Дмитрий Волкогонов
Триумф и трагедия (15) (Политически портрет на Й. В. Сталин)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Триумф и трагедия (Политический портрет И. В. Сталина), –1990 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
4,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2018 г.)

Издание:

Автор: Дмитрий Волкогонов

Заглавие: Триумф и трагедия

Преводач: Антоний Димитров

Година на превод: 1990

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо издание

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1990

Тип: биография

Националност: Руска

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Вера Петрова

Технически редактор: Цветанка Николова

Рецензент: Иван Стефанов

Художник: Гичо Гичев

Коректор: Стефка Рачова; Бойка Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2931

 

 

Издание:

Автор: Дмитрий Волкогонов

Заглавие: Триумф и трагедия

Преводач: Антоний Димитров

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо издание

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: биография

Националност: Руска

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Вера Петрова

Технически редактор: Цветанка Николова

Рецензент: Иван Стефанов

Художник: Гичо Гичев

Коректор: Стефка Рачова; Бойка Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2932

 

 

Издание:

Автор: Дмитрий Волкогонов

Заглавие: Триумф и трагедия

Преводач: Антоний Димитров

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо издание

Издател: Военно издателство

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: биография

Националност: Руска

Печатница: Печатница на Военното издателство

Редактор: Вера Петрова

Технически редактор: Цветанка Николова

Рецензент: Иван Стефанов

Художник: Гичо Гичев

Коректор: Бойка Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2933

История

  1. — Добавяне

Глава трета
Избор и борба

Истината е дъщеря на времето, а не на авторитета.

Ф. Бейкън

Родилните мъки на новото общество продължават. А животът си тече. След XIII конгрес Сталин полека-лека си възвръща позагубената самоувереност. Преди да умре Ленин, едва ли са го спохождали някакви сериозни честолюбиви намерения. А после… Едва ли категорично бихме могли да твърдим, че още тогава е повярвал във възможността да използва появилия се на пръв поглед невъзможен шанс. Вътрешният свят на човека често и в много отношения е цяла загадка.

През 1793 г. главата на краля на Франция Луи XVI се търкулва в кошницата под гилотината. Минута само, а може и по-малко, преди ножът да се стовари върху кралския врат, Луи Каиет попитал палача: „Да има вести от Лаперуз?“ (пета година минавала откак изчезнала околосветската експедиция на Лаперуз и както по-късно се изяснило — завинаги). Тайните кътчета на съзнанието са наистина непроницаеми: още миг и Луи XVI ще потъне в нищото, но него не го интересува собствената му съдба, а Лаперуз… Над Сталин никой не вдига ножа на гилотината, но и никой не знае по-нататъшните му планове. А и дали е имал планове?

В библиотеката му, която той започва без много шум да създава в малкото си кремълско жилище още от 1920 г., голяма част от литературата е съставена от книги, издавани преди революцията: сборници с трудове на Маркс, Енгелс, Плеханов, Лафарг, Люксембург и Ленин, книги на утопистите, на Толстой, Гаршин, Чехов, Горки, Успенски и малко известните сега трудове на Бищок, Зонтер, Хъбсън, Конуърт, Танхилевич… Много от тях не са само за украса на скромното му жилище. В книгите има бележки с молив, подчертавания, по всяка вероятност негови.

В „Мисли“ от Наполеон отстрани на полето е отбелязана с дебела черта една фраза от спомените на императора: „Именно вечерта в Лоди[1] повярвах в себе си като в необикновен човек и се изпълних с честолюбието да извърша велики дела, които ми се струваха дотогава фантазия.“[2] Преживява ли Сталин своето „Лоди“, след като запазва поста генерален секретар въпреки волята на Ленин? Изглежда, за политическата кариера на Сталин това действително е кулминационният момент: 45-годишният генерален секретар е почувствал, че след смъртта на Ленин в никакъв случай не е по-лош от своите колеги в Политбюро и ЦК.

По този въпрос Сталин сигурно все по-често се е замислял в редките минути на отмора, прекарвани в извънградската му вила в Зубалово. В началото на 20-те години край Москва има вече стотици занемарени сгради, вили, извънградски къщи, изоставени от „предишните“. Повечето от тях са избягали в чужбина, други са загинали в кървавата сеч по време на гражданската война, на трети просто са „експроприирали“ тези „атрибути на буржоазния разкош“. Много от постройките са превърнати в болници, приюти за бездомни деца, складове и почивни домове на многобройните държавни учреждения, които започват да никнат като гъби след дъжд. Близо до гарата е Усово с десетина вили. Една от вилите на петролния магнат Зубалов е дадена на Сталин. Тук се заселват също така Ворошилов, Шапошников, Микоян, малко по-късно Гамарник и други партийни, държавни и военни ръководители на страната.

През 1921 г. на Сталин му се ражда син Василий след няколко години — Светлана, по-късно тук идва и Яков, синът му от първата му жена. Надежда Сергеевна, жената на Сталин — а тя, както знаем, е с двайсет и две години по-млада от мъжа си, — се залавя сърцато и прилежно като всяка млада стопанка да се грижи за непретенциозното домашно огнище. Живеят скромно, само със заплатата на Сталин, преди жена му да тръгне на работа отначало в редакцията на списание „Революция и култура“, а после в Секретариата на Съвета на народните комисари. По-късно тя отива да учи в Промишлената академия. Веднъж, както седят на масата, неочаквано Сталин казва на жена си: „Аз никога не съм обичал парите, защото обикновено съм бил без пари.“ Когато разглеждах документите от Сталиновия архив, интересно ми беше да чета разписките на Сталин, които Стасова му дава в потвърждение на това, че е получавал от партийната каса аванси по 25, 60 и 75 рубли „за сметка на заплатата“ за идния месец. Този човек е познавал безпаричието не само от чужди приказки.

Постепенно в дома се появяват бавачка и икономка. Тогава не е имало нито многобройна охрана, нито коменданти, нито куриери, нито десетките други длъжности, които ще изникнат по-късно, а самите вождове ще наричат тия хора „обслужващ персонал“, за да не употребяват буржоазното понятие „прислуга“.

Както и всички ръководители на партията, в първите години след революцията Сталин живее простичко и скромно, в съответствие със семейния бюджет и партийните принципи. Още през октомври 1923 г. ЦК и ЦКК на РКП(б) подготвят и разпращат до всички партийни комитети специален документ, в който се излагат мерките, изработени на IX партийна конференция на РКП(б) (септември 1920 г.). В него се казва, че е недопустимо да бъдат използвани държавни средства за благоустрояване на частни жилища, за обзавеждане на вили, за даване на премии и възнаграждения в натура на отговорни партийни работници. Предписва се най-строго да се следи за моралния облик на партийните членове, да не се допуска голяма разлика в заплатите на „специалистите“ и отговорните партийни работници, от една страна, и на основната маса трудещи се, от друга. Пренебрегването на този принцип, се посочва в циркуляра, „нарушава демократизма и става източник за разлагане на партията и за понижаване авторитета на комунистите“. Потвърждава се Лениновото положение, че „отговорните работници комунисти нямат право да получават персонални заплати, а също премии и възнаграждения за извънреден труд.“[3] При Ленин дори съществува негласната традиция членовете на ЦК да внасят литературните си хонорари в партийната каса.

По това време партийните ръководители не притежават ценни вещи, а разговорите на тая тема се смятат за признак на лош, еснафски, дори антипартиен тон. Външно проявяваният аскетизъм е дълго време една от присъщите черти на Сталин. След смъртта му фактически у него не са намерени други лични вещи освен няколко мундира, едни подплатени плъстени ботуши и един кърпен селски овчи кожух. Той не обичал вещите. Обичал властта. Само властта!

Понякога в неделите, ако обстановката позволявала, се събирали най-често у Сталин. Идвали Бухарин с жена си, Орджоникидзе, Енукидзе, Микоян, Молотов, Ворошилов, Будьони, често пъти с жените и децата си. Будьони свири на хармоника, а те пеят руски и украински песни, дори си потропват… Но при Сталин, във вилата, Троцки никога не е ходил.

Седят около масата, водят дълги разговори за положението в страната и в партията, както и по текущите вътрешни и международни въпроси. Обикновено тук е и старият болшевик С. Я. Алилуев, когото неговият зет много уважавал. Най-често Алилуев вмъквал в разговора само реплики за „ония години“ (той бил член на партията от момента на основаването й, с което много се гордеел). Често се препират, понякога остричко. Всички си говорят на „ти“. Сталин е равен сред равните. Никакви признаци на чинопочитание, а още по-малко на славословия или подмазване.

Срещали се хора, които само преди по-малко от десет години са били парии в обществото, а сега по волята на историческите обстоятелства се оказват начело на гигантската държава, едва-едва оправяща се от безбройните рани, нанесени й от мечовете на войната, междуособиците и метежите. Много от въпросите, обсъждани тук, често пъти се поставят пред Политбюро. Така например веднъж Молотов съобщава за любопитна статистика: в Русия еди-колко си жито отива за домашна ракия и еди-колко си рубли губи от това хазната. След няколко дни, на 27 ноември 1923 г., на заседание на Политбюро след съобщението на Молотов излиза решение:

„Възлага се на Секретариата да създаде постоянно действаща комисия за борба с варенето на домашна ракия, с кокаина, кръчмарските и хазартните игри (по-специално лотото) в състав: председател — др. Смилович, заместник — др. Шверник, членове — др. Белобородов, Данилов, Догадов, Владимиров.

Секретар на ЦК Сталин[4]

Пак така, обсъждайки в тесен кръг причините за болестта и смъртта на Ленин, решават да предприемат някои мерки за подобряване на медицинското обслужване на партийното ръководство. На пленума на ЦК от 31 януари 1924 г. Ворошилов докладва въпроса „За здравеопазването на висшето партийно ръководство“. След обсъждане се постановява:

„Да се отправи молба към Президиума на ЦКК да обсъди необходимите мерки за опазване здравето на висшето партийно ръководство, като преди всичко вземе решение относно необходимостта да се определи специален другар, който да следи за здравето и за работните условия на висшето партийно ръководство.“[5]

Мисля, че при Ленин въпросът е щял да бъде поставен по-иначе, по-широко: през призмата на грижите за здравето на целия народ, включително и на ръководния състав. Всичко започва с такива „дреболии“. Елитарното мислене на „висшето партийно ръководство“, което изповядвало тогава принципите за съразмерност, ражда и привилегиите — различни доплащания („пликове“), лични вагони за ръководството, вили на юг, многоброен „обслужващ персонал“. Всичко започва постепенно…

Често спорят как „да се внедри социализмът“. Пунктирната линия на движение зад хоризонта, към бъдещето, набелязана от Ленин като траектория, се губи нейде в мъглявината. Векторът на движението, посоката му, са ясни. Но как да се върви, какви трябва да бъдат темповете, методите, начините за изграждане на новото общество — тези неща изглеждат мътни. След като изпраща гостите си, Сталин сигурно дълго е крачел в дрезгавината на угасващия ден с мисли за идващото утре. У него зреят не само отговорността и тревогата за бъдещето. Заедно с тях набъбват славолюбието и честолюбието му: може пък тъкмо този отрязък от време на борба и неопределеност да е неговото „Лоди“?

Бележки

[1] Една от първите си бляскави победи по време на италианската кампания (1796–1797 г.) младият Наполеон е извоювал край градчето Лоди. — Б.а.

[2] Наполеон. Избр. произв. М., 1941, с.62.

[3] КПСС в резолюциях и решениях. Ч. I. Изд. 7. М., 1953, с.511.

[4] ЦПА ИМЛ, ф.558, оп.I, д.4870.

[5] ЦПА ИМЛ, ф.17, оп.2, д.112.