Метаданни
Данни
- Серия
- Детектив Спенсър (42)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Wonderland, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ейс Аткинс
Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт
Преводач: Веселин Лаптев
Година на превод: 2013
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд
Излязла от печат: 19.08.2013
Редактор: Радостин Желев
Технически редактор: Людмил Томов
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-334-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604
История
- — Добавяне
51
Вечерта се срещнах с Луис Бланчард в бар „Бристол“. По това време вече нямаше намаление и в заведението бяха останали много малко клиенти. Намерихме една масичка на крачка от сервизните помещения, поръчахме си по една ледена „Сиера Невада“ и се заехме да обсъждаме подробности, свързани с погребението на Рик Уайнбърг.
— Тя иска да остана тук — рече Бланчард и чукна втората си бира в моята.
— Наказва ли те?
— Не го нарече така. Каза, че ми има достатъчно доверие, за да ме остави да работя сам. Но аз трябваше да отида с нея. Трябваше да съм там.
— „Уандърленд“ се нуждае от наглеждане.
— Особено сега, когато старците са напълнили гащите — намръщи се той. — Мислиш ли, че наистина ще развалят сделката?
— Според мен действително са уплашени до смърт. Но и са станали по-алчни.
— След няколко месеца Комисията по хазарта ще изиска подробните планове — въздъхна той. — А след две седмици трябва да внесем регистрационната такса в размер на половин милион долара.
— Която не подлежи на връщане — добавих аз.
— Как ще привлечем останалите собственици на земя в Ривиър, ако не успеем да вземем този парцел? — рече с въздишка Бланчард. — Аз го искам заради господин Уайнбърг. Та той е идвал тук като дете, за бога! Мечтата му беше да възроди „Уандърленд“. Толкова усилия отидоха на вятъра. Кой иска лицензът да отиде у тоя тъпанар Роуз, по дяволите?
Кимнах, отпих глътка бира и преминах на въпроса.
— Знаеш ли кой е Джо Пероти, Луис?
— Исус Христос.
— Не — поклатих глава аз. — Той е председател на Камарата на този велик щат.
— Как разбра това?
— Господин Уайнбърг е оставил след себе си цяла пътека от трохи. Много едри трохи.
— Рейчъл ще побеснее.
— Но ти не си му длъжен с нищо.
Луис се облегна назад, потърка брадичката си и кимна.
— Той ни трябва. Кой друг знае?
— Обещал е да прокара проекта „Уандърленд“.
— Да — кимна Бланчард. — Това е причината Рейчъл да го държи настрана от твоето разследване. Пресвети боже!
— Ти знаеше ли, че Пероти е взел от Харви Роуз двойно повече пари, отколкото от Рик?
Бланчард зяпна от изненада.
— Очевидно не — кимнах аз.
— Напоследък Пероти започна да ни избягва — рече Бланчард. — Което беше главната причина господин Уайнбърг да се появи в Бостън. За да уточнят условията.
— Проценти?
— Не знам подробности. Но както вече споменахме, господин Уайнбърг предпочиташе тези условия да бъдат дискутирани открито.
— А Рик каза ли накъде ще бъдат насочени тези пари?
— Не.
— Да е споменавал името Джино Фиш?
— Знам кой е — кимна Бланчард. — Единственият, който може да уреди подобна сделка.
— А уреди ли я?
— Чакахме — сви рамене той.
Облегнах се назад и отпих от бирата си. Към бара се насочиха мъж в смокинг и дама с лъскава рокля. Мъжът самодоволно я потупа по задните части, а тя започна да се киска. Ако си позволях да потупам Сюзан по задника на публично място, със сигурност щях да получа някое и друго ляво кроше.
— Какво можеш да ми кажеш за Джема Фрейзър?
Бланчард се ухили и се приведе над масата. Наскоро беше подстригвал оредялата си сребриста коса. Ръкавите на синята му риза бяха навити до лактите и разкриваха две много яки лапи. Изглеждаше като човек, който многократно си беше трошил кокалчетата.
— Какво искаш да знаеш?
— Дали може да й се има доверие.
— О, не, за бога — ухили се още по-широко Бланчард.
— Не мислиш ли, че назначението й за президент е малко неясно?
— А ти?
— Аз съм на мнение, че семейната динамика е малко опасна.
— Искаш да кажеш, че господин Уайнбърг я е чукал по времето, когато бордът трябваше да одобри назначението й?
— И това също.
Бланчард отметна глава и кръстоса крак върху крак. Двама бизнесмени си пийваха сладко-сладко след очевидно успешна сделка. Сервитьорката се приближи да ни попита дали желаем по още едно. Желаехме.
— Според мен не Джема е организирала убийството на Рик — рече Бланчард. — Тя имаше изгода той да е жив и да прави онова, което беше намислил.
— А какво беше то?
— Да се грижи за нея.
— Ами ако сега Харви Роуз започне да се грижи за Пероти?
— Значи сме прецакани.
— Официално?
— Да. От него зависи кой ще получи лиценз.
— Може ли да те попитам нещо?
— Давай — кимна той.
— Джема ли даде идеята да се изпратят биячите в сградата на Хенри?
— Абсолютно.
— Без знанието на Рик?
— Е, той я уволни все пак.
— Всъщност не е — поклатих глава аз.
— Какво искаш да кажеш?
— Джема каза, че са излъгали за уволнението й, за да насочат мислите на обитателите на сградата в правилната посока.
— Това си е в нейния стил, мамка му изръмжа Бланчард. — Не понася да губи. С каквото и да се захване, трябва да е победител. Очевидно е гледала какво прави Харви Роуз!
— Разбрах, че е работила за него.
— Не само е работила. Той е нейният ментор още от Харвард и буквално я е създал такава, каквато е.
— Мили боже!
— Познават се от години — добави Бланчард. — Връзката им е дълбока. И някак извратена според мен. Господин Уайнбърг сподели, че я взел на работа, защото мислела точно като Харви Роуз, но изглеждала далеч по-добре от него. Той обичаше да твори така…