Арнолд Мостович
Ние от Космоса (11)

С помощта на хипноза

И накрая, като приключвам с примерите — случай, също станал класически: Бети и Барни Хил.

Бети и Барни Хил са смесено семейство. Той е негър, тя бяла. Живеят в Ню Хемпшир. Връщали се с кола (19 септември 1961 г.) от почивка и пътували по безлюдно шосе. Изведнъж забелязали, че на шосето пред тях се приземява голям НЛО и прегражда пътя им. От НЛО изскочили много хуманоиди. Заобиколили колата и… два часа по-късно семейство Хил се намерили на петдесет и пет километра от мястото на срещата с НЛО, без да помнят нищо, абсолютно нищо от това, което междувременно се случило. Амнезията не минавала и понеже и при двамата се появили различни оплаквания от физически и психически характер, те се обърнали към някой си д-р Саймън, специалист по лекуване на амнезия.

Д-р Саймън решил да приложи върху двамата съпрузи метода на хипнозата. В състояние на хипноза както Барни, така и Бети разказали за развоя на събитията, случили се по време на онези два часа.

Ето техния разказ по време на хипнотичния им транс:

Поотделно били вкарани във вътрешността на НЛО. Неговите пътници се отнасяли добре с тях, горе-долу така, както хората се отнасят към опитните животни. Били освободени едва след като им инжектирали нещо, което ги накарало да забравят всичко, случило се на борда на НЛО.

Според разказа на съпрузите, върху тях били извършени някакви, общо взето, невинни експерименти. В пъпа на Вети била забита игла, а на Барни „били взети“ парченца от ноктите и косите. Също така била извадена изкуствената челюст на Барни. Опитали и с Бети, но тя си имала собствени зъби…

В един от следващите хипнотични сеанси взел участие и Хайнек. Ето няколко фрагмента от този сеанс, записан на магнетофонна лента.

Саймън: Какво мислите за срещата с НЛО? Отвлечени ли бяхте или не?

Барни: Мисля, че бях отвлечен… Не ми се иска да вярвам в друго и затова казвам, че бях отвлечен. По този начин ми е по-лесно да приема един факт, за който не искам да мисля, че се е случил.

Саймън: Защо не желаете да смятате този факт за възможен?

Барни: Ами това е толкова невероятно! Ако някой ми кажеше, че това му се е случило, не бих повярвал…

Хайнек: Барни, постарайте се да си спомните всичко… Изведнъж сте чули: бип-бип-бип. На какво прилича този сигнал?… И какво се случи, когато пътувахте с автомобила?…

(Тук Барни започва да се държи така, както в момента, когато са се намирали лице с лице с хуманоидите.)

Барни: Бети, това тук! Бети, това тук! Боже, ами това е пълна лудост! Преминавам мост… О-ла-ла! О-ла-ла! (Диша тежко.) Не мога да повярвам! На пътя има някакви хора! Не, не вярвам в това! Не искам да карам по-нататък… Това е Луната. Слизам от колата, напускам пътя, за да вляза в гората. Тук има такава слаба оранжева светлина. Тук има нещо. Ако беше пистолетът ми с мен… (С нервен и отчаян глас): Качваме се на площадка. Бих искал да удрям, но не мога… Целият ще се сваря… Трябва да ги ударя… трябва да ги ударя! В някакъв коридор съм. Не искам да вървя по-нататък. Не знам къде е Бети. Никой не ми прави нищо лошо. Първи няма да ударя, но ако направят нещо, ще го направя. Вцепенен съм… Не си чувствувам пръстите. На маса съм!

Саймън (към Бети): Бети, разказвай какво става!

Бети: Пътуваме. Барни натиска свирачките и завива наляво. Не разбирам какво прави… Барни се опитва да запали… Не успява. Сега в гората се приближават към нас. В този момент почвам да се страхувам и трябва да изскоча от колата и да се скрия в гората… Искам да отворя вратата…

(Саймън заповядва на Бети да отговаря на въпросите на Хайнек.)

Хайнек: Виждали ли сте някога в живота си вещо подобно?

Бети: Не… Това лежеше на земята, а около ръба си имаше някаква издатина…

Хайнек: За какво мислехте тогава?

Бети: Господи, да намеря изход от тази ситуация…

Хайнек: А защо беше невъзможно?

Бети: Не мога да разбера. Техният човек беше до мен. Всичко, което ми идваше наум, беше: Барни, Барни, събуди се!… А след това, когато се приближихме до онова нещо — виждах го, — знаех, че ще ни принудят да влезем вътре. Но не исках. През цялото време си говорех, че няма да влезем вътре.

Хайнек: Казаха ли ви откъде са?

Бети: Не.

Хайнек: Какви звуци издаваха?

Бети: Това беше нещо като думи — звучеше като думи.

Хайнек: Английски думи?

Бети: Не.

Хайнек: Но вие ги разбирахте?

Бети: Да.

Хайнек: Как ще обясните това?

Бети: Беше, само толкова мога да кажа — така както се учи френски.

Хайнек: Считате ли, че това е бил френски?

Бети: Не. Но беше така, както се учи френски. Това е така, когато за първи път чуваш френски думи, а мислиш на английски.

Хайнек: Разбирам. Значи сте чували думи на странен език, а сте ги разбирали, като че ли са били казани на английски?

(Д-р Саймън успокоява Бети и иска от нея да не слуша това, което говори Барни.)

Саймън: Казахте, че сте попаднали в този апарат?

Барни: Да.

Саймън: Вмъкнаха ви вътре и ви сложиха на маса?

Барни: Да.

Саймън: Говореха ли ви?

Барни: Да.

Саймън: Кажете как говореха… Сега отговаряйте на д-р Хайнек.

Хайнек: На какво приличаха тези звуци?

(Барни започва да диша тежко и да стене.)

Хайнек: Какво мислехте за тях и дали само за тях мислехте?

Барни: Мислех, че само ако можех да ударя с юмрук…

Хайнек: Това тогава ли беше, когато попаднахте на масата?

Барни: Да. Исках да се бия с тях. Не знаех къде е Бети и всеки път, когато исках да мръдна или да се измъкна, тази светлина в главата ме успокояваше…

Съвсем ясно е, че показанията на съпрузите Хил по време на хипнозата не могат да служат за доказателствен материал. Затова пък случилото се преди да загубят паметта си се вмества в познатата ни схема на събитията.

Според показанията на свидетелите като че ли типовете хуманоиди — пътници на НЛО — са два. Единият тип са малките, с ръст около 110–120 см. Вторият тип представляват индивидите с човешки ръст. Без да се спирам на проблема „хуманоиди“ или „енелоиди“, ще си позволя като Хайнек да насоча читателите, които се интересуват от тези въпроси, към книгите на Чарлз Боуен „Хуманоиди“ и на Жак Вале „Пропуск за Магония“.

Впрочем след първото издание на тази книга се появиха много сериозни трудове по тази тема, подкрепена и с научен авторитет. Няма смисъл да изброявам всички тези книги. Искам само да подчертая, че във Франция се появиха много интересни книги на тема НЛО. Особено добре подкрепена с документи е книгата на Робърт Ръсел „НЛО — краят на тайната“, Белфон, 1978.

В това няма нищо чудно. Нали във Франция беше създадена първата и света научна институция, която се занимава с изследването на НЛО. Тя се нарича ЖЕПАН и за нея ще стане дума по-нататък.