Арнолд Мостович
Ние от Космоса (7)

Светлини в нощта

Свидетелствата, сигнализиращи нощни явления с неизвестен произход, обикновено се отнасят за банални събития. Това са явления, с които хората са се сблъсквали отдавна, но рядко са информирали за техния необикновен характер. Хайнек привежда като пример доклада на командуването на американския военен кораб „Съпли“ от 1904 г.

Искам да предупредя, че като резюмирам отделни фрагменти от книгата на Хайнек, не мога да приведа всичко, което свидетелствува за неговата добросъвестност и чувството му за отговорност. За всеки отделен случай той се е постарал да даде характеристика на автора на информацията, оценка на начина на нейното предаване и т.н.

Така например за „нощните светлини“ Хайнек е събрал 41 свидетелства, които заслужават абсолютно доверие. Средното количество хора, наблюдавали явлението, е 3,5. Сред свидетелите има офицери, домакини, инженери, лекари, полицаи, контрольори на наблюдателни кули и т.н.

Този тип явления са, да речем, най-малко интересни (за читателя-лаик) и затова ще изложа накратко само няколко от тях.

Ето част от писмо, адресирано непосредствено до учения:

„Позволете ми отначало да се представя, за да разберете, че в известна степен съм квалифициран наблюдател. На 44 години съм. От 25 години се числя към канадските ВВС, а първите си крачки в авиацията съм направил по време на Втората световна война. През последните 20 години съм свързан с телекомуникацията… Познавам почти всички съществуващи в момента типове летателни машини — както военни, така и граждански… Досега не вярвах в НЛО… сега започвам да се замислям…, тъй като това, което ще опиша, не може да се обясни другояче. В базата, където работя, никой не може да ми предложи друго обяснение.“

А ето и същността на видяното:

„Внезапно се появиха два светещи червени диска с неясни очертания. Бяха на 150 метра под самолета и възникна опасност от сблъскване. През цялото време поддържаха тази дистанция, а след това, когато командирът на самолета извърши маневра, за да се отдалечи от тях, внезапно завиха надясно…“

От тази среща (28.02.1968 г.) съществува и запис на разговора на пилота на самолета с контролната кула, която го предупредила, че светещото петно не е самолет, тъй като най-близкият се намира на разстояние 25 км.

Още едно показание, този път малко по-обширно и по-подробно.

Авторът на съобщението и неговият брат били обезпокоени през нощта от телефонно обаждане на техен роднина журналист, комуто на свой ред се обадил местен пилот, че от известно време следи светещо явление от неизвестен тип, но не може да се справи, тъй като този обект се придвижва твърде бързо. Свидетелят бил събуден в 2 часа през нощта, когато преследването продължавало вече един час.

„Следяхме го по полски път и се намерихме на около сто метра от обекта. Той летеше безшумно към дърво, което растеше самотно сред обработеното поле. Дървото беше високо около 35 метра. Обектът беше с диаметър не повече от 90 см. Имаше вид на кръгъл диск или по-скоро беше сфероид. «Нещото» светеше интензивно на фона на тъмното небе, приемайки последователно всички цветове на дъгата… Изглеждаше така, сякаш обектът старателно изследваше споменатото дърво, като кръжеше в пълен оборот около него и през цялото време запазваше височина от 15 до 30 метра над земята. Все едно се плъзгаше около дървото и се виждаше ту пред него, ту през клоните… Няколко минути наблюдавахме как то опознава дървото… Искахме да се доближим, за да фотографираме обекта, но изминахме само три метра, когато той сякаш ни забеляза, от място, с безшумно ускорение се устреми на юг и след 2–3 секунди изчезна. (Тренирал е км лека атлетика и имам точно развито чувство за определяне на време.) Обектът беше твърде малък, за да може на него да се намира човешко същество… Придвижваше се абсолютно безшумно… Кръжеше около дървото като надарено с интелект същество… Това не беше познато физическо явление, не беше със сигурност и някакво астрономическо тяло… Явлението е било наблюдавано от много свидетели, сред които и много офицери от полицията…“

От 41 свидетелства, приети за достоверни, Хайнек цитира 13. Всички са твърде убедителни и… нито едно от тях не е било докрай изследвано нито от комисията по програмата „Синята книга“, нито от комисията „Кондън“.