Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (49)

49

— Зает ли си? — попита Уейн Косгроув.

— Изключително — отвърнах аз, притиснал слушалката между рамото и ухото си.

Бях прекарал целия следобед в разчистване на офиса, подреждане на архивите и разлистване на каталозите за ново канапе за Пърл. Репродукциите на Вермер бяха идеално нивелирани.

— Значи нямаш време да чуеш какво открих за политическите дарения на Уайнбърг?

Оставих четката за прах и седнах на стола. Зи ме погледна от останалото без възглавници канапе, върху което се беше изтегнал със списание „Ринг“ в ръце. Синините и отоците по лицето му бяха придобили жълтеникав оттенък.

— В официалния списък с даренията открих горе-долу това, което очаквах — започна Уейн. — Мазал е лапите на всички, които трябва. Както отдясно, така и отляво. Подхвърлял е по няколко хилядарки на обичайните заподозрени — сенатори, конгресмени, общински съветници в Ривиър.

— Ясно.

— Но като човек, който обича да изравя скандални истории, хвърлих едно око и на парите, набирани за различни кампании по линия на комитетите за политическа дейност.

— Доколкото ми е известно, тази дейност е напълно законна — рекох.

— Всеки кандидат за публичен пост може да вземе неограничени суми от тях, но според едно решение на Върховния съд имената на дарителите трябва да са обществено достояние. В края на миналата година компанията „Енволв Дивелъпмънт“, собственост на Уайнбърг, е дарила близо половин милион на една такава организация, ръководена от брата на Джоузеф Джи Пероти.

— Призракът на великия Цезар.

— Може би ще попиташ какво общо има Пероти с лицензите за хазартни игри?

— Господин Косгроув, какво общо има Пероти с лицензите за хазартни игри? — попитах аз.

— В качеството си на председател на Камарата?

— Да.

— Всичко.

— Така, значи.

— И още как.

— На колко ти скочи цената? — пожелах да узная аз.

— Вместо „Блантънс“ ще трябва да ми вземеш бутилка „Папи Ван Уинкъл“ — отвърна той.

— Седемнайсет — или двайсет и три годишно?

— Винаги съм си падал по възможно най-отлежалия бърбън.

— Става.

— Хубаво. А сега чуй какво се случи по-нататък. Зарових се по-надълбоко, както може да се очаква от човек като мен. В току-що публикуваните три месечни доклади за дейността на въпросния комитет; ръководен от Пероти, не фигурират нито името на Уайнбърг, нито това на фирмата „Енволв“.

Зачаках продължението. Зи беше отместил списанието и напрегнато слушаше.

— В замяна на това открих едно повече от щедро дарение, направено от друго лице — продължи Уейн.

— Харви Роуз?

— Което означава, че нашият изтъкнат парламентарен председател е преминал към другия лагер.

— Дарението потвърждавали го?

— А ти как мислиш?

Благодарих на Уейн и затворих. Погледнах Зи, който се надигна и каубойските му ботуши докоснаха пода. Пърл въртеше глава от него към мен и обратно, очевидно в очакване на някакъв коментар. Запитах се дали това куче не беше наясно с дейността на политическите комитети.

— По всичко личи, че открихме липсващата брънка — рекох.

Зи кимна.

— Кой?

— Политик, разбира се отвърнах. — Шокиран ли си?

— Кри подхождат с доверие към всички. Особено към белите политици. Защо обаче на тях им е трябвало да лъжат?

— Този политик е продал Рик Уайнбърг, преди да го убият — въздъхнах аз. — Добре би било да разберем защо.

— Ами да вървим да попитаме — изправи се Зи.

— Имаш право — усмихнах се аз.