна гръб на сцената и напрегна слух. „Лилавият банан“ никога не се беше славил с добра акустика.

— Каза ли ти кой я заплашва? — попитах.

— Какво ще кажеш да ми отстъпиш този юначага? — отвърна Джеки и погледна към Зи. — Да стои на вратата и да плаши дървените глави, които искат да потрошат мебелировката.

— Това не е по моята специалност — поклати глава Зи.

— А кое е? — попита Джеки.

Зи ме погледна и кимна.

— Жалко — рече Джеки. — Мислех те за по-умен.

Погледът му се задържа известно време върху Зи, след което се насочи към мен. Устните му се разтеглиха в усмивка.

— Чух, че Хоук е напуснал града.

— Май да.

— На твое място бих си пазил гърба. Тези хора не се шегуват.

Погледна зад рамото на Зи към момичето на сцената. После ме огледа от глава до пети, пое си дъх и си тръгна. Аз го настигнах.

— Те нямат нищо общо с тукашните мутри, с които си свикнал — прошепна Джеки. — Не искам да се забърквам.

— Защо?

— Защото предпочитам да мърдам и да дишам. Прекалено много кинти, прекалено много пищови.

— От Вегас?

Джеки изсумтя, поклати глава и се отдалечи.