Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My z kosmosu, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Божидар Барбанаков, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mark3 (2017)
Издание:
Автор: Арнолд Мостович
Заглавие: Ние от космоса
Преводач: Божидар Барбанаков
Година на превод: 1989 г.
Език, от който е преведено: Полски
Издание: Второ
Издател: Христо Г. Данов
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1990
Националност: Полска
Печатница: „Д. Благоев“, София
Излязла от печат: 28.II.1990 г.
Редактор: Румяна Абаджиева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Рецензент: Иван Вълев
Художник: Борислав Ждребев
Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763
История
- — Добавяне
Жул Верн и „Шотландия“
Към списъка на писателите, опитвали се по свой начин да обяснят тайнствените изчезвалия на екипажи, би трябвало да добавим, и името на Жул Верн.
Да се върнем малко по-назад. През 1866 година се случила напълно непонятна, с нищо неоправдана корабна катастрофа. Потънал корабът „Лондон“. Той плавал от Плимут за Мелбърн. Една от жертвите в тази, катастрофа бил английският актьор Уйлям Брук, известен изпълнител на Шекспирови роли. Катастрофата на „Лондон“ направила силно впечатление в целия свят. Случайността (впрочем дали само случайността?) пожелала през същото това време много кораби да претърпят повече или по-малко сериозни произшествия. Между тях били „Моравия“ и „Шотландия“.
От тези произшествия се заинтересувал Жул Вери, който ги взел за изходна точка на своята повест „20 000 мили под водата“. Нещо повече, в първата глава на повестта си той възпроизвел (и естествено украсил с фикция) следствието, което било проведено за случая „Шотландия“. Ето неговата версия:
„Шотландия“ беше поставена в сух док и инженерите пристъпиха към огледа. Те не повярваха на очите си. Два и половина метра над ватерлинията видяха пробойна във формата на равнобедрен триъгълник. Стоманената ламарина беше срязана идеално равно; и най-прецизният инструмент не би нанесъл по-точен удар.
Макар че някои технически подробности, за които споменава Жул Верн, не съвпадат с действителността, все пак изглежда, че почти всички кораби вероятно са се сблъскал и или най-малкото са се отрили о нещо. (Припомняме следите по корпуса на „Мари Селест“.) С какво са се сблъскали? С кого са се срещнали? Ето въпросите.