Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blood Relations, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

19.

Неделната сутрин се беше превърнала за Франк Толин в нещо като свещен ритуал. Обичаше да седи на терасата си на осмия етаж с изглед към яхтклуба в Коконат Гроув, да чете вестниците, да изпие втора чашка кафе и да мисли за всичко друго, но не и за адвокатските си дела, за инвестициите си и за неотложните си проблеми.

Катлин седеше с кръстосани крака във всекидневната, от която го отделяше само плъзгаща се стъклена врата. Преглеждаше някои снимки за изложбата си в галерия „Де Марко“ през следващата седмица. Чуваше я как си мърмори сама. Още не му беше дала отговор дали е съгласна да се премести да живее с него и неизвестността го изнервяше. Като се изключи това, досега уикендът им преминаваше много добре.

От тази височина Франк виждаше очертанията на Маями на няколко километра на север, а на изток се простираха мъгливите зелени простори на Кий Бискейн. Малки корабчета, рибарски лодки и моторни яхти кръстосваха залива. Участъци от зелени водорасли се редуваха с пясъчни плитчини и очертаваха ивици в зелено, светлосиньо и тюркоазено. Понякога мяркаше перката на някой делфин. Последното, което желаеше, беше да си проваля неделята с Марти Кас.

Марти позвъни от фоайето и каза, че имал подписана оферта за апартаментите. Нямало да отнеме и петнайсет минути. Докато Франк сменяше хавлията си с по-подходящо облекло, Катлин отвори на госта. Когато Франк се върна, Марти беше излязъл на терасата. Беше се отпуснал на един шезлонг. Над него имаше заслон с увивни растения, през който се процеждаха слънчевите лъчи. Настроението на Франк се подобри малко от мисълта, че веднага щом жилищният блок се продаде, сътрудничеството му с Марти Кас ще приключи. Издърпа един стол и седна.

— Страхотно местенце си имат тук, Франк. Каква гледка само! Този апартамент сега трябва да струва половин милионче. — Решетката на терасата се отразявате в слънчевите очила на Марти — бяло дърво и жълти цветя. — Не ти ли се намира малко кока? Да я споделиш с приятеля си?

— С Катлин се каним да излизаме на обяд — отвърна Франк. — Защо не ми покажеш офертата?

— Аз живея в апартамент с една спалня, за който плащам хиляда и петстотин долара, и е на цели шест пресечки от брега, а ти си имаш всичко това. Защо става така, че някои хора се раждат с късмет, Франк?

Франк се усмихна.

— Много жалко, че не си докопал подписа на Клаус Руфини. Може би трябваше да предложиш да му духаш. — Усмивката под слънчевите очила се стопи. — Оная случка с целуването на задника се е разчула. Но не се притеснявай, повечето хора не го вярват.

— Ей, Франк! — Марти му показа среден пръст.

Франк посочи към кожената папка, която Кас беше хвърлил на масичката.

— Договорът.

Точно в този момент се появи Катлин с чаша портокалов сок с лед за Марти. Той отново лепна усмивката на лицето си и й каза, че изглежда за милиони. Конската опашка стърчеше на темето му във формата на буквата S. На Франк му се прииска да я отскубне.

Грешката му беше — сега Франк добре го осъзнаваше, — че изобщо си взе партньор. Марти Кас беше в бизнеса с недвижими имоти и имаше връзки, но Франк беше инвестирал парите. Марти много дрънкаше, а Франк можеше да се справи и по-добре. Навремето баща му беше в петролния бизнес в Западен Тексас. Така и не забогатя особено, но се справяше добре, докато не се съгласи още няколко човека да инвестират заедно с него. Умря от сърдечен пристъп няколко месеца след като загуби всичко. Беше казал на Франк да се запише в армията и да се възползва от държавна стипендия, тъй като той нямал какво да му остави. Освен един съвет: Винаги очаквай хората да те прецакат, защото те наистина ще го направят, ако им се дадеш.

Франк се беше убедил, че това е истина. Съдружниците му в юридическата кантора непрекъснато се боричкаха помежду си. Налагаше се да стои по цяла нощ над книжата, за да не го мамят. Секретарките водеха частни разговори от служебните телефони, крадяха канцеларски материали и ползваха по два часа обедна почивка, ако успееха да се измъкнат. Първата жена на Франк му беше изневерявала, докато той служеше в армията. Втората се задържа при него, докато натрупа малко пари, и след това нае един кучи син, адвокат по бракоразводни дела, който да му ги вземе. А и после не й липсваше нахалството да го преследва за увеличение на издръжката. Беше я поставил под наблюдение, беше успял да получи няколко интересни нейни снимки с женени мъже и тя оттегли иска си. Децата на Франк бяха другото му разочарование. Никое от тях не му се обаждаше или пишеше, освен като прелюдия към поредната молба за пари. Обикновено ги оставяше без последствия.

— Ние с Марти трябва да обсъдим някои делови въпроси, скъпа — каза Франк. — Би ли затворила вратата? — После подхвърли папката в скута на Марти.

Катлин го изгледа и плъзна вратата по-силно, отколкото бе нужно.

Марти извади някакви листове, които приличаха на стандартни формуляри за договор. Наведе се и ги подаде на Франк.

— Четиристотин седемдесет и пет хиляди, всичко над ипотеката, в брой, което ни носи чиста печалба от около двеста хиляди.

Франк му хвърли обратно договора.

— Заслужаваш да те убие човек.

— Няма да получим по-добро предложение. Подпиши го! — отвърна Марти. — Не те моля, настоявам! И ще изчислим дела на всеки. Искам петдесет процента, Франк. Това прави сто хиляди. Нито цент по-малко.

Франк бавно се усмихна, невярващ на ушите си.

— Марти, не знам дали да се смея, или да те изхвърля през терасата.

— Да-да, Франк. Смей се! Прекалено дълго ме разиграваш. Четири години! Нали уж сме партньори, делим наполовина. Ако си спомняш, подписахме договора за съдружие с деветдесет процента за теб само на хартия, защото тогава имах проблеми с данъчните. Четири години прибираш деветдесет процента от наема. Сградата удвои цената си, а сега искаш деветдесет процента от печалбата. Няма да стане!

— И платих деветдесет процента от работните разходи — подхвърли Франк.

— Не, не е вярно. Аз инвестирах времето си. Сега си искам частта. Подпиши договора!

— Майната му на договора! Майната ти и на теб! Не ми трябва да продавам имота. Ако искаш да се откажеш, давам ти двайсет хилядарки още сега.

— Сто хиляди в брой! Имаш две седмици. След това отивам в полицията.

Франк го зяпна удивен.

Марти отпи от сока си.

Бученето в главата на Франк се засили.

— Ти си откачил. Това беше преди четири години.

— Има ли срок на давност за убийство?

— Беше нещастен случай.

— Кажи го на детектив Рябин. Неговата балдъза изгоря вътре.

Франк толкова бързо скочи от стола си, че Марти разля портокаловия сок по коприненото си сако. Пластмасовата чаша изтрополи върху терасата.

— И ти си вътре, Марти.

Марти стана от шезлонга и заобиколи масичката.

— Не съм плащал аз на онзи тип, ти му плати. Знае кой си. А аз пък знам къде е той сега. Видях името му във вестника. Бил е арестуван за въоръжен грабеж на Южния бряг. Мислиш ли, че няма да те издаде, за да отърве няколко годинки в затвора? Полицията ще си умре от кеф да те пипне — теб, великия адвокат! Няма майтап, Франк. Ти ме прецака и аз ти го връщам.

Глупашката усмивка на Марти се изкриви в злобно хилене на човек, който не е сигурен дали е уловил другия натясно, или трябва да внимава за себе си.

Намираха се на осмия етаж. На Франк му мина мисълта да сграбчи Марти Кас за врата и да го метне през парапета. След това да го наблюдава как постепенно се смалява, как се стоварва върху подрязаната трева долу и остава да лежи неподвижен.

— Искам си моето — продължи да фъфли Марти, гласът му звучеше задавено. — Дай ми го и никога повече няма да те търся. Окей? Петдесет хиляди след две седмици, останалите — до месец. И без повече разправии. — Отстъпи към стъклената врата. — Ще ти дам двайсет и четири часа да решиш. — Плъзна вратата, вмъкна се през отвора и после бързо я затръшна зад себе си.

Заслепен от гняв, Франк се приближи до парапета и погледна надолу. След малко забеляза смалената от височината фигура на Марти Кас да прекосява бързо паркинга и да се насочва към улицата. Върховете на дърветата сякаш потръпваха от вятъра. Мислите му бяха убийствени, кръвта клокочеше в главата му.

Трябваше му известно време, за да осъзнае, че някой произнася името му. Огледа се.

Катлин се взираше навъсено в него. Стоеше си с късите си бели панталони и пуловер, с блестящи коси и спокойно изражение, сякаш беше някакъв най-обикновен ден. Франк помисли, че просто е сънувал кошмар…

— Блед си като привидение, Франк. Какво има?

Искаше му се да зарови лице в гърдите й. Отпусна се на един стол, дишайки тежко.

— Ела тук. — Притегли я да седне в скута му.

— Какво, за бога, става с теб?

Притисна глава към рамото й. После й каза, че Марти Кас се опитва да му измъкне сто хиляди.

Преди четири години Марти беше дошъл при него с предложение за сделка с жилищния блок „Инглъндър“ на Южния бряг, където Катлин живееше сега. Запуснато място в покрайнините, но Брега излизаше на мода и цените бързо се покачваха. Собственичката не можеше да вземе решение.

— Марти искаше да го подпали, защото теренът струваше повече от самата постройка. Не да го унищожи напълно, а само толкова, че собственичката да пожелае да го продаде. Казах му, че идеята е налудничава — продължи Франк. — Но той въпреки това го направи. Даде пари на някакъв дебил Мариелито, за да подпали малко огън около кофите за боклук, все едно са били деца или наркомани. Мъжът сигурно е бил пиян, кой го знае, и огънят се изплъзнал от контрол. Собственичката загина.

Загинала е?

— Беше нещастен случай. Мястото за боклука беше пред нейния апартамент. Била заспала и димът я довършил, преди някой да разбере, че е останала вътре. — Франк потърка чело в рамото на Катлин, сякаш така можеше да прогони болката. — Марти ми иска пари. Кучият му син се опитва да ме изнудва за нещо, което не съм направил!

Катлин отдръпна ръцете си.

— Боже мой! Ривка! Не беше ли така името й? Някои от старите наематели още говорят за нея. Как умряла в огъня.

— Беше нещастен случай — продума Франк. — Не трябваше да се получи така.

Катлин се надигна от коленете му, отиде до парапета на терасата, облегна се на лакти и затвори очи. Устните й се движеха безмълвно: О, господи! О, господи!

Франк застана до нея.

— Когато разбрах, исках да се обадя в полицията. Някой трябваше да арестува онзи тип. Но Марти каза, че ще ме обвинят в съучастничество в убийство. Той ме накисна така.

— Франк, трябва да отидеш в полицията.

— Не мога да го направя.

— Ти не си бил там, дори не си знаел! — Хвана го за раменете. — Какво може да ти направи Марти? Как ще докаже, че си бил замесен?

— Не бях замесен. — Гърлото му се сви от безсилие.

— Ако му позволиш да те изнудва, все едно да признаеш вината си. Франк.

— Няма, всичко ще се оправи. Ще му платя. Налага се… — Изведнъж Франк я прегърна. — О, Кати, толкова съм щастлив, че си тук.

Тя се освободи от ръцете му.

— Какво стана преди четири години? Разпитваха ли те от полицията? Имам предвид, разбрали ли са, че искаш да купиш сградата?

— Марти никога не беше споменавал пред собственичката, че аз проявявам интерес. След пожара роднините наследиха имота и решиха да го продадат. Направих им предложение. Това е всичко, което се знае.

— Защо го направи? Защо купи сградата?

Той я погледна неразбиращо.

Катлин продължи:

— Защо, Франк, след като е загинал човек!

— Това, което се случи, беше ужасно, Кати, но не можех да сторя нищо — отвърна Франк след секунда мълчание.

— Предполагам, че сделката е била все така изгодна. — Полъхна ветрец и сенките от растенията затанцуваха по лицето й.

Той протегна ръка и я докосна по рамото.

— Стига, Кати, не беше мое дело. Марти го направи. Той ме въвлече в това и сега трябва да му платя.

Тя започна да събира чинийките и чашите от масичката.

— Кажи ми истината. Франк! Кажи ми точно как се случи. — Наведе се да вдигне чашата, която Марти беше изтървал на терасата.

— Така беше, кълна се! — Взе чашите от ръката й и ги остави обратно на масичката. Обви ръце около кръста й и вдъхна аромата на косите й. — О, Кати! Как изобщо можеш да ме питаш? Отново да живея с това, да се измъчвам.

Тя наблюдаваше лодките в морето.

— Да не говорим сега за това.

Франк я последва вътре.

— Никога няма да те излъжа. Вярваш ли ми?

— Просто не знам. — Вдигна ръце, сякаш да го спре: — Моля те, Франк!

Всекидневната стая представляваше обширно помещение с бели килими и модерни мебели. Снимките й лежаха, наредени в редички по пода. Увеличени, цветни, черно-бели. Петдесет или повече. Беше ги разположила в реда, по който искаше да бъдат поставени в галерията. Сега започна да ги събира.

— Какво правиш?

— Трябва да вървя. Имам да свърша много неща за изложбата следващата седмица.

Франк се почувства така, сякаш някой бе забил юмрук в слабините му.

— По дяволите, никога няма да те излъжа! Какво ти става? Защо не ми вярваш?

— Добре тогава! — извърна се към него Кати. — Не си знаел какви ги върши Марти, но си купил сградата. Спомням си какво разправяше по онова време. Каза ми, че си направил много добра сделка, беше щастлив.

— Не бях щастлив, че жената умря.

— Не, това изобщо не те е засегнало!

— Няма да спорим, не и сега. — Взе снимките и отново ги пусна на пода. — Кати, нека забравим това за малко. — Придърпа я към себе си и се опита да я целуне. — Моля те, скъпа!

Катлин отблъсна ръцете му:

— Недей! — Отново се зае да събира снимките си. Много от тях бяха поставени в рамки. Беше му казала, че й е коствало почти хиляда долара, за да ги подготви. Очакваше той да плати, което и направи без възражения, защото искаше да е щастлива.

Франк се изсмя:

— Аз те моля за малко разбиране, а ти се превръщаш в ледена бучка. Ако не бях аз, нямаше да можеш да направиш изложба в галерия.

— Знам. — Наведе се над снимките и продължи да ги вдига внимателно, като ги нареждаше на купчинка. — Казвам го сериозно, Франк. Ако продължаваме да говорим за това сега, и двамата ще съжаляваме.

— Окей! — Той вдигна ръце. — Тази тема е табу. Трябва да намерим нещо друго. Сега не можем да говорим за това.

На пода имаше снимка на мършава негърка, която се къпеше със зелен градински маркуч. Поредната глупост от любителските снимки на Катлин. Дяволски скъпо хоби, помисли си той. Манекени и хора от улицата, възрастни мъже, жени и деца. И актови снимки — някои на Матю Хейгън.

— Красиво момче. Прилича на Дина — продума на глас Франк. — Има нейните очи и уста. — Последва Катлин, докато събираше снимките. — Напоследък доста се нагледах на Матю Хейгън. Майка му ми донесе две кутии, пълни с разни спомени. Накара ме да разгледам всички снимки, всички бележници и рисунки, които е правил като ученик. Чух неща, които не исках да знам.

— Не трябваше да се захващаш с този случай — отвърна Катлин.

Франк се усмихна.

— Дина имала навик да влиза в стаята му, докато спи, да седи до леглото му и да го наблюдава. Обича да говори как съвършеното й малко момченце било съсипано от силите на злото. Също като при Фройд, ако питаш мен.

— Той й е бил дете, обичала го е.

— О, Кати! — Франк затвори очи и обви ръце около кръста й, после положи чело на рамото й. — Омъжи се за мен! Не само да се преместиш, нека се оженим. Може да си осиновим детенце. Не искаш ли точно това?

— Недей, Франк. — Катлин остави снимките на масичката за кафе.

— Ще го направя — заради теб. Омъжи се за мен, направо откачам без теб. Няма ли да е хубаво? Да си имаме едно наше детенце?

Катлин приглади косата си и клекна да събере другите снимки.

Още две на Матю. Синът на Сам Хейгън, както го е майка родила, облегнат на ръце, загледан през някакъв прозорец. Изглед отзад: стегнато дупе, всеки мускул е добре очертан, съвършено тяло на деветнайсетгодишен.

— Трябва да ми дадеш отговор — каза Франк.

— Няма да стане. — Тя се намръщи. — Остави ме на мира, искам да си ида у дома.

Франк я сграбчи за рамото и я дръпна да се изправи.

— Ще отидеш в Ню Йорк и ще се събереш с твоето обратно приятелче, нали? Но не искаш да живееш с мен. Аз ставам само за да ме използваш.

Снимките се бяха изплъзнали от ръката й. Катлин извика и се хвърли на пода, докосвайки ги, сякаш са чупливи.

— Ще млъкнеш ли? Просто ме остави на мира!

Той грабна някои от снимките върху масичката.

— Би трябвало да взема някои за себе си. Вече съм си ги платил, нали така? — Катлин се спусна към него и той ги вдигна над главата си. — Хайде сега, мис Дорн. Сделката е честна. Обзалагам се, че са ми излезли хилядарка парчето, ако включим наема, оборудването и всички други шибани разходи, които съм ти плащал. — Загледа се в снимката с негърката, която се забавляваше с градинския маркуч. — Това ли наричаш художествена фотография? Въобразяваш си. — Катлин посегна към тях и той се отдръпна. — Виж, тези на Матю сигурно ще се котират добре сред сбирщината от педали на Южния бряг. — С едно движение я запрати на пода.

— Престани!

Франк се загледа в друга снимка на Матю, излегнат сред намачкани чаршафи, с падаща иззад рамото му светлина.

— Какво виждам тук? Това е твоят апартамент.

Катлин дръпна снимката.

— Ти си луд! Правих я в студио.

— А, не! Това са твоите чаршафи. Би трябвало да познавам чаршафите ти. Какво прави Матю Хейгън в леглото ти?

— Занесох моите чаршафи в студиото! — Катлин отново посегна към снимката. — Дай ми я!

Франк я дръпна обратно.

— Каква ужасна лъжкиня си, скъпа! Знам как пада светлината в стаята ти. Точно по същия начин е сутрин. Нали така? Не виждаш ли сънливата усмивка на това дете? Обзалагам се, че си го изтощила.

В очите й проблеснаха сълзи.

— Моля те, Франк! Дай ми проклетата снимка.

Франк изведнъж бе осенен от прозрение.

— Каза ми, че Съливан се чукал с него. Тройка ли правехте?

— О, божичко! Не. — Катлин се сви, сякаш я беше ударил в корема.

— И как беше? Та той бе дете. Я да видим… Петнайсет години по-млад от теб. Тези младежи могат да изкарат цяла нощ, нали така? О, но това е отвратително. Сам знае ли? Какво сте направили, мис Дорн? Вкарали сте Матю в леглото си, защото не можехте да докопате татенцето му?

Устата й зееше и накрая думите успяха все пак да изскочат навън:

— Отвращаваш ме. Чак сега си давам сметка за това. Какво съм правила досега? Да стоя с теб толкова години, сякаш съм личната ти курва!

Франк разкъса снимката през средата.

Юмрукът й се стрелна към него по-бързо, отколкото той бе способен да реагира. За момент Франк остана смаян, след това докосна с език устната си и усети солен, топъл вкус. Тя хукна да бяга, но той я улови за ръката. После я удари и продължаваше да я удря, докато тя крещеше насреща му. Беше вдигнала ръце да се защити и косата й се мяташе край лицето. Крещеше му обиди.

Той също закрещя насреща й:

— Знам за теб и Сам Хейгън. Мислеше, че не знам, нали? Курва! — Разтърси я силно. — Лъжлива кучка! Чукала си се с него, нали? Отговори ми!

— Да! Чуках се и ми хареса! Ти си нищо в сравнение с него! Трябвало е да остави тъпия ти задник да пукне във Виетнам!

Свлякоха се на пода, удряйки се в масичката до вратата. Някаква лампа падна отгоре им. Тя я грабна и я вдигна над главата му, но той я изблъска, после я събори на килима и отново я удари.

Носът на Катлин кървеше, по бузата й се беше размазала червена ивица. Франк я завлече през цялата стая до вратата, отвори и я изхвърли навън. После се върна с дамската й чанта и наръч дрехи. Тя стоеше на колене в коридора и плачеше. Тръшна вратата и заключи.

Най-после тишина.

Франк седна на дивана и се разплака.