Барбара Паркър
Кръвни връзки (2)

1.

Малко след разсъмване в събота сутринта, когато облаците над Атлантика започваха да просветляват от бледосиньо към бяло, Али Д., която по това време трябваше да бъде на снимки като модел в Маями Бийч, се озова в Центъра за възстановяване на жени, претърпели насилие. Той се намираше към държавната болница в търговската част на града.

Али Д. беше професионалният й псевдоним. Истинското й име, което каза и на лекарката, беше Алис Дорис Дънкан. Али направи гримаса и опита да се засмее по този повод. Алис Дорис — с подобно име не можеш да работиш като модел… Лекарката беше млада, чистата й тъмна коса бе хваната със златиста барета. Каза на Али, че вече може да приседне, взе проба от ноктите й, която постави внимателно върху стъклото до микроскопа. Все още замаяна от шампанското, Али затвори очи, за да не вижда флуоресцентната светлина и ужасните розови тапети. Искаше да си отиде вкъщи. Просто да си отиде вкъщи.

Живееше в един апартамент на Линокс авеню заедно с още две момичета — модели в същата агенция. Съквартирантките й ползваха спалните, а на нея й позволяваха да спи на разтегателния диван безплатно, тъй като Али все още не печелеше достатъчно. Един ден обаче щеше да печели… Имаше планове да се установи на Южния бряг и след като преуспее там, да замине за Ню Йорк. Но трябваше да го направи бързо, защото нямаше много време — беше почти на осемнайсет. Ако не пробиеш до двайсет, отпиши се! Някои момичета продължаваха да опитват и след това, но човек би могъл само да ги съжалява.

Али се беше замислила за тези неща, когато излезе от апартамента малко преди полунощ и пое към „Апокалипсис“ — нощен клуб на Вашингтон авеню. Поредният й бивш приятел Джордж я беше поканил на някакво специално парти. Той се занимаваше точно с това — да организира купони за клубовете, а понякога и за хора с много пари.

С бухнала червена коса над раменете, размахвайки ръце, тя си проправяше път през тълпата по тротоара. Мъжете я проследяваха с поглед.

Този следобед агенцията бе поела ангажимент към някаква германска компания, която работеше по каталози. Вече беше май, а моделите трябваше да носят ботуши и вълнени сака. Всички трябваше да се явят в хотел „Кливлендър“ в шест часа сутринта. Микробусът на компанията щеше да ги откара до залата. Али се беше наспала през деня. Щеше да се позабавлява в клуба докъм три, да се прибере вкъщи, да вземе душ и да се преоблече. След закуска щеше да отиде на работа, за да изкара около 500 долара.

Пред входа на „Апокалипсис“ хората се бяха скупчили и чакаха да влязат. Али си проправи път до вратата и каза на дебеловратия, че е поканена от Джордж. Скръстил огромните си ръце, едрият мъж дори не се помръдна от стола си и й направи знак да си чака реда. Две момичета изсъскаха пред приятелите си: „За каква се мисли тая кучка?“ Точно в този момент Джордж излезе да провери как вървят нещата навън. Али размаха ръце: „Джо-ор-джи-и!“. Със стегнатите си джинси и коженото яке той изглеждаше внушително. На колана му висеше мобифон, а на врата му — студийни слушалки. Каза на дебеловратия да откачи въжето — за бога, това момиче е един от моделите му!

— Мислех, че няма да дойдеш. — Джордж я целуна по бузата и я поведе през фоайето — алуминиев тунел с редици лампи, указващи посоката в мрака. От главната зала кънтеше музика. Али ходеше в нощни клубове три-четири пъти седмично. Собствениците обичаха в заведенията им да идват модели, тогава се навъртаха и по-видни личности, а не просто колегите от бранша, туристите или пък заядливата местна тълпа. Сезонът е към края си, но това парти се очертава добре, помисли си Али. Думкането на басите от тонколоните пулсираше в главата й и тътнеше в гърдите й.

Джордж измъкна три билета от джоба на якето си.

— За пиенето — извика й той.

Тя ги прибра в малката си дамска чантичка, след това се завъртя да му покаже роклята си.

— Харесва ли ти?

— Хубава е.

— Чух, че Мадона щяла да бъде тук. — Али се опитваше да надвика музиката.

— Какво?

— Мадона. Ще дойде ли?

— Да. Мисля, че да. Но може и да не дойде, не знам.

Али беше присъствала на едно от партитата на Мадона. Звездата имаше голяма къща на острова, през една улица от жилището на Силвестър Сталоун. Мадона лично бе прокарала пръсти по дългата червена коса на Али и я бе попитала дали е естествена. Да, естествена беше. Али бе забелязала, че косата на Мадона е тъмна в основата.

— Надявам се да се появи — изкрещя Али.

Придвижвайки се в такт с музиката, момичето се огледа наоколо за някоя позната физиономия. В „Апокалипсис“ имаше бар по протежение на едната стена на дългата зала с висок таван и още един — на втория етаж, с парапети и вити стълби. Металните стени бяха осветени от малки лампички. На екраните проблясваха клипове от MTV.

— Да не изчезнеш — извика Джордж. — Ще се отбият и други хора, може да ти е от полза. Сега вечерят в „Амнезия“, след това пристигат. Клаус Руфини.

— Кой?

Той се засмя:

— „Мода Руфини“, бейби.

— Страхотно!

„Мода Руфини“ беше бутик на Линкълн роуд, няколко преки на север. Али беше виждала Клаус Руфини из Брега. Супербогат, винаги заобиколен от куп модели, артисти и знаменитости. Али сграбчи Джордж за ръката:

— Танцувай с мен! Обичам тази песен!

Джордж погледна към мобифона на колана си. Устните му изговориха нещо като: „Не мога. По-късно“.

Намръщена, Али наблюдаваше как се отдалечава, след това се обърна и се насочи към дансинга. Пулсиращата светлина правеше нереални движенията на телата, които проблясваха в синьо и бяло. Косата на някакво момиче се носеше около главата й като облак, мускулест мъж с развети къси панталони бе плувнал целият в пот. Пуснаха вентилаторите на тавана и димът се понесе нагоре на гъсти синкави струи. Али зърна някакъв смешен педераст с кожени дрехи и рокерска шапка, чийто закръглен корем се подаваше изпод кръстосаните, покрити с метални кабари кожи.

Потанцува с един букър^[1] от нейната агенция, след това с някакви студенти. Фланелките им бяха с емблемата на Бостънския колеж. Поканиха я да пушат заедно „трева“ в хотелската им стая. Тя се засмя и отвърна, че няма начин.

Мина близо час и партито започна да се развихря. Али се огледа за Джордж с надеждата, че не е забравил за присъствието й. Едно момиче с високи червени ботуши, седнало на главния бар, насочваше към всички детски лазерен пистолет. Али пийна и потанцува с някакъв агент от телевизията. Отидоха в мъжкото отделение, което наподобяваше вътрешността на компютър. Подът беше покрит с кръгли зелени плочки. Той затвори вратата на една от кабините и се показаха две опашки пред гишето на тоалетните, направено от блестящ метал. Имаше дълги мръсни петна, където хората бяха бъркали с пръст за рестото. Али каза, че не иска ресто. Искаше да знае дали този човек се нуждае от момиче с червена коса, сини очи и ръст 1,68. Той й каза да се отбие в службата му със собствен видеозапис или каталог и тогава щели да поговорят. Последва дълга френска целувка. А тя го мислеше за гей. След това прие малко кокаин от учтивост. Когато излизаха, над мивката повръщаше някакъв тип, а друг мокреше салфетка за лицето му. Този със салфетката я попита къде би могло да се намери успокоително. Али отвърна, че не знае. Той се тросна, че не можела да не знае, всички на Брега знаели! Последва я навън и когато тя му показа среден пръст, изпсува на немски.

После Али потанцува с две момчета от Бразилия, те й купиха бира. Малко по-късно се озова до някакво русо момиче, с което се бе срещнала на едно от модните ревюта. Момичето носеше съвсем плитки джинси, около пъпа й бе очертан кръг. Тези дни я бяха назначили на работа в Европа, помисли си Али. Или може би в Англия…

— Чух, че Мадона щяла да дойде — извика Али.

— Майната й, вече не важи! — изкрещя в отговор момичето. — Пристигнал е Киану Рийвс. Чух, че щял да се отбие, но се съмнявам. Вече стана два часът!

— Ще дойде Клаус Руфини. Може да поиска да ме вземе за някоя реклама.

— Ами!

Потанцуваха известно време една до друга. След това момичето тръгна към банята с барабаниста на някакъв испански състав.

Али забеляза, че й махат. Една жена с фотоапарат. Катлин, която работеше като модел в Ню Йорк. Али я прегърна. Катлин правела нощни снимки за светската страница на латиноамериканското списание „Мода“. Али й каза, че много скоро може да започне да работи за „Мода Руфини“. След това зад тях се чу писък на радостна изненада. Беше Пуси Кец — с червена перука и рокля на точки с кринолин. Тя прегърна Али през кръста.

— О, снимай ме! Направи ми една снимка с това мило същество. Толкова много червена коса на едно място! Не е ли страхотно? Тази вечер съм като Луси Рикардо. Рики? Рики, къде си? — Тя се пресегна и ощипа по задника едно тъмнокосо момче, което минаваше покрай тях. Момчето подскочи стреснато, а приятелите му се заляха от смях.

Катлин направи снимка на Али и Пуси Кец — с допрени една о друга бузи, с широко отворени очи и устни. Али бе срещала Пуси в един гейклуб. Обичаше гейклубовете, защото можеше да се танцува, без да те свалят разни мъже.

Когато Пуси Кец си тръгна, Катлин хвана Али за ръката и я попита дали се е понапила.

— Не — отвърна Али. — Прекарвам си чудесно, не виждаш ли?

Някакви ръце се плъзнаха по талията й — беше Джордж. Не чу какво точно й каза, разбра само, че иска да отиде с него. Тръгнаха към стълбите за втория етаж под сините отблясъци на светлините. По средата на пътя Джордж се обърна към стената, така че да не го види никой, и й подаде едно от хапчетата, които бе измъкнал от джоба на якето си. Момчето от охраната на втория етаж им отвори вратата към интимния салон. Беше с черни стени, имаше статуи на голи тела, наметнати със златотъкани платове, и иззидани в стените свещници, от които струеше приглушена синя светлина. През дългите прозорци се виждаше главният дансинг на първия етаж, от време на време стъклата вибрираха от звуците на музиката.

В стаята за важни особи имаше двайсетина човека. Али разпозна една актриса от сапунените опери, качила босите си крака в нечий скут. Някакъв чернокож киноактьор слушаше певица от нюйоркската рокгрупа „Фобос“. Лицето й изразяваше безусловно доверие, докато развиваше тезата си за робството. Мъжът до нея кимна разбиращо: „Всички сме заробени по един или друг начин“. До вратата бе застанал нечий бодигард. Един рус мъж, навярно манекен, си танцуваше сам с разкопчана бяла риза. Беше невероятен, великолепен — Али бе виждала снимката му в мъжките списания.

Някакво момиче, отпуснато във фотьойла, вдигна бавно очи и изгледа Али изпод вежди.

— Трябва ли да те познавам?

— Работя като модел в „Мошино“.

— Майната ти! — Момичето изхълца.

Джордж поведе Али, за да я представи на мъж с жълта копринена риза на палми и фламинги. Клаус Руфини. Беше по-млад, отколкото бе очаквала, може би на трийсет и пет. Али го поздрави, а Клаус хвана внимателно голям кичур от косата й и си го сложи като брада. Всички се разсмяха.

Беше късно, прекалено късно, за да държи сметка колко е часът. Певицата си тръгна с компанията си. След нея излезе и актрисата от сапунените опери, подкрепяна от двама мъже. Проблесна светкавица от фотоапарат — беше влязла Катлин да направи няколко снимки за светската страница. Всички позираха и се усмихваха, докато най-после Катлин остави апарата на земята и пое подадената й чаша шампанско. Но някой се блъсна в нея и питието се разля върху пияно момиче, заспало на пода. Клаус бе седнал на дивана и пиеше шампанско направо от бутилката. До него седеше някаква японка със затворени очи, двамата пушеха обща цигара. Али си подаде чашата и той й наля. Каза му, че магазинът му е приказен, винаги пазарувала оттам.

— Мисля, че имам данни за „Мода Руфини“. Искате ли визитката ми? Можете да ми се обадите.

Японката бе изчезнала от дивана като сянка.

Клаус настани Али в скута си и я целуна. Езикът му проникна в устата й. Имаше вкус на тютюн. Прокара длан по бедрото й. Искаше й се да го отблъсне, но си помисли, че това ще го разгневи. Така че само се засмя и стана да танцува с черния киноактьор. Опита се да запомни името му. Клаус разговаряше с Джордж, поглеждаше към Али, а пурата просветваше между пръстите му. Али танцуваше, повдигаше косата си, оставяше я да пада свободно… Спъна се. Токчето на обувката й се счупи. След това Джордж затанцува с нея, повеждайки я към дъното на стаята. Тя усети стъпало и се хвана здраво за раменете му.

Попита го защо вече не й се обажда. Той прошепна нещо в ухото й, но Али не можа да го разбере. Гласът му достигаше до съзнанието й сякаш от другия край на дълга тръба. Известно време се целуваха. После тя взе да отстъпва назад, блъсна се в нещо… маса. Джордж омете всички чаши по нея с ръка и я сложи отгоре по гръб. Опита се да стане, но той натискаше гърдите й. Ръката му се озова между краката й и смъкна бикините. Разкопча си панталоните. Али му изкрещя да се маха. Опита се да се извие настрани, но той беше прекалено тежък.

Когато свърши, продължи да я държи за китките. Някой друг разтвори краката й. Киноактьорът се надвеси над нея с размътен поглед, докато Джордж продължаваше да я натиска към масата и да й повтаря, че всичко е наред, да мълчи, всичко е наред, бебчо… Али имаше чувството, че се намира на тавана и гледа надолу; виждаше себе си — съвсем бледа в мрака, и мъжете около себе си, и отворената си уста, която крещеше, но в ушите й бумтеше само глухият ритъм на музиката.

Клаус Руфини се смееше тихо. Той захапа пурата между зъбите си и се наведе да вземе една неотворена бутилка шампанско от пода. Отмести киноактьора настрани и даде знак на Джордж да я обърне по корем.

Усети нечии пръсти да проникват в нея, след това — нещо тежко и студено. Болката сякаш разкъса цялото й тяло, тя изпищя и се изви бясно. Лицата кръжаха като луни в мрака и я наблюдаваха. Най-после хладното твърдо тяло излезе от нея и Клаус я пусна да се изправи. Каза, че е много красива и се опита да я целуне. Тя започна да го удря по гърдите.

Джордж я откъсна от Клаус и й кресна да си затваря устата. Али пищеше и плачеше. Грабна една чаша и я запрати по него, след това една преполовена бутилка ром. Джордж се наведе и шишето събори един от сините свещници на стената. Бялата светлина блесна зловещо в стаята и очерта стичащата се по стената течност. Бодигардът я повлече към вратата и я избута навън. Тя се свлече на пода.

След това отнякъде се появи Катлин и се надвеси над нея. „Копелета! Какво ти направиха? Али, моля те, трябва да станеш!“ Стените се люлееха и заплашваха да я притиснат. Катлин я хвана за ръката и я изправи. Почти я влачеше надолу по стълбите, през телата на дансинга, през горещината, потта и шума.

Хората навън ги оглеждаха любопитно. След това Али се озова в колата на Катлин. Не отиваха към къщи, движеха се по шосето за Маями. После усети, че нозете й се приплъзват по някакъв коридор с лъскав под. Катлин я настани на един стол в чакалня с розови тапети.

Али си спомни за ангажимента в шест часа и се опита да стане. Опита се да удари Катлин и се разплака, когато приятелката й не я пусна. Катлин държеше главата на Али в скута си, плачеше и галеше косата й. „О, Али, съжалявам! Майната им на всички! О, господи! Толкова съжалявам“.