Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (53)

53

Седях в колата на Хийли. Имахме отлична гледка към местопрестъплението, обработвано в момента от група детективи и криминалисти. Така и не успях да науча с какво точно се занимават криминалистите, но Рита Фиоре ме уверяваше, че основната им задача е да объркват съдебните заседатели. Когато пристигнах, телата вече бяха отнесени от вана на „Съдебна медицина“. Сега пред очите ми стърчаха само няколко жълти конуса, маркиращи местата, на които бяха открили веществени доказателства.

— Няма гилзи, разбира се — каза Хийли. — Но в черепите им със сигурност потракват две лъскави куршумчета двайсет и втори калибър.

— Кои са те?

— Джеймс Конджусти и Антон Нелсън — отвърна той. — Или, ако предпочиташ, Джими Аспирина и Ангела на милосърдието.

— Много вдъхновяващо.

— Джими е наречен аспирин, защото има грижата за главоболието на членовете на мафията…

— Естествено.

— Не знам защо другият е Ангел на милосърдието. Специалността му са взривовете. Обадих се на един федерален агент във Вегас, който твърди, че преди време копелето вдигнало във въздуха кабинета на някакъв зъболекар, който имал лошия късмет да му извади здрав зъб.

— А специалността на Джими?

— Абсолютна откачалка. Обичал да дупчи черепите на жертвите си с бургия на батерии.

А какво общо имат тези примерни граждани с нашия уважаван щат?

— Нямам отговор. Прилича ми на нахлуване в чужда територия.

— Което много е ядосало някого.

Хийли кимна. Бяхме смъкнали страничните стъкла на седана, паркиран на Шоумат стрийт. От мястото ни се разкриваше прекрасна панорама към безкрайните редици паянтови триетажни сгради с олющени фасади и преобърнати кофи за боклук по тротоарите. Опънати на колчета вериги охраняваха дворове е размерите на килим. Поредният прекрасен ден в Челси.

— Нещо ново? — попита Хийли.

Свих рамене.

— Трябва ли да ти напомням колко пъти съм ти спасявал задника?

— За което задникът ми ти е безкрайно благодарен.

— От Бийкън Хил яко ме притискат — въздъхна Хийли. — Ако нямам напредък по случая „Уайнбърг“, все по-често ще чувам искания за пенсионирането ми.

— Какво ще правиш тогава?

— Ще гледам сапунки в компанията на жена си и ще се наливам сбира.

— Не те ли свързах с фигура номер две в структурата на Уайнбърг?

— Това по-скоро го свърши Белсън, веднага след стрелбата.

— Техническа подробност — направих гримаса аз.

— Която не ни отведе доникъде.

— Все пак знаем, че цялата работа е организирана във Вегас — възразих аз. — За съжаление, не знаем кой с кого се е съюзил и защо го е направил.

— Тъй ли?

— Тъй. Ти говори ли с Харви Роуз?

Това не е първият ми работен ден, Спенсър.

— Какво мислиш?

— Мисля, че е мърляч. Със сигурност е ненавиждал Уайнбърг, но според мен не е от онези, които познават такива като Джим и Аспирина.

— Може би.

— Какво знаеш?

— Знам, че този сезон „Сокс“ са гола вода — отвърнах. — Знам още, че Чарлс Мингъс е най-добрият басист, който се е раждал на тази земя.

— Ще ти кажа какво мисля — въздъхна Хийли. — Според мен в Бостън има цяла армия бандити, които не искат никакви казина в града. Дебелите им глави просто не могат да проумеят, че такива неща се случват, независимо дали ги искат или не. Същевременно всеки ден бавене и протакане им носи огромни печалби.

Отново свих рамене.

— Сега пък какво, за бога? — втренчено ме погледна той.

— А може би искат парче от баницата. Но когато нещата опрат до бизнес преговори, тях просто не ги бива.

— Трима души са мъртви, а ние сме в пълно неведение — въздъхна Хийли.

— Бъди така добър и се опитай да разбереш кой с кого преговаря.

— Ти имаш ли някакви идеи по въпроса?

— Джино Фиш е прибрал червения килим за гости.

— А другите ти приятели гангстери?

— Това определение е крайно неподходящо за някои от най-изтъкнатите фигури в този град.

— Гангстери са! — отсече Хийли.

— Може би, но поне са ясни. Лично мен повече ме тревожат онези, които са се маскирали.