Барбара Паркър
Кръвни връзки (31)

30.

През седмицата след завръщането си от Тарпън Спрингс Дина почти не говореше със Сам. Доколкото той можеше да прецени, гневът й бе заменен от хладно безразличие. Сам спеше в кабинета си на една кушетка, която дотогава държаха в гаража. Беше обмислял да си намери апартамент, но Дина му каза да не се тревожи. Самата тя щяла да напусне Маями колкото е възможно по-скоро. Вече беше предупредила счетоводната фирма, в която работеше. Бързината и категоричността на решението й изненадаха Сам. Може би трябва да го обмисли още малко? Не, вече била решила окончателно.

Сам предложи да обявят къщата за продан. Дина можеше да вземе парите. Попита я колко ще й бъдат нужни за издръжка. Иска ли да изплати колата й? Тя го изслушваше учтиво, след това отвръщаше, че няма значение, да постъпи, както желае. Плановете й за бъдещето изглеждаха неясни. Не, не беше си намерила работа в Тарпън Спрингс. Би могла да живее при баща си. А може би и с Ник, било й все едно. По въпроса за Мелани просто каза: Не мога да я принудя да замине.

Не изглеждаше депресирана. Само имаше вид, сякаш това изобщо не я интересува — все едно че се е примирила с онова, което я очаква. За Сам такова развитие на нещата беше истинско облекчение, тъй като през същата седмица ръководеше два процеса в Областния съд и разполагаше с по-малко от обичайното време за личните си проблеми. Падаха му се средно по пет часа сън на нощ, а във вторник вечерта направо остана в службата. Отначало очакваше, че Дина ще изпадне в същото състояние на непрекъснати сълзи и летаргия, както след смъртта на Матю, но тя продължаваше да демонстрира невъзмутимо спокойствие. Разпита приятелите си за имена на адвокати по бракоразводни дела, но нямаше време да се свърже с никого от тях.

Не беше виждал и Катлин от неделя сутринта, но лицето й, нейното докосване, ухание и думи навестяваха мислите му често, докато лежеше на тясната кушетка в кабинета си. Разговаряли бяха два пъти; каза, че разбира колко е зает, да не се притеснява. След две седмици смяташе да замине за Ню Йорк с приятеля си Рафаел и да прекара там лятото. Сам обеща, че ще намери начин да прекарат поне един ден заедно, преди да е заминала.

 

 

Обедната навалица в закусвалнята на Съдебната палата обикновено започваше да оредява към два. В сряда Сам слезе по време на почивката на един процес и не срещна затруднения да открие Дейл Финли в един ъгъл, скрит зад разтворен „Ел Нуево Херълд“. Главният следовател на Областната прокуратура беше изпънал краката си под масата, на единия му глезен бе закрепен кобур.

Финли го погледна, когато Сам се настани на стола срещу него. Белите му вежди се повдигнаха, очертавайки дълбоки бръчки по челото.

— Имам един въпрос към теб — каза Сам.

— Какъв?

— Една от свидетелките ми по делото „Руфини и Ламонт“ казва, че си я търсил в апартамента й миналата седмица. Става дума за Катлин Дорн. Защо?

Финли сгъна вестника.

— Просто държа всички под око. Според мен — поправи ме, ако греша — щатът би искал да знае къде се намират свидетелите му.

— Ти не участваш в този случай. Кой тогава ти нареди да ходиш да търсиш Катлин Дорн?

Финли се наведе през масата, усмихна се и белегът на брадичката му побеля.

— Ще бъда откровен с теб, адвокате. Смятам, че е твърде вероятно свидетелите, заедно с жертвата, да ни преметнат. А ние ще останем с пръст в уста. Така че споменатата мис Дорн — като главна свидетелка по случая — представлява особен интерес.

Сам се разсмя:

— Още в началото ти искаше процесът да отпадне, Финли. Опита се да разубедиш Али Дънкан.

— Е, невинаги получаваме каквото ни се иска, както се пее в старата песничка. Основната ми грижа при тези обстоятелства остава да се убедя, че когато делото „Щатът срещу Руфини“ пропадне, нещата няма да тръгнат в неправилна посока.

— Към Еди Мора.

— Ако трябва да съм искрен — да.

Сам се облегна на стола и се загледа в двамата младоци от частна адвокатска фирма. В компанията на един от областните съдии, те бяха седнали да изпият по чаша кафе преди началото на следобедното заседание. Съдията беше започнал като служебен защитник, а един от адвокатите някога беше прокурор в отдел „Углавни престъпления“.

— Казах на Еди, че ще постъпи умно, ако помоли губернатора да те назначи за временно управляващ — продума Финли. — Трябва да вземат решение следващата седмица, в случай че се интересуваш. — Сам го изгледа втренчено. — Моето отношение към теб не е непременно враждебно.

— Защото не искаш политически неприятел да се кандидатира за поста, който Еди ще оваканти — подхвърли Сам. — Това би поставило в неудобно положение хората, желаещи да видят името на Еди върху бюлетината на сенатора Къркмън. А ти искаш да се махнеш от Маями, нали, Дейл?

— Моето кредо е прагматизмът. Предполагам, че така би го нарекъл.

— И как отвърна Еди на предложението ти?

— Уклончиво. Такъв си е Еди.

Една от работничките в закусвалнята, облечена в кафяво-оранжева униформа, дойде да разчисти съседната маса. Нареди таблите на количката и се отдалечи.

— Какво знаеш за Марти Кас? — попита Сам.

— Марти Кас се оставил да го застрелят — отвърна Финли. — Много лошо. Изглежда, някой си разчиства терена на Южния бряг.

— И кой мислиш, че е?

— Не ме питай. — Финли отпи от чашата си с cafe con leche^[1] и едва тогава продължи: — Полицията в Маями Бийч търси някакъв мотив, за да свърже убийството му с останалите две — на онзи модел и на Фонсека, — но аз не виждам никаква връзка.

— Връзката е, че всичките са застреляни с един и същи пистолет — каза Сам. Късно вчера Джин Рябин му се беше обадил с резултатите от балистичния анализ за Марти Кас.

Финли се усмихна.

— Вярно, но моделът и Фонсека бяха замесени в оня случай с изнасилването. Що се отнася до Марти Кас — е, той беше просто един досаден дребен боклук.

— Ходил е да моли кмета на Маями Бийч да убеди областния прокурор да не завежда дело за сексуално насилие. Намираш ли го за досадно, Дейл?

От устата на Финли се разнесе дрезгав смях:

— Точно така, но не съм го застрелял аз. Не, хора като Марти Кас по принцип досаждат на много хора.

— Клаус Руфини?

— До голяма степен, но Клаус не би го утрепал само заради това. Първите двама може би. Но не и Кас, освен ако не го е заплашвал по някакъв начин, ала нищо такова не ми идва наум.

— Чух, че Клаус Руфини буквално накарал Марти Кас да целуне задника му, преди да купи някакъв недвижим имот — каза Сам. — Изглежда, не знаеш за тази история.

— Всъщност Руфини не е направил сделката, а и на Марти Кас не му се е наложило наистина да се допре до задните му части. Но що се отнася до собствеността, имам информация. Марти Кас е притежавал малък дял, а твоят бивш партньор Франк Толин — по-голям. Става дума за жилищния блок „Инглъндър“. Откъдето впрочем госпожица Дорн съвсем наскоро се е изнесла. — Сам го изгледа намръщено, Финли въздъхна и допи кафето си. — Е, все в този дух на взаимно сътрудничество… — Взе сгънатия си вестник и се изправи, като прехвърли тежестта на тялото върху здравия си крак. После заговори по-тихо: — Както вече казах, адвокате, нямам враждебни намерения — поне на този етап. Ето ти един съвет. Би трябвало да вземеш някакви мерки за Вики Дюран.

— Което ще рече?

— В понеделник е обядвала с адвоката на Клаус Руфини — Джералд Файн. Не в някой ресторант в центъра, нали разбираш. Мисля, че става дума за по един хамбургер на предната седалка на БМВ-то на господин Файн, паркирано някъде около Ориндж Боул. Въпреки цялото ми уважение към мис Дюран като администратор, не смятам, че е подходяща за областен прокурор. Може би ще обясниш това на Еди, преди тя да го убеди в противното.

— С какво разполага срещу него?

— С почти същото като теб — отвърна Финли. — Предположения. Логически заключения. Но пък не разполага със снимки от консултацията си с господин Файн.

Сам завъртя няколко пъти солницата, после я побутна встрани.

— И какво ще искаш?

— Мина ми през ума, че Еди може и да не успее да замине за Вашингтон — отвърна Финли. — Политиката е непредсказуема. Сенатор Къркмън може да промени намеренията си. Партията може да издигне друг кандидат. Кой знае? Надявам се, че ще си спомниш за мен, ако влезеш в кабинета. Някой ден може да остана без работа. Една малка отплата в бъдеще ми се струва напълно справедлива. Ти как смяташ, адвокате?

— Няма сделка.

— Е, предложението остава в сила още известно време. — Финли го потупа по рамото с вестника. — Но не се бави много.

Докато се изкачваше с ескалатора, Сам здраво стисна гумената лента и се замисли. Нямаше нужда от снимки, нито дори от запис на разговора между Виктория Дюран, административен шеф на Областната прокуратура на окръг Дейд, и господин Джералд Д. Файн, за да разбере за какво е ставало дума. Бийки знаеше за обаждането на кмета до Еди с молбата областният прокурор да забрави случая със сексуалното насилие, за да спести неприятностите за Маями Бийч. Знаеше и че Еди по всяка вероятност е пратил Хал Делуча да си гледа работата, но в цялата тази история имаше нещо. Пред Сам, Еди се беше престорил на загрижен за имиджа им. Как щяло да се възприеме, ако Областната прокуратура не заведе дело за сексуално насилие срещу една филмова звезда? Това бяха глупости и Бийки сигурно го е знаела. Някой от обвиняемите е притиснал Еди натясно. Очевидно изборът трябва да падне на Руфини. Маркус Ламонт е бил в града за снимки; нищо друго не го свързва с Маями. Областният прокурор трябва да си е загубил напълно ума, за да иска да прави услуга на Джордж Фонсека. Във всеки случай Фонсека вече беше мъртъв. Трябва да е бил Руфини.

Явно онова, което Бийки е искала от Джери Файн, е информация. Искала е да разбере как клиентът му — Клаус Руфини, е притиснал Еди Мора, в замяна, на което тя самата да се заеме с притискането. За отплата Бийки ще прекрати делото срещу Руфини, щом получи мястото на Еди. Губернаторът очевидно беше склонен да се съобрази с името, което Еди му посочи за заместник. А след това, с положително отразяване на работата й в медиите през оставащите до изборите пет месеца, тя се надяваше, че и сама ще ги спечели.

Дамата е допуснала наивна грешка. Джери Файн може да е накарал свои хора да направят снимки; може да е записал разговора. Би бил истински глупак да не го направи. Малка застраховка за черни дни, в случай че избирателите наистина дадат поста областен прокурор на Дейд на Виктория Дюран.

Сам нямаше намерение да взема снимките от Дейл Финли. Цената беше прекалено висока. Но разговорът му бе дал да разбере, че трябва бързо да реши дали да предприеме собствени действия спрямо Еди Мора. Да го попита би ли му харесало местните телевизионни станции да разпространят историята за пътуването на жена му до Хавана и за опитите на самия Еди да попречи за завеждането на дело срещу човека, който е знаел за това.

По дългия, покрит с теракота коридор на петия етаж отекваха гласове. Хората се тълпяха край входа на зала 3–5, за да влязат да слушат Сам, който трябваше да довърши разпита на един от свидетелите на защитата. Той спря да поговори за минутка с криминалния репортер на „Маями Херълд“, след това се приближи да обсъди случая с двама детективи от град Хаялия. Както си стоеше в коридора, който нямаше прозорци и създаваше впечатление, сякаш и в двете посоки потъва в мрак, с разтуптяно сърце. Сам внезапно си спомни за Катлин Дорн. Как бе лежал с нея в леглото в един дъждовен следобед, наблюдавайки пердетата, които лекичко се издуваха навътре.

 

 

Франк Толин стоеше до библиотеката и си наливаше скоч. Слънцето почти се бе скрило зад сградата и багреше в розово облаците над Атлантическия океан.

Сам се беше обадил преди малко, за да му каже, че ще мине да вземе останалото от депозита по делото за Матю, ако изобщо беше останало нещо. Франк се държа доста резервирано по телефона. Каза на Сам, че би могъл да му изпрати чека. Той настоя да мине през офиса.

— Сядай, Сам. Божичко, изглеждаш, като че ли се каниш всеки момент да отлетиш. Пийни нещо — скоч, бърбън, по твой избор. — Скулите на Франк бяха силно изпъкнали. Той винаги си бе слаб, но сега изглеждаше направо измършавял. Ето как му се е отразила загубата на Катлин, помисли си Сам.

— Не мога да остана — отвърна той. — Смея ли да те попитам какво се боиш, че ще направя? Оставяш вратата отворена, а преди минутка видях един от партньорите ти, който ме гледаше, сякаш се каня да извадя пищов и да застрелям някого.

— Виждал си се с Катлин — продума Франк.

— Откъде го чу?

— Тя ми каза.

Сам седна на червения кожен стол и кръстоса крака.

— С Дина се развеждаме.

— Не разбирам за какво говориш. Вие с Дина? Не ми е казвала, че имате проблеми. — Франк седна зад бюрото.

— И съм влюбен в Катлин. Не знам дали го разбираш, но така стоят нещата.

— Дявол да ме вземе! — Франк отпи от чашата си и се разсмя.

— Ще ти бъда благодарен, ако не я безпокоиш повече.

— Какво ти е казала?

— Че си й изпратил няколко писма. Звънял си й, докато се наложило да изключи телефона. Изгонил си я от апартамента. — Сам говореше с равен глас и все още се владееше добре.

— Виждаш ли — рече Франк след известно мълчание, — когато си бил с една жена толкова време — цели осем години, Сам — и тя те напусне, изпитваш болка. Силна болка.

— Удрял ли си я, Франк?

Той се разсмя:

— Да, ударих я. Господи, та тя връхлиташе върху мен с лампата в собствената ми всекидневна! Ти какво би направил?

Сам усети как напрежението му започва да расте. Усмихна се леко.

— Дойдох да взема чека, а след това си тръгвам. — Не беше заради чека, сега го разбираше. Катлин се оказа нрава: искаше да види очите на Франк Толин, когато му каже, че тя сега е негова.

— Разбира се — отвърна Франк. — Приготвих го, след като се обади. — Издърпа едно чекмедже. — Две хиляди долара. Платими на господин и госпожа Самюъл Дж. Хейгън. — Протегна му го през бюрото: — Заповядай.

— Не исках да ми връщаш всички пари. Трябва да си похарчил част от тях.

— За мен беше удоволствие да помогна. Между другото ще ми липсват срещите с Дина. Как приема нещата тя?

Сам сгъна чека и го прибра в джоба на ризата си.

— Каква ирония, а? — каза той. — Всеки от нас е разговарял с жената на другия. — На вратата се спря и подхвърли: — Не прекалявай, Франк.

— Почакай за секунда. Трябва да чуеш нещо. Според теб вече не сме приятели и все пак задължен съм ти за това, че ми спаси кожата, когато бяхме още деца. — Франк беше преметнал краката си, обути в луксозни каубойски ботуши, върху ръба на бюрото. — Познавам Катлин Дорн по-добре от теб и има нещо, което трябва да чуеш.

Сам се засмя:

— Тя ме предупреди, че точно така ще постъпиш.

— Може и сама да ти е казала, но се съмнявам. Тя лъже, непрекъснато лъже. Знаех, че е имала връзка с теб преди три години. Отрече го. Знам, че е вземала наркотици, че в Ню Йорк са я арестували за кражба, но тя и това отрече. Попитай я и ти, но пак ще отрече.

— Франк, затвори си тъпата уста! — Сам отвори вратата.

— Попитай я за Матю. — Сам се взря напрегнато в него. Очите на Франк бяха жестоки и безмилостни като на палач. — Попитай я дали е спала с Матю. Попитай я дали му е правила актови снимки в спалнята си. Видях ги. Попитай я дали не се е чукала със сина ти до деня, когато се разби с мотора си. Попитай я. Не се доверявай само на моите думи.

Само за секунда Сам се озова зад бюрото и измъкна Франк Толин от кожения му стол. Завлече го в средата на стаята, докато той размахваше ръце и крака и събаряше всичко на пода, и заби юмрук в корема му. Когато Франк се преви одве, той го блъсна обратно и го удари два пъти в лицето. Франк се стовари върху червения кожен стол, който се преобърна заедно с него. Сам се хвърли отгоре му.

Чу викове на мъже, след това усети как го дърпат назад. Бяха пристигнали двама от партньорите на Франк. Сам се освободи от ръцете им, но се блъсна в една масичка пред дивана и падна на пода.

Двамата мъже се изправиха над него. Всички дишаха тежко. Франк бършеше кръвта от устните си.

Сам седна и се хвана за дясната ръка.

— Ще извикам ченгетата — каза единият мъж.

Франк опита да се изправи, олюлявайки се.

— Искаш я, така ли? Вземи я — засмя се той. Устните му бяха подути, а едното му око затворено. — Нека и ти разбереш какво е ад.