Амос Оз
Пантера в приземието (4)

3.

Седях на татковия стол пред бюрото му. Бях свалил големия речник и енциклопедията и както бях гледал от баща ми, започнах да изваждам и да си записвам думи на елин бял лист.

Предател:

Синоними — изменник, издайник, доносник, дезертьор, ренегат, информатор, къртица, плямпало, колаборационист, отстъпник, агент-провокатор, саботьор, шпионин, двоен агент, чужд разузнавач, Брут (в Рим), Кумялинг (в Норвегия), Юда (в християнството).

Прилагателни — предателски, изменнически, нелоялен, двуличен, отстъпнически, нечестив, неверен, коварен, вероломен.

Глаголи — предавам, изменям, дезертирам, портя, доноснича, измамвам, издрънквам, двуличнича.

Изрази — змия в пазвата, вълк в овча кожа, нож в гърба.

Библейски изрази — „Каквото е строшен зъб и разслабена нога, такова е и надеждата на безнадежден човек в злочест ден“ (Притчи Соломонови 25:19); „… те всички са прелюбодейци, сбирщина от вероломници“ (Книга на пророк Йеремия 9:2); „Защо гледаш злодейци и си безмълвен“ (Книга на пророк Авакум, 1:13).

Затворих речника. Главата ми се замая. Листът ми изглеждаше като непроходима гора с безбройни криволичещи пътечки и отклонения, които се губеха в гъсталаците, лъкатушеха и се усукваха, събираха се за миг и после пак се разпръскваха. Всяка от тях извеждаше до някое убежище, шубрак, пещера, лабиринт, скривалище, процеп, долина или друго възхитително чудо. Какво свързваше издайника и дезертьора, информатора и прелюбодееца, нечестивия и двуличника, саботьора и змията в пазвата, къртицата и плямпалото? Що за зло са сторили Брут и Куизлинг? Или пък — компот и комплот, полюция и полиция. (И до ден-днешен, когато работя, не смея да отворя енциклопедия или речник, защото ще загубя поне половин ден.) Вече не ми пукаше дали съм предател, непослушно дете или луд, цяла сутрин плавах в безбрежните морета на енциклопедията. Ту се докосвах до примитивните племена в Папуа, изрисувани с краските на войната, ту пък осеяните с кратери повърхности на различни звезди бълваха вулканични огньове или обратно — тънеха в леда на вечния мрак (дали пък смъртната сянка не се криеше именно там?). Акостирах на острови и бродех сред вековните им мочурища, натъквах се на канибали или на отшелници — забравени и от бога чернокожи евреи от времето на Савската царица. Прочетох също, че континентите се раздалечават един от друг с половин милиметър годишно. (Колко ли дълго могат да се раздалечават така? Милиони години сигурно. Но понеже Земята е сферична, в крайна сметка пак ще се срещнат, този път от другата страна!) После направих справка за Брут и Куизлинг и щях да сторя същото с Юда, но по пътя към него се спрях на светлинните години и те ме обладаха с пронизващо удоволствие.

По обед гладът ме откъсна от произхода на вселената и ме прати в кухнята. Набързо изгълтах храната, която мама ми беше оставила в хладилния шкаф — булгур, кюфте и супа (Не забравяй да си ги претоплиш на печката за няколко минути и внимавай после да я изключиш!). Но аз не си ги претоплих, не можех да прахосам толкова време. Бързах да се върна при изчезващите галактики. Изведнъж забелязах сгъната бележка с почерка на Бен Хур, подпъхната под вратата:

До подлия предател:

 

 

Тази вечер в шест и половина се яви на ореченото място в Тел Азра, за да се изправиш пред Военния съд и да отговаряш за сериозното предателство, че си се побратимил с британския окупатор.

 

 

СИС, Върховно командване, Отдел за вътрешна сигурност.

 

 

Забележка: носи си пуловер, манерка с вода и подходящи обувки, защото разпитът може да продължи цяла нощ.

Първо взех молив и поправих грешките в бележката — „уреченото“, а не „ореченото“ и „Военния съд“, а не „Военния съд“. После се постарах да я запомня, както повеляваше уставът, изгорих я в кухнята и хвърлих пепелта в тоалетната, за да не останат никакви следи, ако англичаните решаха да извършват претърсване.

Чак след това се върнах при галактиките и светлинните години на татковото бюро. Но галактиките бяха изчезнали, светлинните години бяха избледнели. Затова откъснах друго листче от купчинката на баща ми и отбелязах: „Ситуацията е сериозна и дава основания за безпокойство“. Отдолу добавих: „Но ние няма да сведем глава“. После скъсах листа и прибрах енциклопедията и речника по местата им. Завладя ме страх.

Трябваше веднага да го преодолея.

Но как?

Реших да го прогоня с разглеждане на марки. В колекцията си имах по една марка от Барбадос и Нова Каледония. Потрудих се да открия и двете места в големия германски атлас. После потърсих дали не е останал малко шоколад, но уви. Накрая се върнах в кухнята и облизах две пълни лъжици от татковия малинов конфитюр.

Нищо не помагаше. Много лошо.