Арнолд Мостович
Ние от Космоса (71)

Космическите пътешествия

Изложението на този мит не би било пълно, ако се пропусне изключително важната глава, посветена на началото на цивилизацията. Това е глава, която третира едновременно и пътуванията на първите колонизатори на нашата планета. Разбира се, става дума за пътувания в космоса.

В страната, обитавана от догоните, се намира езеро с името Дебо (или Деб). Край езерото се издига възвишение, наричано Гурао, а на това възвишение се намира долмен (постройка, съставена от няколко камъка), изобразяващ „ковчега на Номмо“ по времето, когато кацал на Земята. Малко по-далеч между менхирите (единични камъни) изобразяващи Сириус и Слънцето, се издига камък, изобразяващ „ковчега“ на Земята. Всичко това се допълва от езерото. Тук трябва да е бил извършен десантът на първите хора.

Космитът Ого

В догонския мит са описани две епопеи на космически пътувания. Първата е свързана с пътуването до Земята на същество, носещо името Ого. А другата — с десанта на „ковчега“, на чийто борд се намирали Номмо и първите хора.

Кой е Ого? Това е същество, напомнящо сатаната. Това е архангелът, който се разбунтувал и частично овладял секрета на знанията на Амма. Според догонския мит Ого три пъти е пътувал в космоса. Впрочем веднага трябва да се каже, че тази част от догонския мит е твърде неясна. Без съмнение тук са се насложили едно върху друго различни събития, които действително са се случили, а също и тяхното алегорично изразяване от догонските легенди.

В разказа веднъж става дума за това, че Ого е пътувал до Земята на малки космически кораби (естествено също „ковчези“), друг път — че Амма е превърнал първия ковчег на Ого в нашата планета. Естествено не трябва да се отхвърля възможността (съветските учени вече са изказали подобни мисли), че някаква развита галактическа цивилизация би могла да използува цели планети като космически кораби, но, първо, това би изисквало невероятно големи енергийни ресурси и, второ, въпреки объркаността на самия мит, не изглежда той да разказва историята на такава развита цивилизация.

Второто пътуване на Ого, както следва от разказа, е изисквало изключително добра организация и предвидливост. Корабът този път бил значително по-малък и като гориво Ого използувал зърната „по“ — основен източник на енергия на цялата космическа система. Това е важна информация, която позволява да се отиде далеч в тълкуването. Именно във връзка с втората експедиция на Ого се говори за „сполучлив брак“ и „несполучлив брак“ — и двата брака са представени със символични рисунки.

В догонския мит Сириус заема централно място. Във връзка с това важно е обяснението по какъв начин тази звезда се свързва с нашата планета в смисъл на пряка в известна степен комуникация. Имаме „сполучлив брак“ тогава, когато посоката на полета на кораба е същата, както посоката на въртене на небесните тела, към които той се насочва или които напуска. Бракът е несполучлив, ако посоката на полета е обратна на посоката на въртене на тези тела. От принципа на „сполучливия брак“ се ръководят всички специалисти по космическите полети и той съответствува с постановките на балистиката. Следователно догонският мит показва познаване на практиката и теорията, но е трудно да се каже защо това е описано и предавано с такава точност. Дали не става дума за указание на бъдещите поколения?

Третото пътуване на Ого, както и първото, показва, че той се е превърнал в нещо като корабокрушенец на Земята. Краят на тези пътувания в мита се свързва с окончателното сътворяване на Космоса от Амма, Слънчевата система и Земята… Догонският мит запазва тази йерархия напълно.

Космитът Номмо

Втората фигура, чиито приключения са свързани с космическо пътуване, е Номмо. Номмо, за разлика от Ого, е архангел, изпълняващ заповедите на Амма. Негова задача е населяването на Земята, сътворена от Амма.

Догонският мит описва приготовленията за това пътуване. Ако се отхвърли метафората и символиката, те напълно напомнят приготовленията на нашите космонавти. Става дума за това, че корабът преди отлитането се снабдил с източник на енергия, който в този случай е зърното „по“. Номмо взел тази енергия от „по-толо“, т.е. от близнака на Сириус. Освен това на ковчега попаднало всичко, което било необходимо за населяването на Земята. Включително и хората.

(Въпреки че тази част на мита напомня историята на Ноевия ковчег и макар че произходът на двата разказа може да бъде общ, приликата в имената на главните герои е по-скоро случайна.)

Ковчегът на Номмо бил пълен — казва митът, което трябва да означава, че в него имало всичко, необходимо за живот на Земята.

В разказа могат да се намерят много детайли, отнасящи се за строежа на „ковчега“ или кораба. Известно е, че той бил разделен на 60 отделения. Във връзка с тези отделения митът подчертава характерен факт: не всички отделения били достъпни за хората, които се приземили на нашата планета. Останалите щели да бъдат предадени по-късно. Тогава те ще променят картината на света. Говори се, че това съдържание ще бъде предавано отначало бавно, а след това внезапно — като дъжд и вятър.

От знаците, които обясняват съдържанието на ковчега, може да се направи изводът, че тази първа „доставка“ се състои изключително от онова, което е необходимо на първобитното общество, занимаващо се със селско стопанство и животновъдство. Дали останалата част е трябвало да символизира все по-резкия технически и общокултурен прогрес?

Ковчегът на Номмо изразявал ролята, която Амма поверил на Номмо: да организира, да ръководи и контролира съвкупността на света, т.е. на Земята.

На кораба се намирали Номмо и четири двойки близнаци, т.е. осем предци.

Ковчегът на Номмо напуснал отвора в небето, който Амма приготвил за неговия старт. Окачен бил, както гласи митът, на медна верига, а описанието на тази верига несъмнено подсказва мисълта за електромагнитни вълни и за управлението на ковчега-кораб с помощта на радиовълни.

От по-нататъшния разказ следва, че „ковчегът“ на Номмо преселил хората на Земята от същата част на космоса, където „по-толо“ най-напред зародила живота, за да го предаде след това на Земята, и след това станала близнак на Сириус, за да завърши живота си като „бяло джудже“.

В пътя си към Земята „ковчегът“ се люлял на небето в продължение на осем „периода“ (години): заемал това небе от единия хоризонт до другия като голяма дъга. Люлял се от изток до запад, премествайки се в северна посока, а след това в южна.

А от това отчетливо следва, че „ковчегът“ в продължение на известно време е бил спътник на Земята, за което сочи това „люлеене“ в течение на осем години, представляващо очевидно синусоидалния цикъл на спътник около земното кълбо.

По-нататъшното описание разказва, че ковчегът приличал повече на това, което наричаме летяща чиния, отколкото на нашите космически кораби. Люлеещият се ковчег се въртял около собствената си ос. Точно на това място митът казва, че слизайки на Земята, ковчегът очертал онази „двойна спирала“, за която вече стана дума.

Въртеливото движение на ковчега било подпомагано от въртящ се вихър, който преминавал през сопло, имащо формата на онзи вятър. Това цветисто описание е подкрепено с рисунка (тону), носеща името на въртенето на ковчега по време на спускането.

Когато ковчегът се спускал, пространството се състояло от четири ъгъла. Когато се намерил на Земята, пространството се заменило в четири стени. Герие счита, че не може по-кратко да се формулира замяната на ъгловата геометрия, необходима по време на космическо пътуване, с линейната геометрия — след кацането на Земята.

Излизайки от ковчега, Номмо поставил най-напред левия крак на Земята, което означавало, че я взема в притежание. Следата, оставена от стъпалото на Номмо, припомняла следата на сандал от мед.

След Номмо всички същества, намиращи се в ковчега, го напуснали поред. А когато космическият кораб бил вече празен, Амма изтеглил към небето веригата, която поддържала ковчега, и небето се затворило.

Това означава, че всякакви радиовръзки или други такива между ковчега и цивилизацията, откъдето започнал пътуването си Номмо, били прекъснати. Няма връщане от Земята… В този жест има нещо от символа, изобразяващ отрязването на пъпната връв.

Хората, които, като тръгвали на път, видели Сириус, сега видели Слънцето. Това като че ли е ясно…

От описанието научаваме още, че ковчегът се плъзнал по калта и че в падината, образувала се на мястото, където ковчегът се сблъскал със Земята, се запълнила с вода и се образувало езерото Деб.

И накрая още една информация — след извършването на всички тези действия Номмо се завърнал във водата, откъдето ще осъществява опеката над хората до момента, когато отново ще се покаже — в деня на думата (както Оанес от шумерския мит).

* * *

Това е с големи съкращения изложението на тази част от мита, която е посветена на пребиваването на Земята на същества от друга планета.

Ако този фрагмент беше разказ на някакво случило се събитие, той би обяснил в известна степен източника на знания, които от поколение на поколение си предават посветените племена.

Във всеки случай това, което вече знаем за догонския мит, поставя под въпрос немалка част от знанията за древната история на нашия родна планетата, наричана Земя.

* * *

Нашият разказ изисква още много дребни, но съществени коментари.

Близнакът на Номмо

Да започнем от историята на Номмо, който според съдържанието на мита след пътуването в космоса трябвало да кацне на Земята, недалеч от езерото Деб. Към края на тази история се говори за близнака на Номмо, който ще слезе по-късно заедно с ковача.

Проф. Дитерлен в последния си доклад изнася допълнителни информации, които трябва да изяснят онова „слизане на ковчега“. Добре би било да посветим на това няколко бележки.

Работата е в това, че догонският мит съдържа подробности от падането в околностите на друго от местните езера — Босумтву — или на огромен метеор, или на огромен космически кораб. Първата хипотеза се вмества в рамките на достъпните ни знания; втората прекрачва в областта на фантастиката и фикцията.

Онзи ковач, за когото говори митът, се свързва с историята на желязото. Първото желязо, към което посегнали догоните (впрочем не само догоните), е произхождало от метеоритите (6% от всички падащи на Земята метеорити са метеорити, съдържащи желязо).

Догоните много подробно описват как огромен метеор е паднал до езерото Босумтву. Големи метеорити падат доста рядко на Земята. А този от езерото Босумтву (ако действително е бил метеорит) е могъл да падне не по-късно от преди милион и половина години. Прекрасно. Само че в такъв случай кой е разказал за това на догоните, които са пристигнали на териториите, обитавани в момента от тях, преди около 4000 години?

Ако това е бил космически кораб с представители на някаква извънземна цивилизация, кацнал на нашата планета значително по-късно, всичко би било по-лесно за обяснение.

Но това е хипотеза, която всяка уважаващ себе са учен ще отхвърли. Трябва обаче да се каже, че това е единствената хипотеза, която съдържа най-малко празноти от всички други и обяснява голяма част от пленителната догонена загадка.

Едно е сигурно: невъзможно е в миналото някаква цивилизация да е могла самостоятелно да създаде цялата тази система от знания, представляваща съдържанието на догонската гностика. В това няма ни най-малко съмнение.

В желанието си да подобря астрономическите си знания въобще и в частност да науча още нещо за Сириус отидох във Варшавската астрономическа обсерватория, където на въпроса, свързан с догонския мит, наистина не намерих отговор, но се сблъсках с друга необикновена загадка, свързана именно със Сириус.