Джоузеф Файндър
Московският клуб (48) (Къртица 3)

47

Москва

Седалището на Първо главно управление на КГБ се намира в Ясеново, краен квартал на Москва, в нова, елегантно извита сграда, чиято прилика с главната квартира на ЦРУ, казват, не била случайна. В тази сграда са канцелариите и лабораториите на Отдела за специални изследвания, в който е и най-добрата следствена лаборатория на Съветския съюз. Щом гръмне бомба в Русия, Близкия изток или който и да е друг район, към който съветската държава проявява интерес, тук се изпращат образци за анализ.

Един от старшите експерти химици беше Сергей Ф. Абрамов, възпълен оплешивяващ човек на четиридесет и две години със съвършено кръгло лице, опъната кожа и пухкави ръце с трапчинки. Беше женен за библиотекарка в техническия институт и имаше две дъщери.

Тази сутрин Абрамов беше вкиснат. Американската телевизионна журналистка, с която се срещаше от време на време, винаги абсолютно тайно, бе събудила любопитството му с един странен въпрос. Тя го познаваше само като Сергей. Шарлот Харпър изглеждаше умна и почтена жена. Искаше да знае дали той може да потвърди слуха, който била чула — че вълната от бомбени експлозии, заляла напоследък Москва, има нещо общо със Съединените щати.

Не беше възможно.

А защо не бяха го включили в анализа на образците?

Влезе в лабораторията сърдит и без настроение и закачи палтото си на стената.

Секретарката на отдела Дуся шумно се разсмя, когато той влезе. Обикновено му беше неприятна — изрусена блондинка с вечно показващи се черни корени на косата, с двойна брадичка и прекалено много син грим по очите. Освен това непрекъснато се опитваше да флиртува с него, което беше отвратително.

— А, значи вече пускаш мустаци! — извика тя.

— Хайде, стига, Дуся — каза Абрамов. — Направи ми една услуга, а? Пусни заявка за няколко образци.

— Добре — нацупи се Дуся. — А какво става с мустаците? Ще ми кажеш ли, или не?

Бомбата в Оръжейната палата, на Кремъл беше най-лесна за изследване, тъй като голяма част от нея не беше избухнала. Веднага разбра, че е комбинация C-4, белезникав експлозив американско производство. Дори не се налагаше да прави нещо повече от общия морфологичен анализ, но за по-голяма сигурност разтвори малко от него и го обработи на центрофугата. Резултатите от утайката бяха ясни: в нея имаше машинно масло. Твърдо беше C-4.

Заразтрива врата си и мислите му се насочиха към децата, те бяха болното му място. Е, с по-малката. Мария; всичко беше наред. Голямата, Зинаида, му създаваше големи грижи. Беше вече в пубертета, ставаше жена и прекарваше прекалено много време с някакъв четири години по-голям от нея хулиган, дългокос осемнадесетгодишен разбойник. Беше сигурен, че спят заедно, но какво можеше вече да се направи? Зинаида се спотайваше из апартамента, прибираше се късно; й се караше с всеки, който й се изпречеше на пътя. Абрамов поклати глава и се върна към заниманията си.

Значи C-4. Абрамов познаваше C-4 като петте си пръста, C-4 съдържаше взривното вещество хексахидро-1,3,5-тринитротриазин, или RDX, най-мощния експлозив в света. И сума други боклуци, пластификатори и каучук като свързващо вещество. Много често, и напоследък сякаш все по-често, му попадаха парчета C-4. Анализираше ги с помощта на инфрачервена спектрофотометрия на апаратурата „Аналект FX-6250“. Понякога използуваше газово-хроматографична спектрометрия. Разбираха се сума неща — дали е английски PE-4, чието свързващо вещество се различаваше от това на американския C-4, или чешки MP-10 — черно взривно вещество на базата на пентаеритритол тетранитрат, или пък някой добър стар роден експлозив.

Спомни си многобройните изследвания, които беше правил на няколко мостри, взети от поредица бомбени експлозии, разтърсили една либийска общност от противници на Кадафи в Манчестър, Англия. Откри, че пластичният експлозив, използуван в бомбите, които със сигурност бяха поставени от хората на Кадафи, е американско производство! Което означаваше, че някои елементи в САЩ подкрепят Кадафи или поне търгуват с него. Това беше стряскащо откритие и то доведе до интензивни проучвания от страна на КГБ.

Останалите мостри бяха малко по-коварни. Направи пресен чай, наля си една чаша и сложи вътре две лъжички захар. Обикновено изследванията му бяха адски досадни. Но тези образци… Беше заинтригуван.

Репортерката беше права, но това положително не беше всичко. Доставяше му удоволствие — беше нещо като криминален роман. В моменти като този обичаше работата си. С повдигнат от разкритието си дух, той си науми да дръпне Зинаида настрана и да й разкаже за нещата в живота, но много внимателно — бог му беше свидетел, че нямаше никакво желание да предизвиква тази малка фурия.

Сръбна от чая, сложи още една лъжичка захар и седна да погледне през микроскопа. Бомбата от „Проспект мира“ също беше пластична. Не беше изненадан.

Започна да прави пречистване и абсорбция на изпаренията, като леко загря във вакуум поставения в затворен контейнер образец. Отделяните органични вещества минаваха през тръба с филтър от активен въглен, свързана с вакуумна линия. След като парите бяха уловени от филтъра, Абрамов отдели съставките на експлозива от въглена с дихлорметан.

Отново ги сложи под микроскопа, а после сложи твърдия остатък в органичен разтворител и го пречисти, за да направи още няколко изследвания.

От силно експлозивните органични вещества не беше останало много. Всъщност те бяха нищожно количество, измеримо само в пикограмове. Което означаваше, че ще трябва да прибегне до ТЕА, термоенергийния анализатор, едно изключително чувствително хемилуминесцентно устройство. В него се използуваха нагрята камера под ниско налягане и криогенен филтър, за да се получи електронно активиран азотен двуокис, който излъчва светлина с точно определена дължина на вълната в процеса на радиоактивното си разпадане.

Работеше бавно и старателно и рано следобед определи молекулярната структура на образеца.

Наистина имаше нещо странно.

Два пъти провери изчисленията си, като ги сравняваше с каталога на спектрите. След третата проверка разбра какво му беше така мистериозно познато.

Беше изследвал точно този експлозив стотици пъти досега.

Експлозивът беше не просто американски.

Формулата не можеше да се сбърка. Всеки от образците пластично взривно вещество, използувано в московските бомбени атентати напоследък, беше произведен в една компания в Кингспорт, Тенеси, наречена „Военен завод за муниции «Холстън»“. Това беше единственото място в Съединените щати, където се произвеждаше C-4.

Но имаше и още нещо.

Отговаряше точно на уникалната формула на специална партида C-4, произведена изключително за нуждите на Централното разузнавателно управление.

Беше сто процента сигурен.

Отпи от третата си чаша чай и започна да диктува рапорт.