Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blood Relations, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2015)
Корекция и форматиране
VeGan (2018)

Издание:

Автор: Барбара Паркър

Заглавие: Кръвни връзки

Преводач: Стоян Медникаров

Година на превод: 1997

Издание: Първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1997

Тип: Роман

Националност: Американска

Редактор: Красимир Димовски

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-418-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2030

История

  1. — Добавяне

12.

В преддверието на катедралата „Свети Николай“ една старица в рокля на цветя седете и четеше Библията, поглаждайки страниците с бледите си изкривени пръсти. Когато Дина влезе, тя вдигна глава и се усмихна. Светлината се отразяваше в тежките й очила.

Kalispera, Konstandinamou.[1]

Дина кимна:

Kalispera, kyria.[2]

Тя пусна пари в кутията, взе една свещ и отиде в малката задушна стаичка, където вече горяха две дузини. Запали свещта и я мушна в пясъка, след това се прекръсти и целуна иконата на света Богородица.

Преди един час бе целунала баща си по челото и му беше казала, че ще излезе да се поразходи. Беше го оставила в стола му на задната тераса да се взира през стъклото. Леля Бети тракаше с чиниите на мивката. „Върви — беше казала тя. — Аз ще го наглеждам“.

В храма нямаше други хора. Дина тръгна по пътеката между редиците, като прокарваше ръка по дървените столове. Всеки свод и извивка в тази църква й бяха познати: белият мрамор и позлатените первази, иконите, кристалните полилеи, стените, които се извиваха нагоре към небесносиния купол. В горната част на сферата бе изобразен самият Господ Бог, малко под него — всичките му пророци. Имената на двамата дядовци и на двете баби на Дина бяха вплетени в стъклописите по големите прозорци. Когато починеше баща й, името му щеше да бъде гравирано заедно с името на майка й, която вече си беше отишла. Името на Матю бе издълбано върху една гранитна пейка отвън.

Като момиче, Констандина Пондакос, също както и приятелките й, беше мечтала да се омъжи тук в дълга бяла рокля. Щеше да има цветя по олтара, миризма на тамян, после да се отслужи Василиевата литургия, след което всички щяха да отидат да танцуват. Но свещеникът отказа и постави условие: само ако и младоженецът се покръсти. Сам му обясни, че майка му наистина била еврейка, но той изобщо не бил религиозен. Отец Димитрий бе поклатил глава, дългата му сива брада се бе потъркала в черното расо и тежкия сребърен кръст: „Синко, да не вярваш в нищо е по-лошо, отколкото да си евреин“. Сам трябваше да стане източноправославен или, ако предпочетеше, католик. Обиден, Сам се бе заинатил и бе отказал. Въпросът е принципен, отсече той, дори когато Дина го заплаши, че ще му върне пръстена.

Все пак се беше омъжила за него, любовта бе надделяла над гордостта. Сега въпросът отново беше принципен и Сам се съпротивляваше срещу идеята да се възбуди процес за съзнателно причиняване на смърт: Матю бе обвинен за собствената си смърт. Сам, разбира се, грешеше и накрая щеше да се радва, че Дина е настояла. Щеше да разбере. Познаваше ужасните перверзии, на които хората са способни. Беше видял размазаните кости на детето, изхвърлено с такава лекота от прозореца. И беше дал под съд мъжете, които бяха изнасилили онова нещастно момиче на Южния бряг. Това бяха негови каузи. Дина щеше да отстоява своите и накрая Сам щеше да я разбере.

Тя се приближи до олтара, коленичи пред иконата на света Богородица с малкия Исус Христос в ръце и се прекръсти.

Panagiamou, anapafse tin psihe tou agapimenou pediou… — Майко Богородице, благослови душата на любимия ми син…

Думите на Дина замряха на устните й. Кой я слушаше? Само боядисаното дърво — майка и син в две измерения. А Бог, ако изобщо беше тук присъстваше само като изрисуван образ под купола, тридесет метра над главата й. На земята можеше да се надяваш на повече помощ. Вчера, в петък, беше отишла в офиса на Франк Толин за втори път. Сам не знаеше за посещението й. Нямаше уговорена среща, но Франк я беше приел. Бе седнал на дивана до нея, а секретарката му им донесе чай. Не се обвинявай, беше й казал той. Матю бил започнал да затъва в блатото на нощния живот на Южния бряг — клубовете, дрогата, лесния секс. Тя слушаше, докато големите прозорци започнаха да потъмняват и трябваше да се включи осветлението. Дина едва не беше паднала на колене от благодарност. Той беше направил чудо: след тази среща в кабинета му нито веднъж не бе изпитала пристъп на познатата болка.

Внезапно Дина се изопна. Някъде зад нея се чу шепот.

Тя промълви тихо името му: Матю. Но как би могъл да я последва дотук, в това свято място? Какво искаше?

Мълчаливите лица на апостолите и Светото семейство се взираха в нея от олтара. Исус — вдигнал ръка с дланта навън. Свети Георги, в доспехи, бе насочил копието към ламята в краката си. В мрамора беше изрязан бял гълъб, разтворил крила в полет.

Ако се обърнеше назад, щеше да види Матю сред сенките в дъното на катедралата, под иконите на светците. Предната нощ бе дошъл в къщата на баща й, докато спеше в малката стая, която беше нейна като момиче. Един миг сън, в следващия — будна; трепереше, чуваше само щурците в задния двор. Бялата луна светеше през прозореца и я притискаше в леглото, сякаш светлината и беше нещо материално и тежеше. Видя как стъклената топка на вратата се завърта, завърта… След това едно лице като разместена мозайка, изстъргано до костите. Тя изпищя и след малко в стаята се втурна леля Бети с разкопчана нощница.

Дина стисна силно очи. Разбира се, че нищо не беше истинско — нито смехът, който чуваше нощем, нито вратата, която се затваряше от другата страна на една празна стая. А и това не бе лицето на Матю, когато се беше появило във ваната и косата му се издигаше и спускаше с движението на водата. Най-лошото беше вчера, на излизане от офиса на Франк Толин. Докато слизаше с асансьора, беше чула глухо капане на някаква течност. Погледна надолу и забеляза локва кръв — разпенена и лепкава. Стичаше се към краката й, правеше малки въртопчета. Когато вратата се отвори, кръвта изтече в отвора. Изчезна. Нито капка по обувките й.

Тя се извърна с разтуптяно сърце. Беше преминал някакъв повей, като от птичи криле, и сега между белите колони на катедралата се появяваше и изчезваше едва забележима сянка.

Над вратите си стояха лицата на светците — тъмни мъже с бради, с тежки мигли и дълги заострени пръсти, допрени отляво на гърдите.

Сякаш насън, с огромно усилие тя се опита да отвори устни и прошепна: „Матю“. Светлината в храма помръкна, след това стана по-ярка — навън бе преминал облак.

Като се опираше на един от столовете. Дина се изправи и излезе от храма. Старицата вдигна отново поглед от Библията и й се усмихна:

Kalinichta, koritsimou.[3]

Kalinichtasas, kyria.[4]

Дина слезе по широкото стълбище на улицата. От доковете се носеше солен дъх и мирис на водорасли. Главната улица беше точно насреща — с нейните спретнати магазинчета и стари тухлени складове. Да бяха дошли да живеят тук! Сам щеше да открие кантора в града и Дина щеше да работи някъде близо до него. Мелани щеше да се чувства по-добре в църковното училище. А Матю нямаше да се погуби.

Миналия понеделник, в кабинета на Франк, Сам бе седял безстрастно и почти не проговори. След това Франк бе казал, че би трябвало да започне разследване по делото и той взе да спори, докато Дина не го помоли да престане. Сам, разбира се, беше убеден, че от това няма да излезе нищо. Дина беше осъзнала в студената светлина на едно прозрение, че тя е по-силната. Тя щеше да изкупи техния син; Сам не можеше. Съзнанието за това беше ужасно, защото сега знаеше колко безкрайно самотна щеше да остане.

 

 

На връщане към къщата на баща си Дина мина по една отдалечена улица и се озова до Спринг Баю, на най-горното стъпало от каменните стълби, които водеха надолу към водата. От двете страни на стълбите растяха ниски палми, а успоредно на тихата река се простираше сенчеста алея с борове и дъбове.

Дина излезе на бетонната площадка. Сиво-зелената вода отразяваше облаците. Откъм залива подухна тих ветрец, роклята й прилепна плътно до бедрата.

На Богоявление, през януари, преди три години Матю беше един от шейсетте младежи, които се бяха гмурнали за кръста. След приключването на службата в катедралата хиляди богомолци се отправиха към устието на реката. Архиепископът със златоткани одежди, сложил митрата на главата си, водеше шествието. След него вървяха епископите и свещениците с кадилници, подире — децата в национални носии и хорът.

Момчетата влизаха в реката с малки лодки, за да оформят полукръг около площадката, където Дина бе застанала в момента. Тогава площадката бе украсена с цветя. Януарският ден бе мразовит и децата потреперваха в тънките си плувки и тениски. Прекрасни, невинни младежи. Изопнати и готови за скок, те бяха приковали поглед в архиепископа. Той каза молитвата, след това топна кръста във водата — веднъж, два пъти. Третия път го запрати нависоко и в същия миг едно момиченце зад него пусна бял гълъб. Той се извиси нагоре, белите лентички се вееха от крачетата му, а крилете пърхаха в ясното синьо небе.

Преди кръстът да докосне повърхността, се чу мощният плясък на младежите, които се бяха хвърлили да го хванат. Дина все още виждаше извитата дъга на Матювите крака и протегнатите му ръце. Повечето от момчетата изплуваха, поеха си въздух и се гмурнаха отново. Докато наблюдаваше, Дина бе затаила дъх и стискаше с всичка сила ръката на Сам. Матю можеше да се удави!

В следващия миг той изскочи на повърхността с отворена уста, задъхан, водата се стичаше по лицето му. Във вдигнатата си ръка стискаше кръста. Хората го приветстваха. Дина подскачаше от радост като момиче, смееше се, прегръщаше Сам. Матю огледа тълпата и се усмихна, когато забеляза майка си. Мократа му черна коса бе полепнала по челото.

Другите момчета го занесоха на рамене до архиепископа, който пое кръста от него и го благослови. Това означаваше, че Матю щеше да има дълъг и щастлив живот.

Бележки

[1] Добър вечер, Констандино (гр.). — Б.пр.

[2] Добър вечер, госпожо (гр.). — Б.пр.

[3] Лека нощ, скъпа (гр.). — Б.пр.

[4] Лека нощ и на вас, госпожо (гр.). — Б.пр.