Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My z kosmosu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mark3 (2017)

Издание:

Автор: Арнолд Мостович

Заглавие: Ние от космоса

Преводач: Божидар Барбанаков

Година на превод: 1989 г.

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Второ

Издател: Христо Г. Данов

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1990

Националност: Полска

Печатница: „Д. Благоев“, София

Излязла от печат: 28.II.1990 г.

Редактор: Румяна Абаджиева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Рецензент: Иван Вълев

Художник: Борислав Ждребев

Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763

История

  1. — Добавяне

Жул Верн и „Шотландия“

Към списъка на писателите, опитвали се по свой начин да обяснят тайнствените изчезвалия на екипажи, би трябвало да добавим, и името на Жул Верн.

Да се върнем малко по-назад. През 1866 година се случила напълно непонятна, с нищо неоправдана корабна катастрофа. Потънал корабът „Лондон“. Той плавал от Плимут за Мелбърн. Една от жертвите в тази, катастрофа бил английският актьор Уйлям Брук, известен изпълнител на Шекспирови роли. Катастрофата на „Лондон“ направила силно впечатление в целия свят. Случайността (впрочем дали само случайността?) пожелала през същото това време много кораби да претърпят повече или по-малко сериозни произшествия. Между тях били „Моравия“ и „Шотландия“.

От тези произшествия се заинтересувал Жул Вери, който ги взел за изходна точка на своята повест „20 000 мили под водата“. Нещо повече, в първата глава на повестта си той възпроизвел (и естествено украсил с фикция) следствието, което било проведено за случая „Шотландия“. Ето неговата версия:

„Шотландия“ беше поставена в сух док и инженерите пристъпиха към огледа. Те не повярваха на очите си. Два и половина метра над ватерлинията видяха пробойна във формата на равнобедрен триъгълник. Стоманената ламарина беше срязана идеално равно; и най-прецизният инструмент не би нанесъл по-точен удар.

Макар че някои технически подробности, за които споменава Жул Верн, не съвпадат с действителността, все пак изглежда, че почти всички кораби вероятно са се сблъскал и или най-малкото са се отрили о нещо. (Припомняме следите по корпуса на „Мари Селест“.) С какво са се сблъскали? С кого са се срещнали? Ето въпросите.