Арнолд Мостович
Ние от Космоса (56)

Картите да се разчетат правилно!

В своята книга Реми Шовен заявява:

„Ако повече учени се стараеха да изяснят някои необикновени въпроси от историята на света с настървението на Хепгуд и без предубеждение, това щеше да даде реколта под формата на богато количество факти, които впрочем ще поставят отново обезпокояващи въпроси. Нима от научна гледна точка такова отношение няма да бъде по-честно, отколкото да отричаме всичко без желание да изследваме фактите, само затова че те не фигурират в речника на познатите понятия?“

Картите на арабския картограф от XVI век Хаджи Ахмед не са особено интересни, що се отнася до Европа или Африка. Но на тях може да се види Америка, изрисувана с изключителна точност за онези времена. При това от северните брегове на Северна Америка чак до Бразилия. В тези граници картата на Хаджи Ахмед няма никаква грешка! А от друга страна знаем, че начертаването на толкова точни карти е било възможно не по-рано от следващите два века. От всички интересни подробности трябва да се обърне внимание на факта, че Хаджи Ахмед рисува Беринговия проток като суша. А както знаем, в далечни времена, още преди да се стопят ледовете, този проток е бил суша. Откъде е могъл да знае за това картографът от XVI век?

От 1339 година е и картата на Дълсърт. Струва си да я споменем, макар и само за това, че бреговете на Средиземно море тук са били означени не по-лошо, отколкото би направил това един съвременен картограф. За тази карта Хепгуд казва, че се е появила през XIV век неизвестно откъде и внезапно, но е превъзхождала със своята точност всичките си съвременнички, а дори и тези, появили се няколко века по-късно. При което, според американския учен, авторът им би трябвало да познава и ползва сферичната тригонометрия, без която получаването на такава точност е невъзможно. Още Норденскьолд, изтъкнатият шведски географ и пътешественик от втората половина на XIX в., признал, че тази карта е необикновено точна и по всяка вероятност, от една страна, е била образец за всички по-късно създадени мореплавателски карти на Средиземно море, а, от друга — самата тя е копие на документи, значително по-стари от нея. Не можем все пак да си представим, че един картограф от XIV век е бил способен самостоятелно да състави толкова точна карта.

Като изследвал старите карти, Хепгуд търсел и липсващата част от картата на Пири Рейс. Както знаем, на картите на турския картограф липсва по-голямата част от Африка, Европа и дори почти цяла Азия. Хепгуд се надявал да намери ако не автентична карта, то поне аналогична, която също да е копие от по-стари карти. И действително попаднал на картата на Де Канерио от 1502 г., която изобразявала преди всичко Африка. А ето и мнението му:

„На картата в сърцето на Африка се вижда розата на ветровете, което сигурно означава нейния (т.е. на картата) център. Но поради това че рисунката не изглежда свързана с някакъв определен меридиан или паралел, ми беше трудно да я проектирам върху картата на Пири Рейс. Едва когато си помислих, че картата е с 11 и 1/4° отклонена от географския север по посока на магнитния полюс и я завъртях в съответната посока, видях, че центърът на картата, определен от розата на ветровете, лежи на александрийския меридиан.“

Това необикновено откритие е доказателство за александрийския произход на картата, т.е. картата, от която Де Канерио е снел копие, била съставена в Александрия. Де Канерио я отклонил от истинския север в посока на северния полюс. Но по всяка вероятност александрийският екземпляр също не е бил оригинал. Библиотеката в Александрия е изгаряла трикратно в своята история, притежавала е прекрасни сбирки от ценни ръкописи, а сред тях и изключително стари и точни карти.

На картата на Де Канерио фигурират и бреговете на Африка, а тяхното откриване по това време е било съвсем в началото. Никой от пътешествениците на онова време, дори Васко да Гама, който през 1497–1499 г. обиколил този континент, не е съставял карти на бреговете на континента и със сигурност никой от тях не е определял географските дължини.

Затова тази карта би трябвало да се приеме като копие от значително по-стар образец.

Хепгуд се интересувал и от китайската картография, чиито традиции достигат до твърде древни времена. В книгата на английския учен Нийдхъм {"Науката и цивилизацията на Китай") има репродукция на карта, издълбана върху камък през 1137 г. (Впрочем Нийдхъм твърди, че е по-стара.)

Американският учен е изследвал много старателно тази карта и е установил, че координатите за ширина и дължина са също така точни, както на най-добре разработените съвременни карти.

Може някой да допусне, че Хепгуд е издирвал в анализите на старите карти факти и сведения, които не отговарят на действителното състояние, затова ще си позволя в заключение на този преглед да посоча още няколко примера, които трябва да убедят и най-мнителните.

На картата на португалеца Хорхе Рейнел от 1510 г., която представя Индийския океан, се виждат отчетливо контурите на Австралия. Нужно ли е да добавям, че по това време никой в Португалия не е знаел абсолютно нищо за съществуването на този континент.

На картата на Зено, както и на появилата се през XV в. карта на Птоломей Клавдий, Гренландия се вижда без ледове! Нещо повече, на картата на Зено Гренландия е изрисувана без ледове и във формата на голям остров. Както е доказал френският картограф Пол Емил Виктор, споменат във връзка с картите на Пири Рейс, Гренландия в действителност е разделена на две части. Хепгуд предполага (а това е предположение на специалист), че картата на Зено показва Гренландия не само преди ледниковия период, а още от времето, когато двете й части са били свързани от суша, потънала по-късно в морето под тежестта на ледовете.

Още по-интересни са картите на Андреа Беникас, съставена през 1508 г., и на Йехуди Ибн бен Зара от 1487 г. На тях е представена между другото Северна Европа, а върху нея — южната граница на топящите се ледове. Границата на топящите се ледове — твърди Хепгуд — преди 9–10 хиляди години е изглеждала съвсем другояче от представеното на тези карти, но 12 000 г. пр.н.е. тя е минавала точно там, където те показват. А това е вече немаловажен аргумент в полза на тяхната почтена възраст. Ибн бен Зара старателно е изрисувал на своята карта очертанията на Егейско море и намиращите се в него острови, които днес не съществуват. Трудно е да си представим, че добросъвестният картограф просто си ги е измислил. Откъде са се появили тогава? Или иначе — какво е станало с тях? Обяснението на Хепгуд е твърде убедително: през ледниковия период нивото на Средиземно море е било много по-ниско, отколкото днес. Повишило се е едва след стапянето на ледовете. И много острови в Егейско море просто са били залети…

Нима са нужни повече доказателства за това, че всички споменати карти са копие на още по-стари, изработени значително по-рано? И тук става дума не за някакви си хилядолетия, а може би за десетки хиляди години…