Линда Дейвис
Гнездо на пепелянки (32)

Епилог

— Казах ти вече. Не знам къде е тя. Можеш да ме заплашваш колкото си искаш. Не ме интересува. Интересува ме само дали Сара се тревожи от това, а тя не се тревожи. Замина, но не ми каза къде точно именно поради тази причина. Доникъде няма да стигнеш с мен. И не забравяй, че знам всичко за мръсните ти игри. От тях би излязла дяволски добра история…

Бартроп се приведе напред, без да става от мястото си.

— Аз съм на седемдесет и три години. Мислиш ли, че ми пука от такива закани? Тя ще се върне рано или късно или аз междувременно ще я открия.

— Не разчитай на това. Ще стои далеч толкова, колкото е нужно. Когато се върне, случаят отдавна ще е забравен и ти няма да можеш да направиш нищо. Може дори и да не си между живите. Забрави за нея, Бартроп. Достатъчно злини й причинихте. Освен това получихте каквото искахте. Благодарение на нея получихте Фиери. Сега я остави на мира.

— И какво ще стане, ако реша да не приема любезния ти съвет?

Джейкъб отново се разсмя.

— Знам достатъчно, за да те натопя. И това ще излезе наяве по един или друг начин. Не мисли, че можеш просто да си седиш на бюрото и да сложиш тук-там няколко знака „Д“ Нещата излизат наяве — хората започват да подочуват това-онова. Може би никога няма да стане обществено достояние, но все някой ще го чуе. А и човек като теб без съмнение има достатъчно врагове и в правителството, и извън него. Не би искал да им предоставя оръжие срещу теб, нали?

Бартроп се усмихна.

— Добре, ще почакаме и ще видим. Ако е заминала — хубаво. Нещата малко са се пообъркали. Сигурно просто трябва да ги оставим на естествения им ход.

— Значи ли това, че ще я оставиш на мира?

Бартроп стана и кимна.

— Ще я оставя на мира. — Обаче мислено добави: ЗАСЕГА.