Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blood Relations, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

6.

Франк Толин се бе облегнал на стола и бе вдигнал каубойските си ботуши на ръба на масата, когато чу, че асансьорът спира.

Тук, пет етажа над шумното Колинс авеню, беше тихо. Студиото на Катлин беше в югоизточния ъгъл на импровизирания брокерски склад. По бетонния под, където килимът беше запретнат, се процеждаше светлина. Имаше лампи, поставени на стативи, триножници и екрани, както и лавици с фотографски материали и съоръжения на едната стена. Катлин имаше малка тъмна стая, кухничка и дневна. Всичко бе осигурено от Франк. Тя често забравяше този факт.

Той задържа поглед на вратата. Преди няколко минути се бе загледал през прозореца и бе забелязал Катлин да разговаря с Марти Кас на Линкълн роуд. Двайсетте години адвокатска практика бяха научили Франк да чете почти безпогрешно езика на телата. Сега се чудеше доколко бе разумно да моли Марти да възложи тази работа на Катлин. Марти, изглежда, се опитваше да я разкара. Напоследък все по-често му беше трън в петата.

Пред вратата звъннаха ключове.

Катлин влезе и се обърна да заключи отвътре. На рамото й висеше фотоапарат. Беше с къси панталони и краката й бяха загорели от слънцето.

Когато се обърна, изведнъж го видя и подскочи.

Той се засмя иззад вдигнатите кожени ботуши.

— По дяволите, Франк! — Тя хвърли шапката си на фотьойла, отрупан с фотографски списания. — Не ми е съвсем приятно да нахълтваш по такъв начин.

— Страх те е, че мога да те уловя в нещо.

— Ами! — Катлин остави апарата на работната масичка до тъмната стая. — Мислех, че ще се отбиеш по-късно. Обещала съм да направя няколко портретни снимки в три часа и наистина няма да имам време да говорим.

— Хубаво е да знаеш, че липсваш на някого.

Тя заобиколи масата да го целуне. Франк само изви лицето си, искаше да види как ще го направи. Нищо особено, просто едно приятелско докосване на устните.

Тя го потупа нежно по рамото.

— Томи Ченг отбивал ли се е?

— Току-що си тръгна. Каза да ти предам, че ще занесе лентата в лабораторията. — Франк я наблюдаваше как си мие ръцете над мивката. Гърдите й се залюляха, докато се сапунисваше. — Как вървят снимките за „Гранд Кариб“?

— Мисля, че някои излязоха доста добри.

— Всичко наред ли е с Марти? Плати ли ти?

Тя си избърса ръцете.

— Нямаше го. Ще му се обадя другата седмица за чека.

— Днес не си ли го виждала?

— Не. Ако имам някакви проблеми с Марти, ще те уведомя.

Франк се усмихна. Какво я караше да го лъже? Забавляваше се да открива сам какво ще премълчи и какво ще му каже.

— Да отидем довечера в „Стренд“ — каза той. — Ще дойдат и няколко от клиентите ми, така че облечи нещо по-хубаво, например синята рокля, която ти купих. Костюмът ми е в колата. Ще се преоблека в твоя апартамент.

Тя застана с ръка на кръста, сякаш щеше да каже нещо, след тона поклати глава. Франк знаеше какво означава жестът й. Не искаше да се чувства в апартамента й като у дома си. Вече неведнъж бяха спорили по този въпрос и не му се искаше да започват отначало. Реши да не й напомня, че е собственик на сградата, а тя не плаща нито цент наем.

— Ако нямаш нищо против — добави той.

Тя само кимна и се наведе да разгледа количката, която помощникът й бе качил дотук. Франк забеляза спуканата вена отзад на бедрото й. Покрай очите й бяха започнали да се появяват бръчици. Тялото й също не бе така стегнато, както преди, но всичко това нямаше значение за него. Катлин Дорн все още беше красавица. Беше я срещнал преди осем години на едно парти по случай продукцията на „Маями Вайс“ и усмивката й едва не му беше взела ума. Някои от приятелите му ходеха с по-млади момичета, обикновено около двайсетте. Сменяха ги едно след друго. Франк не обичаше така. Връзката му с Катлин беше постоянна.

Но от време на време стигаха до сериозни противоречия и тя се оттегляше за няколко месеца. Често си казваше, че една временна раздяла освежава отношенията, но започваше да се уморява от тази игра. Може би я глезеше. Катлин не съзнаваше колко рядко се срещат добри мъже, особено за жени на нейната възраст. Франк знаеше, че е добра партия. Беше направил кариера като юрист. Здрав и стегнат, изглеждаше по-млад за четиридесет и седемте си години.

По-късно Франк се беше замислил за женитба — нещо, което се бе заклел да не пробва повече след двата си неуспешни брака. Всъщност миналата седмица се канеше да й предложи да си премести нещата при него в Гроув, но предупредителните лампички отново бяха светнали.

Откак онова момиче бе изнасилено, нещо ставаше с нея. Може би Катлин бе разтревожена от самото нещастие? Или имаше нещо друго?

Преди три години, по време на една от по-дългите им раздели, Франк бе започнал да я подозира, че кръшка. Нае частен детектив и разбра истината. Изневеряваше му със Сам Хейгън. Двойно предателство. Година-две преди това Франк бе взел Сам в офиса си и бе положил значителни усилия да го въведе в света на свободната адвокатска практика. Всичко това — като услуга заради съпругата на Сам. Дина Хейгън бе отишла при него и му бе казала, че имат парични проблеми в семейството. След това му загатна за оня инцидент във Виетнам, като че ли Франк бе задължен с нещо на Сам за това, което се бе случило в ранната им младост. Представяше си как Сам се е хвалил на Дина, че е спасил кожата на Франк Толин.

Сам Хейгън нямаше влечение към частната адвокатска практика и се беше върнал в Областния съд. И след няколко месеца започна да се занася с Катлин. Франк беше толкова вбесен, че понякога си представяше как изважда патлака си и ги праща и двамата по дяволите. Вместо това, изкара едноседмичен запой и се движеше като извънземно из офиса си. След това Катлин се върна, както правеше винаги.

Сега Франк имаше основание да мисли, че отново се е виждала със Сам Хейгън. Той смъкна краката си на пода и се изправи.

Катлин бършеше праха от обективите си и ги прибираше в калъфите. Той се приближи, повдигна опашката й и я докосна по врата с мустаците си. Тя се обърна усмихната и го целуна. Този път беше по-добре.

— Чух, че Областната прокуратура се е заела с изнасилването в „Апокалипсис“, на което си присъствала.

— О, нима?

— Марти Кас ми каза.

— Да, и аз чух същото.

— Но не си ми казвала.

— Току-що разбрах, Франк. Тази сутрин.

— Говорила ли си със Сам Хейгън за това?

— Сам Хейгън? Не, защо?

— Той е прокурор по делото, не знаеше ли? — Франк сключи ръце около кръста й и я придърпа към себе си.

— Да, това всъщност го знам.

— Мартин каза, че Хейгън разговаря със свидетелите. Ти си свидетел. Не си ли говорила с него?

— Казах ти, че не съм. — Тези нейни големи зелени очи понякога можеха да изразяват такава наивност. — Имаше други, по-подходящи свидетели. — Тя се измъкна от прегръдката му и сложи капачката на камерата. — Тази сутрин сериозният свидетел ми каза, че вече се е съгласил да даде показания. Може би няма да има нужда от мен.

— Какъв свидетел? — попита Франк с любопитство.

— Съливан. Чарли Съливан. Казах ти, че опази нощ беше там.

— А, да — топ звездата.

Последва тишина, след това Катлин каза:

— Ако се стигне до процес…

Франк я изчака да продължи, но тя мълчеше.

— Ако се стигне до процес какво, скъпа?

— Не ми пука за Съливан, честна дума, но ако той свидетелства… — Катлин насочи зелените си очи към Франк. — Знаеш как е при процесите, особено при подобни. Репортери и частни детективи душат навсякъде и се ровят и в най-малките подробности.

— Какви например, Кати? — Аферата й със Сам Хейгън щеше да бъде доста пикантна подробност за пресата.

— Като например личната връзка на главния свидетел със сина на прокурора.

Франк се втренчи в нея.

— Не можах да разбера?

— Чарли Съливан прелъсти Матю. — Катлин го хвана за ръцете. — Моля те, Франк, закълни се, че няма да споменеш на никого за това!

— Матю?

— Да, Матю. Трябва да си го срещал.

— Разбира се, един-два пъти, когато Сам го бе довел в офиса. Не си го спомням много добре. — Катлин стисна още по-силно ръцете му и той прошепна: — Не, няма да кажа на никого.

— Съливан не би го отрекъл, ако някой го попита. За него това е нещо естествено, но адвокатът на Клаус Руфини с удоволствие ще се възползва от тази информация.

— Ти как разбра?

— Двамата с Матю работехме заедно, правех снимките за албума му. Опознахме се и повече или по-малко, бях в течение на това, което ставаше с него. Беше само на деветнайсет и толкова доверчив! О, господи, Франк! Ти не знаеш, Съливан е такъв демон! Бедният Матю…

— Момчето на Сам Хейгън. — Франк се усмихна, замислен за иронията на съдбата. Дали Хейгън знаеше?

Лицето на Катлин пламна.

— Няма абсолютно нищо смешно. Всичко, което му се случи, е ужасно.

— Не, Кати, просто ме изненадваш, това е всичко. Виж, това е Маями Бийч, а не селската Алабама. Ако синът на Сам Хейгън е имал нещо с някое друго момче, какво от това?

— Франк, ти не разбираш. Матю беше депресиран и объркан. Съливан му каза, че е от отбора на губещите, че никога няма да успее като модел. Загина при мотоциклетна катастрофа само две седмици след това, пиян до безпаметност. На какво ти прилича това?

— Искаш да кажеш, че го е направил съзнателно? Че се е самоубил?

— Така биха могли да помислят хората.

— Знам, че могат. — Франк потърка гърба й, усещайки топлината на кожата й през тънката фланелка. — Чудя се дали Сам знае за това.

— Съмнявам се. Матю ми беше казал, че трудно разговаря с баща си. Непрекъснато го беше страх да не би някой от семейството му да разбере за това.

Франк допря устни до слепоочието й:

— Притеснява ли те как би го приел Сам Хейгън?

— Това едва ли ще го трогне. — Тя се засмя, но след това усмивката изчезна от лицето й. — Е, не би трябвало да ме е грижа, но се тревожа. Единственият му син е мъртъв. Ти също имаш син, Франк. Как ще се чувстваш, ако се самоубие? Сигурно е било ужасно. И не само за Сам. Ами майката на Матю? Искам да кажа, имало е един човек, когото обичаш, и изведнъж някой ти казва, че е бил обратен и се е самоубил, защото приятелят му го е нарекъл неудачник. А може би се е пристрастил към наркотиците и не е можел повече да се понася… — В очите на Катлин внезапно проблеснаха сълзи. — Матю беше добър човек, Франк. Можеше да си устрои чудесно живота.

Тя отиде до работната маса и се престори на много заета. Франк я наблюдаваше съсредоточено и се чудеше за какво са тези сълзи. След това изведнъж проумя: Катлин се страхуваше, че би могъл да разбере за връзката й със Сам Хейгън.

— Не искам да свидетелствам — каза твърдо тя. — Виждала съм какво правят адвокатите, как могат да изкривят истината и да разкъсат душата на хората.

Мушнал палци в джобовете на джинсите си. Франк наблюдаваше как Катлин пренавива лентата в камерата, най-после се приближи до нея и я обърна с лице към себе си.

— Изслушай ме, скъпа. Напразно се тревожиш. Областната прокуратура ще провери случая, след това ще прекрати делото.

Тя го погледна с надежда.

— Откъде знаеш?

— Марти ми каза. Хал Делуча разговарял с областния прокурор. — Франк я целуна по бузата, усещайки соления вкус от сълзите й. — Познаваш политиците от Дейд. Ако нещо е в ущърб на туристическия бизнес, не бива да го има. Не могат да излязат срещу Маркус Ламонт или Клаус Руфини. Не бива да се тревожиш за това, разбираш ли?

Тя опря чело на рамото му и сключи ръце около врата му. Имаше нужда от него. Той я прегърна силно — ето ги отново двамата, нуждаещи се един от друг.

— О, Кати, ако знаеш колко много означаваш за мен. — Хвана лицето й и я целуна, като отърка леко мустаците си в устните й. Премести ръце на гърдите й, после надолу — да разкопчае колана на гащетата й.

Тя се засуети, едновременно възбудена и объркана.

— Франк, няма време.

— Има време. Толкова те искам, че бих могъл да го направя и на пода. — Той коленичи и я прегърна през кръста. — Никой друг не може да те обича толкова много. Ние си принадлежим един на друг. Вярваш ли в това, Кати?

Тя се засмя леко:

— Предпочитам да вярвам. Кой друг би ме поискал?

— Ела да отидем на дивана.

— Франк!

— Говоря сериозно. — Той зарови лице в бедрата й. — Имам нужда от теб, Кати.

— Добре. Може ли първо да отида до банята?

— Побързай.

Проследи я с поглед до вратата на банята, откъдето Катлин му се усмихна, преди да влезе. Чу се шуртене на вода. Франк се изправи бавно. Измъкна ризата от панталоните си и започна да разкопчава колана. След това чу някой да тропа на вратата.

Открехна я колкото да надникне през пролуката. От другата страна стоеше високо мършаво момиче с къдрава червена коса, скръстило ръце на гърдите. Под малката му рокличка стърчаха дълги и тънки крака.

— Какво искате?

Момичето премигна.

— Катлин тук ли е?

— Коя сте вие?

— Али.

Франк съзнаваше, че тонът му е груб.

— Али коя, скъпа?

— Дънкан. Тя тук ли е?

Изведнъж се сети — жертвата от изнасилването. Без грим, кожа, през която можеше да се видят вените, ключици като закачалка. Не можеше да си представи, че са го правили с момиче, изглеждащо на четиринайсет. Мъжете трябва да са били дрогирани.

Огромните й сини очи се бяха насочили зад него. Там стоеше Катлин и надничаше любопитно с разпусната коса.

— Али! — Тя издърпа момичето в студиото, почти изблъсквайки Франк. — Счупих телефона да те търся. Къде беше?

Момичето погледна към Франк, след това отново към Катлин.

— Трябва да говоря с теб — каза тя.

— Разбира се. Това е приятелят ми — Франк Толин.

— Здравейте. — Момичето като че ли нямаше сили да говори.

Катлин направи знак на Франк: „Моля те!“, той я погледна строго, след това се усмихна.

— Ще погледам малко през прозореца, а вие двете си поприказвайте.

Той застана до прозорците. Докато чакаше, зад една от стените се чуваше приглушен разговор. Последваха ридания…

Най-после Катлин заведе Али до вратата и я затвори внимателно след нея, без да заключи.

— Помолих я да изчака навън за минута — каза тя. — Вчера й се обадили от Областната прокуратура. Искат да я видят.

— Още днес ли?

— Не, в понеделник. Много е уплашена и желае да поговори с мен за това.

— И кои са те? Сам Хейгън?

Катлин се поколеба, преди да кимне.

— Може би ще отида с нея.

Франк побесня.

— Казах ти, че няма да има процес. Не бива да се забъркваш в това. Кажи й да се прибира вкъщи.

— Не може да си тръгне в това състояние, Франк. Али е много разстроена.

— А аз? Аз не съм ли разстроен?

Тя погледна към тавана и въздъхна:

— Франк, за бога!

— Добре — усмихна се той. — Върви да си говориш с приятелката. Аз си тръгвам.

— Ще се прибера към шест — каза хладно тя.

Пет пари не даваше, че го оставя така.

— Не — продума той. — Не си давай зор. Можеш да останеш цяла нощ с тази малка курва. И ти си същата.

— Майната ти, не говори така!

Той си запаса ризата. Ръцете му трепереха.

— Ти какво правеше онази нощ в „Апокалипсис“?

— Казах ти, че присъствах като независим журналист към едно списание. Искаш ли да ти покажа проклетите снимки?

Той я перна леко с показалеца по върха на носа. Катлин се извърна настрани.

— Престани, Франк!

Той я сграбчи за китката и я извърна към себе си.

— Джордж Фонсека раздава дрога наляво и надясно по тези партита. Не му ли поиска нещо?

— Не!

— По дяволите! Нямам представа какво правиш. — Смушка я в рамото с твърдите си пръсти. Тя се блъсна в декоративната стена. — Нямам представа с кого излизаш, дали не се чукаш зад гърба ми…

— Млъкни!

— Не мога да ти имам доверие и това ме разкъсва отвътре.

Той я отблъсна от себе си и направи няколко крачки, но след това се обърна и тръгна отново към нея. Тя се сви, ала Франк не я докосна. Сега гласът му беше тих, овладян:

— Знаеш ли, наистина трябва малко да се поогледаш, скъпа. Ти си на трийсет и пет години, нямаш диплома, вече си прекалено стара за модел. Сега искаш да бъдеш фотограф, както всеки с фотоапарат по Южния бряг. Не можеш да плащаш наема на това студио, а за апартамента не даваш и цент. Събуди се! Живееш в един измислен свят и искаш от мен да го субсидирам.

Тя плачеше. Носът й беше зачервен, а подпухналото й лице в този момент изглеждаше старо и грозно. Искаше му се да я удари, усещаше, че би му олекнало. Но след това внезапно се размекна, почувства се ужасно несигурен.

— О, господи! Любов моя, извинявай. — Тя се обърна, хлипайки, и той я взе в прегръдките си.

Катлин се поколеба малко и се отпусна на рамото му.

— Исках да се любим, това с всичко. Накара ме да те пожелая, след това ме заряза. Мисля си, че вече не ме обичаш. Но ти ме обичаш, нали? — Той изправи главата й и я погледна в очите. — Кати? Моля те! Не ме ли обичаш?

— О, Франк, не понасям тези разговори.

— Кажи го заради мен. — Той я целуна по челото. — Направо ме разкъсваш. — Гърлото му се беше стегнало. — Моля те, кажи го, Кати!

Тя затвори очи.

— Обичам те, Франк.

— И аз те обичам. Повече от всеки друг. Повече от всичко на света. Никога няма да те изоставя, кълна се! — Притисна я силно в прегръдките си, като продължаваше да я гали по гърба. — Ние просто сме свързани един с друг.