Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Детектив Спенсър (42)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wonderland, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2020)

Издание:

Автор: Ейс Аткинс

Заглавие: Робърт Паркър: Хазарт

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Мултипринт“ ООД — Костинброд

Излязла от печат: 19.08.2013

Редактор: Радостин Желев

Технически редактор: Людмил Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-334-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10604

История

  1. — Добавяне

44

Джема беше залостила вратата с всички налични резета. Трябваха й няколко дълги секунди да се увери, че съм аз, и да ме пусне в собственото ми жилище. Размахала опашка, Пърл влезе първа. Аз тържествено я последвах със закуската в ръце. Бях се отбил в кафене „Флауър“ на „Уошингтън“, откъдето взех няколко кифлички с канелен крем и лимонова глазура. Сипах вода в купичката на Пърл и се заех да нравя кафе.

— По-добре ли се чувстваш? — попита тя.

— Тичането нагоре-надолу по стълби е най-добрият лек срещу чувството за вина.

— Той ни заплаши с оръжие.

Кимнах.

— Взех назаем една от твоите тениски — добави тя. — Надявам се, че не се сърдиш.

— Само да не е онази с емблемата „Кренвиршите на Карл“ — рекох.

Пърл излочи всичката вода от купичката и аз я напълних отново. Изчаках каната да заври и заредих филтъра с осем препълнени лъжички кафе. После включих машината и кипящата вода бавно започна да си пробива път през ароматната смес. Докато чаках, изстисках няколко портокала на ръчната преса и сложих чашите със сок на плота.

— Първокласно обслужване — отбеляза Джема.

— Как ти е главата?

— Ужасно.

Отидох до банята и се върнах с два аспирина. Докато кифличките се затопляха във фурната, напълних чашите с кафе, сложих малко сметана и захар в своята и започнах да разбърквам.

— Извинявам се за снощи — рече тя. — Срам ме е.

— Не се извинявай. Бърбънът е виновен.

— Обзалагам се, че си видял доста повече, отколкото си готов да признаеш.

— Гледах в обратна посока.

Тя се усмихна и отпи глътка кафе.

— И все пак, много ме е срам.

— Доста си пийна — казах аз, — но опитите за отвличане често пъти водят до тревожност.

Джема огнево се усмихна, а аз отпих няколко глътки сок и отидох да извадя кифличките от фурната. Сложих ги в малка кошничка, постлана с ленена салфетка на квадрати.

— Наистина първокласно — одобрително кимна тя.

— Всичко това си има цена, която трябва да бъде платена — рекох.

Джема остави чашата и опря лакът на кухненския плот. Пърл седна в краката ми и вдигна глава, очаквайки да опита кифличките от „Флауър“.

— Искам да ми обясниш до най-малката подробност какво се случи — добавих аз. — Все още имам чувството, че съм попаднал в някакъв лабиринт.

Тя кимна и изпусна дълбока въздишка. Изглеждаше доста елегантна с тениската ми и анцуга с изрязани крачоли. Лицето й поруменя.

— Напълно заслужаваш това — рече. — Особено след като отказа да се възползваш от някои други неща.

— Не си спомням — отвърнах аз.

— Лъжец.

— Може би си спомням само някакво родилно петно във формата на Уинстън Чърчил.

— Повечето мъже биха се възползвали от ситуацията.

— Повечето мъже нямат това, което имам аз.

— Жената на всички снимки?

— Аха.

— Много е красива.

Кимнах.

Джема се усмихна, поклати глава и си взе кифличка. Отхапа голяма хапка и я поля с глътка кафе. Последвах примера й.

— Какво се случва според теб? — попита тя.

— Доста влиятелни хора водят битка да получат лиценз за печатане на пари.

— В общи линии.

— Но не разбирам защо преследват теб — добавих. — Нали вече не работиш за Рик Уайнбърг?

— Това е вярно само отчасти.

— А останалото?

Погледът й пробяга по лицето ми. От отворения прозорец над мивката полъхна ветрец. Мълчах и чаках.

— Не ти казах другата причина, поради която Рик се отби в стаята ми.

— Слушам те.

— Искаше да уточни следващия ход на компанията. Изобщо не ме е уволнявал. Обявихме го с единствената цел да накараме хората от Ривиър да подпишат договора.

— Има логика.

— Не ми вярваш, нали?

— Напротив, вярвам ти.

— Рик беше в прекрасно настроение. Знаеше, че сделката е опечена и „Уандърленд“ ще се превърне в реалност.

— И сега ти ръководиш проекта в Ривиър, така ли?

— Да, както и всички останали. В Лас Вегас, Билокси, Макао… На практика управлявам цялата компания.

— „Енволв“?

— „Уайнбърг Ентъртейнмънт“ — поправи ме тя. — Бордът на директорите държеше на клаузата за наследяването. След смъртта на Рик аз поемам функциите на главен изпълнителен директор.

— А какво ще каже Рейчъл Уайнбърг?

— Нищо — изненадано присви очи Джема. — И тя гласува „за“, както всички останали членове на борда.

— Предполагам, че е забравила да ми съобщи новината.

— Вероятно защото има други грижи.

— Една, от които е връзката ти с Рик?

— Тя знаеше, че чукам съпруга й.

— Еха!

— Все пак сме възрастни хора — въздъхна Джема.

— Има нещо вярно — кимнах.

— Е, възрастните хора правят такива неща…

— Да се чукат?

— По-скоро правят разлика между любов и секс. С Рик бяхме заедно от доста време. Изненадана съм, че Рейчъл не ти е казала. Тя беше напълно наясно и дори участва в споразумението.

— Аха — рекох. — А каква е сегашната й роля в компанията?

— Остава член на борда. Но аз съм президент.

— Списъкът нараства — въздъхнах аз.

— Какъв списък?

— На хората, които евентуално биха желали смъртта ти.

— Не пропускаш ли най-важното? — изгледа ме тя.

Загорелите й бедра изглеждаха много добре в изрязания анцуг. Има детайли, които са решаващи в професия като моята.

— Трябва да погледна записките си — рекох. — Иначе наистина рискувам да пропусна нещо.

— Харви Роуз е един от най-безскрупулните мръсници, които познавам — добави тя. — Нищо не му убягва. След смъртта на Рик аз съм единствената пречка за лиценза му за Източен Бостън.

Кимнах.

— Проверявал ли си напоследък как вървят нещата за твоя приятел от онази сграда? Лично аз очаквам нова оферта. Ако не за друго, поне за блокиране на продажбата.

— Мислиш ли, че Харви стои зад убийството на Рик?

— Може би.

— А сега се опитва да премахне и теб?

— Може би — повтори тя. — Но аз съм в състояние да се погрижа за своята сигурност. Не искам да ти се натрапвам повече.

— Говорих с помощника си — рекох. — Той е съгласен да те охранява, докато продължава разследването.

— Добър ли е колкото теб?

— Сигурен съм, че един ден ще стане дори по-добър.

— И не е такъв идеалист?

— Споделяме общи идеали — отвърнах. — Зи все още не е открил правилната жена — това е всичко.

— Какъв предан любовник — въздъхна Джема. — Надявам се, че приятелката ти го знае.

— Най-малкото го подозира.