Включено в книгата
Оригинално заглавие
Blood Relations, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)

31.

Докато чакаше Катлин Дорн да пристигне в управлението, детектив Рябин стоеше отвън с цигара в ръка и наблюдаваше движението по Вашингтон авеню в късния следобед. Беше получил адреса и телефона на госпожица Дорн тази сутрин от Сам Хейгън, който се бе извинил за лошото си настроение: Все не ми стига това време.

Рябин не се притесняваше за времето, което е нужно да се разреши едно убийство без свидетели. Често това бе въпрос на чиста случайност. Някой приятел или любовник на убиеца ще се скара с него, после ще дойде в полицията. Или самият убиец ще си признае доброволно. Хората искат да говорят, да обяснят, да се оправдаят. Хората обичат да освобождават съвестта си. В повечето случаи убиецът съжалява за стореното. Гневът му избухнал в неподходящ момент, а оръжието се оказало подръка: пистолет или нож, ютия, тиган, бейзболна бухалка.

Много убийци просто проявяваха небрежност. Оставяха отпечатъци, забравяха портфейлите си на нощното шкафче в спалнята на убития си любовник. Оставяха съобщение на телефонния секретар, в което заявяваха намеренията си, преди да пристигнат с пистолет в ръка. Например мъжът, който беше пребил и ограбил майката на Ана. Оказа се глупак. Беше продал часовника й за кокаин. Полицията не успя да го хване, защото не провери нужното жилище в изоставените апартаменти на юг от Пета улица. Ако мъжът беше по-умен, щеше да се махне оттук заедно с плячката си. Но пък, ако беше по-умен, щеше да се занимава с нещо друго, вместо да краде, за да удовлетворява нуждата си от наркотици.

От друга страна, убийствата на Съливан, Фонсека и Кас не бяха толкова прости. Убиецът беше умен и без угризения. Той — или може би тя, не трябваше да се изключва никоя възможност — ги беше планирал добре, избирайки подходящо време и оставяйки много малко следи. Никакви отпечатъци от пръсти или от обувки, никакви свидетели. Никаква друга кръв, освен тази на жертвите. Криминалистите бяха почистили с прахосмукачка колата на Фонсека и стаята на Кас за косми — имаше много, но с различна дължина и цвят и нямаше начин да се разбере кога са попаднали там.

Рябин дръпна за последно от цигарата и я захвърли в храстите. Следобед входът на полицейското управление беше в сянка, но въпреки това все още бе много горещо — над трийсет градуса. Влезе във фоайето и остана да наблюдава през високите, с рамки в зелено прозорци кога ще пристигне мис Дорн.

Като част от рутинните кръвни тестове, токсикологът от медицинската лаборатория беше определил нивото на холинестераза на Джордж Фонсека. Беше открил остатъци от органофосфатен токсин, вероятно „Паратион“ — широко разпространен инсектицид. Действието му се ускоряваше още повече, ако се смеси с „Малатион“. Отровата беше разградила ацетилхолина в кръвта на Фонсека.

Рябин го попита какво означава това. Ами ацетилхолинът е нужен, за да функционират мускулите ни. Докато токсикологът му обясняваше симптомите на холинергичното отравяне, Рябин си представи как е настъпила смъртта на Фонсека. Започва силно да се поти и да отделя слюнка. Мускулите му се разтреперват. Чувства гадене. Следват силни коремни болки. Зениците му се свиват като връхчета на топлийки. Кръвоносните съдове в носа му се спукват и причиняват кръвотечение. Пикочният мехур и червата му се освобождават и той получава конвулсии. Всичко това може да е станало за пет минути. Скоро след това се парализира. Спира дишането. Спира сърцето. Кървенето от огнестрелните рани е ускорило процеса.

Същата отрова беше открита в една от бирените бутилки на пода на колата. Половината й съдържание се беше разляло. Веществото имаше мирис, но беше нужно толкова малко количество — малко повече от чаена лъжичка, — че едва ли би могло да се усети в силна бира. Смъртта може да настъпи за минути, а може да отнеме и часове, в зависимост от погълнатото количество. Фонсека беше умрял сравнително бързо.

Убиецът вероятно беше поставил токсичното вещество в бирата предварително, а след това бе подал на Фонсека съответната бутилка. Може би той е отпил, отказал е да пие повече и изстрелът в бедрото е трябвало да го насърчи да допие бирата. Нямаше начин да се разбере.

Убийството на Кас вероятно е станало през деня, тъй като повечето от наемателите излизат рано сутрин и се прибират привечер. Съдебният лекар не можа да им бъде от особена помощ в това отношение. Кас беше умрял някъде между четвъртък по обяд и петък в полунощ.

Следователно някъде в този промеждутък — най-вероятно през деня — Кас беше посрещнал убиеца. Говорили са за недвижимата собственост, сигурно за някой от имотите на разпечатката. За съжаление никой от агенцията за недвижими имоти не можа да каже на полицията кога или за кого е направена.

Като добър домакин, Кас беше предложил безалкохолно. По някое време убиецът се е изправил с чантата, в която е било оръжието. Застанал е зад Кас, който е седял пред масата. Стрелял е веднъж. Тялото на Кас е политнало напред — съдебният лекар беше открил хоризонтална следа от удара, — а след това назад, събаряйки стола. Докато Кас е лежал на пода, убиецът е срязал дясната му ръка. Първо — втория и третия пръст близо до дланта, след това е натиснал ножа така, че почти му е откъснал палеца. С третия удар бе пробол дланта, а при последния, острието бе преминало през цялата ръка и през килима, та чак беше одраскало дъсчения под отдолу. Рана след настъпване на смъртта. Кръвта се беше стекла, а не беше изпомпана. Сърцето вече е било спряло.

Поради разлагането доктор Корсо не можеше да определи широчината и дебелината на ножа. Все пак бил е много остър или убиецът е бил много силен. Защо беше извършил този допълнителен акт на насилие? Изглеждаше напълно безсмислен, също както изстрелът в главата на Чарли Съливан, вече повален на морския бряг.

Рябин не беше споделил нищо от тези свои разсъждения с репортерите на „Маями Херълд“ и телевизионните станции. Бяха идвали да търсят подробности за последните три убийства в сезон, който обикновено не им предлагаше никакви сензации. Но Рябин само сви рамене и каза, че случаите още се разследват и засега няма доказателства, че имат връзка помежду си.

След смъртта на Марти Кас, Рябин беше разговарял с двайсетина човека; партньорът му — Нестор Лопес, с още толкова. Много от тях бяха същите, с които разговаряха във връзка със смъртта на Чарли Съливан и Джордж Фонсека.

Лопес няколко пъти беше ходил в жилищния блок по различно време на деня. В него имаше дванадесет апартамента — шест на горния и шест на долния етаж. Разговаря с всички съседи, които по това време са били в града. Тъй като убийството беше извършено няколко дни преди да открият трупа, спомените им бяха неясни. Направени бяха противоречиви изявления, а един мъж дори бе заявил, че е видял Кас в събота. Една жена каза, че е чула някаква караница в петък сутринта, но съпругът й я поправи, че това било в някой от другите апартаменти. Много от хората в сградата изобщо не знаеха кой е Марти Кас. Най-полезната информация им даде възрастна жена от другата страна на улицата, която излизала да вземе вестника си. Беше видяла мъж с черна коса да влиза в блока на Кас около осем сутринта в събота. Не много млад, но не и стар. Направил й впечатление, защото бил е каубойски ботуши, а това било ужасно глупаво по туй време на годината.

Вчера сутринта Рябин отиде до центъра на града и се срещна с Франк Толин.

Просторният му офис беше украсен с вкус със старинни предмети. Рябин за момент ги погледна с възхищение, после се настани на червен кожен стол с висока облегалка. Вметна, че двамата се бяха виждали в Пиър Парк, на мястото, където бе убит Чарли Съливан.

— Познавахте ли го? — запита Рябин.

— Не, само придружавах Катлин — отвърна Франк. — Тя тръгна след приятеля си Рафаел, който беше гадже на Съливан. Или по-скоро, бивше гадже. — Толин говореше бавно, може би заради цепнатата му долна устна. Лявата страна на лицето му изглеждаше по-тъмна поради голямото пурпурночервено петно, а над окото му беше залепен тампон.

— Съливан е спал и с жената на Марти Кас, Ута Ернст — отбеляза Рябин.

— Да, Съливан си падаше бисексуален. — Мустаците над разбитите му устни леко потрепнаха, което би могло да мине за усмивка. — Трудно е човек да свикне в тези среди. Всички се чукат помежду си, детектив. Извинявайте за израза.

— Простете за въпроса ми, но включвате ли в това число и мис Дорн?

— Не знам какво е правила мис Дорн, по дяволите! Нито какво прави. Вече не сме заедно.

Рябин го знаеше, защото Сам Хейгън му беше казал.

— Наистина ли? — попита той.

— В десет часа очаквам няколко клиенти — заяви Франк Толин. — Казахте, че искате да ме попитате за Марти Кас, нали?

В отговор на въпросите на Рябин, Толин обясни, че се е запознал с Марти Кае чрез общи приятели, че са сключили няколко сделки заедно, но им бил останал само един имот — жилищен блок „Инглъндър“. Имало купувач за мястото — някакви араби от Близкия изток, — но сега продажбата можела да се отложи, понеже делът на Кас, десет процента, трябвало да се легализира според завещанието. Наистина жалко за Марти, но моментът бил много неподходящ да де остави да го убият.

Докато говореше, Толин си играеше с ножче от неръждаема стомана за отваряне на писма — потропваше с острието му по бюрото и издаваше подобен на камбанка звук. Призна, че е ходил да види Кас в събота сутринта. Почукал, никой не отговорил и той не влязъл вътре.

— За какво искахте да говорите с него? — запита Рябин.

— За имота. От няколко дни не бях чувал нищо и исках да видя как върви сделката. — Толин остави ножчето на бюрото.

— В добри отношения ли бяхте?

— Разбира се. Имахме доста добри делови отношения. Не общувахме много, но работехме заедно.

— Защо Кас притежава десет процента от „Инглъндър“?

— Ами имаше десет процента, защото наистина аз вложих мои пари, но пък той управляваше сградата. Не исках да му плащам заплата всеки месец, затова казах: „Ето, вземи десет процента, главоболията остават за теб, а не за мен“. — Толин посочи с жест офиса си. — Аз трябва да се занимавам с юридическите си дела.

— Знаете ли, че моята съпруга ви продаде сградата? — попита Рябин.

— Сериозно? Мисля, че беше собственост на някаква жена на име Ривка. Не, почакайте. Тя почина. И какво? Жена ви го е купила от нея?

— Не. Ривка ми беше балдъза.

— Моите съболезнования, детектив.

Рябин се приведе напред и сбърчи вежди.

— Извинете, но какво е станало с лицето ви?

Франк Толин машинално се предпази с ръка.

— Леко недоразумение с един клиент. В днешно време е опасно да си адвокат.

— Познавахте ли Чарли Съливан, модела? — Рябин зачака отговор.

Толин поклати глава и леко се намръщи на рязката смяна на темата.

— Не лично. Защо?

— А Джордж Фонсека? Някой спомена, че сте го познавали.

Беше чиста измислица, но Рябин искаше да види какво ще отговори Толин.

— Някой? Най-добрият приятел на полицая. Това са абсолютни глупости, детектив. Никога не съм се срещал с Джордж Фонсека. Нито пък мога да ви помогна да разберете защо е бил застрелян Чарли Съливан. И ако възнамерявате да ме питате дали притежавам пистолет, отговорът ми е да. Револвер трийсет и осми калибър. Не е това, което търсите. Съжалявам. — Черните му вежди се повдигнаха.

— Къде живеете, господин Толин? Не е в Маями Бийч.

— Не. В Коконат Гроув. Притежавам собствен апартамент.

Рябин кимна.

— Познавате ли някой, който би искал да отмъсти на Марти Кас?

— Всъщност не. Сигурни ли сте, че не е било грабеж?

— Не смятаме така. Можете ли да ми обясните защо личните папки на Марти Кас бяха разбъркани? Сякаш някой ги е преглеждал набързо.

— Не, не мога — отвърна Толин.

— Казахте, че сте ходили в апартамента му в събота сутринта.

— И казах, че не съм влизал.

— Но ние имаме показания на свидетел от другата страна на улицата, който твърди, че сте.

— Добър опит, детектив — измъчено се усмихна Франк. Рябин си припомни, че Толин е бил съдебен адвокат и владее тактиката за разпит на свидетели.

— В осем сутринта в събота — продума Рябин. — На Южния бряг всички още спят по това време. Но вие сте изминали целия път от Коконат Гроув, за да го посетите. Щом не сте били толкова близки с Марти Кас, защо сметнахте, че ще е буден в този ранен час?

— Реших да опитам.

— Не се ли обадихте предварително?

— Не, предполагах, че ще е там. И е бил, нали? Само дето не е бил в състояние да отвори вратата. — Толин се изправи. — Съжалявам, че трябва да прекъсна разговора ни, но очаквам хора. Може би ще успеем да се видим отново някой път следващата седмица.

Без да става от стола, Рябин попита:

— Каква беше програмата ви за миналия четвъртък и петък?

— Чакайте да помисля. — Като се подсмихваше, Толин заобиколи бюрото си. — Бях в съда.

Близо до телефона се намираше черен настолен бележник. Рябин се присегна и го взе.

— Какво правите, по дяволите?

Прелисти една седмица назад. Четвъртък следобед — клиенти от два до четири. Петък сутринта — на дело от девет часа. Петък следобед…

Толин издърпа бележника и го хвърли обратно на бюрото.

— Защо не си тръгнете, преди да съм подал оплакване пред шефа ви Мейзик, с когото случайно се познавам лично! — Толин прекоси стаята. Ходеше, леко приведен наляво, сякаш имаше счупено ребро. На вратата на кабинета си каза: — Желая ви късмет, детектив. Надявам се да откриете този тип. Приемете това като изповед: Не съм аз.

Все още във фоайето на полицейското управление, Джин Рябин погледна големия часовник над асансьорите — 18:20. Госпожица Дорн закъсняваше почти половин час.

Вчера следобед — за пети пореден път — беше ходил до къщата на Клаус Руфини откъм страната на залива и за пети път Руфини не го пусна да влезе. Тази сутрин адвокатът му — Джералд Файн, се беше оплакал пред шефа Мейзик, че безпокои клиента му.

Днес по обяд Нестор Лопес беше засякъл бодигарда му — Франко, докато зареждал червения спортен кадилак на Руфини на една бензиностанция на Пета улица. Беше препречил пътя му с необозначената си кола и го беше заплашил със задържане за възпрепятстване на правосъдието, ако откаже да сътрудничи в разследването на убийство. Къде е бил Франко в петък в десет сутринта, точния час на смъртта на Марти Кас? Закусвал с Клаус и няколко негови приятели, сред които един продуцент от „Мирамакс Филмс“. Обадете му се и го попитайте. Ами по-късно същия ден? Или предния следобед? Франко нямаше отговор.

Сега Рябин искаше да зададе някои въпроси на Катлин Дорн. Често приятелките знаеха разни неща. Но тя вече не беше приятелка. Рябин разбираше, че появата на Сам Хейгън е сложила край на връзката й. А ето че сега Сам и жена му се разделят. Каква драма се получаваше.

Дина, загубила сина и съпруга си, щеше да потърси утеха в родната си къща. А Сам и Катлин… Рябин се притесняваше за тях. Такива любовни връзки често се превръщаха в трагедии. Но вече никой не може да им помогне. Рябин само би могъл да наблюдава с безстрастния поглед на мъж в есента на живота, преминал в безопасната зона отвъд безразсъдните страсти. Ръката му докосна джоба на ризата и разсеяно поглади пакета цигари. Оставаха още пет. Реши да изпуши една след разговора с госпожица Дорн.

Продължи да крачи известно време из фоайето, после отново погледна часовника — 18:33. Катлин Дорн явно нямаше да се появи.