Амос Оз
Пантера в приземието (10)

9.

Татко затвори вратата. Остана в антрето и каза на мама:

— Много те моля, стой настрана.

После тихо ме попита:

— Какво имаш да кажеш?

— Закъснях. Съжалявам. Започна полицейският час. Вече бях на път за вкъщи, когато ме хвана полицаят.

— Закъсня значи. И защо закъсня?

— Закъснях. Съжалявам.

— И аз съжалявам — тъжно рече татко и добави: — Да, наистина. И аз съжалявам.

Мама се намеси:

— Знаеш ли какво се е случило в Хайфа? Едно момче на твоята възраст било навън след полицейския час. Англичаните го хванали и го обвинили, че разлепя позиви. Осъдили го на петнайсет удара. С камшик. Родителите му го открили чак след два дни в една арабска болница и не искам да ти описвам гърба му в какво състояние…

Татко я прекъсна:

— Много те моля, остави ме да довърша.

А на мен рече:

— Да, наистина. Уведомявам те най-учтиво, че ти се забранява да напускаш стаята си до края на седмицата, освен когато отиваш до банята. Това означава, че ще се храниш сам. Така ще имаш достатъчно време сериозно да размишляваш какво се е случило и какво е можело да се случи. Освен това Ваше Превъзходителство ще трябва да се примири със сериозната икономическа криза, в която ще изпадне, защото няма да получава джобни пари до първи септември. А пък за аквариума и за екскурзията до Талпиот изобщо и дума не може да става. Чакай. Още не съм свършил. Тази седмица ще си лишен от осветление от десет и петнайсет вечерта до девет сутринта. Ваше Височество несъмнено разбира връзката — така, в тъмното, ще можеш по-добре да премислиш поведението си. Установено е, че на тъмно рационалният човек определено успява да размишлява и вниква по-задълбочено, отколкото на светло. Това е. Сега Ваше Величество незабавно ще се прибере в стаята си. Да, наистина. Без вечеря. Не, още един път те моля да не се намесваш. Това е между нас двамата.