Ейс Аткинс
Робърт Паркър: Хазарт (67)

67

Близо месец по-късно се срещнах с Вини Морис в един от големите павилиони на Ривиър Бийч. През този ден времето беше хубаво — с ярко слънце и големи вълни, които атакуваха пясъчната ивица. Бях взел и Пърл. Стратегически паркирах точно срещу грил бара „Кели“, тъй като й бях обещал, че ако ми прави компания, ще получи нещо вкусно за похапване.

Вини влезе в полупразния павилион и хвърли на масата пред мен последния брой на „Глоуб“. На първа страница имаше материал от Уейн Косгроув, който подробно описваше живота и дейността на Джино Фиш.

— Какво е това, мамка му? — изръмжа той.

Тонът, с който бяха изречени тези думи, накара Пърл да отскочи назад и да започне да лае.

— Спокойно — рекох аз и я погалих по главата.

— Спокойно ли? — попита Вини. — Искаш да демонстрирам шибано спокойствие?

— Говорех на Пърл.

— Това вече е прекалено! Ти даде дума на Джино!

— Казах му, че и други хора знаят за паричните преводи.

— Каза, че нищо не може да бъде доказано! — все така гневно рече той. — Бях там и чух думите ти със собствените си уши, по дяволите!

— Не си чул добре. Казах, че няма да предоставям доказателства и в двете посоки.

— Но въпреки това си докладвал на тоя репортер за Джино и Пероти!

— Напротив, той докладва на мен — отвърнах. — Аз разполагах само с банковата информация. Много ме бива в пресмятането.

— Исусе! — въздъхна Вини. — Тази сутрин от ФБР нахлуха в офиса на Джино, а по-късно разбрах, че са измъкнали Пероти направо от работното му място в Камарата! Знаеш ли какво означава това?

— Бизнес, както обикновено?

Настръхналата Пърл продължаваше да го гледа недоверчиво. Беше ясно, че не харесва тона му. Но внезапният порив на вятъра откъм океана видимо започна да я успокоява. Отново я потупах по главата.

— Знаеш ли какво означава това? — повтори Вини.

— Че съм изваден от списъка на Джино за коледните картички.

— Знаеш, при това много добре! — мрачно ме изгледа Вини.

Кимнах.

Вини продължаваше да ме гледа, а аз изведнъж си спомних за някогашните си срещи с покойния Джо Броз. Вестникът между нас потрепваше от поривите на вятъра. Чайките се стрелкаха над пенестите вълни.

— Знаеш, мамка му! — изръмжа Вини, а след това се обърна и излезе.

Останах в компанията на Пърл. И двамата гледахме как Вини се качва в колата си и изчезва в северна посока. Пърл започна да души вятъра.

Поразходихме се по брега, после потеглихме към Кеймбридж. Сюзан вече ни чакаше. Беше опаковала багажа в четири сака за петдневната ни ваканция в Кейп Код. Моите неща заемаха само половината от най-малкия. Докато ни нямаше, Зи щеше да обитава моя апартамент, който беше много по-близо до студиото на терапевта, препоръчан от Сюзан.

Излязохме на шосе №3.

— Как мина? — попита Сюзан.

— Вини е бесен.

— Ще му мине — рече тя.

— Не и този път.

— Откъде си толкова сигурен?

Мисля, че всички останахме малко прецакани — въздъхнах аз. — Някои повече от другите.

— Зи казва, че през цялото време си знаел какво ще се случи. В смисъл че Харви Роуз е бил наясно, че Джема Фрейзър ще унищожи семейство Уайнбърг.

Кимнах.

— Това е доста поверителна информация — рече тя.

— Не и ако знаеш залозите.

— А Роуз ще се отърве, така ли?

— Аха.

— Без последствия?

— Като едното нищо.

— Мислиш ли, че Харви Роуз е социопат?

— Мисля, че Харви Роуз е любопитно допълнение към екосистемата на Бостън.

— Която ще продължи да се развива и без Джино Фиш?

— Обвиненията в подкуп изобщо няма да го помръднат — рекох. — Дори напротив, ще му повдигнат репутацията.

Сюзан кимна, а аз се обърнах да я погледна. Гъста и блестяща, черната й коса се спускаше свободно по раменете. Носеше черна памучна рокля и ниски кожени сандали. На шията й се поклащаше тънка златна верижка.

Нашийникът на пърл издрънча. Излегната на задната седалка, тя беше вдигнала крак и усърдно се чешеше. Поставих дясната си ръка върху ръката на Сюзан. Купето беше изпълнено със златистите отблясъци на слънчевия следобед. Тя се облегна на рамото ми. Усетих как гърдите ми се изпълват от позната приятна възбуда. Мълчахме чак до моста „Сагамор“. Прекосихме канала. Бях изпълнен с надежда за много неща, които предстояха да се случат. Същевременно се опитвах да не мисля за другите, които не можех да променя. Помислих си за Зи и му пожелах същото.

— Отново заедно — каза Сюзан.

Кимнах и натиснах педала на газта. След моста започваше широк прав път.