Арнолд Мостович
Ние от Космоса (36)

Приложение към отчета за изчезналите екипажи

За читателя не е трудно да се досети, че в тази колекция от, най-меко казано, обезпокояващи събития, случили се по световните морета и океани, съм пропуснал въпроса за така наречения Бермудски триъгълник.

На Бермудския триъгълник и събитията, които са се случили там, напоследък са посветени много книги. Към най-значителните трябва да се отнесе „Дяволският триъгълник“ на Ричард Уинър и двете книги на Чарлс Бърлиц „Бермудският триъгълник“ (1976 г.) и „Без следа“ (1977 г.), издадени от издателство „Жолнай“.

Бермудският триъгълник е един от морските пътища с най-голяма известност. Тук атмосферните условия за навигация са твърде неблагоприятни. Пилотите и капитаните на кораби не са безгрешни, това е истина, и въпреки това има нещо ужасяващо във факта, че в едно относително малко водно пространство са изчезнали стотици кораби с екипажите си и десетки самолети. Нека припомним онази ескадрила от пет американски изтребители, която изчезна безследно на 5 декември 1945 година. Или танкера „Мърин Сьлфър Куин“ с водоизместимост 1–6 500 тона (!), който също безследно изчезна на 6 февруари 1954 година.

Но и тук към най-обезпокояващите: факти се причисляват изчезвалите: екипажи, само екипажи, докато самите кораби, рано или късно, са били намирани. Първият отбелязан от хрониките факт датира от 1881 година. Корабът „Елън Остин“ намерил в открито море шхуна с неизвестно, име, от която изчезнали екипажът и инструментите. Затова пък останали недокоснати: запасите от храна. По-късно пак от шхуната по време на буксирането й — също безследно изчезнали двама моряка от екипажа на „Елън Остин“.

За кораба „Карьл А. Диъринг“ вече етана дума. На 5 декември 1945 година, (точна една година след изчезването на споменатата ескадрила изтребители) на юг от Маями била намерена шхуната „Сити Бел“. Два дни преди това тя напуснала един от Бахамските острови с екипаж и пасажери (общо 32 души). Шхуната била безлюдна. От хората нямало никаква следа.

Този списък би могъл да се удължава непрекъснато. Във всеки случай събитията, случили се в Бермудския триъгълник, толкова много развълнували общественото мнение, че през юли 1977 година натам се отправил съветско-американски изследователски екип. Резултатите от изследванията бяха обявени едва през 1982 година. За сметка, на това вестниците шумяха с неофициални изявления, според които в района на Триъгълника експедицията не е открила нищо необикновено…

Сред хипотезите, които се опитват да обясняват честотата на катастрофите в този район, има няколко, които заслужават внимание. Да припомним хипотезите за смущенията в гравитационното поле и за инфразвуковете. Тези теории могат да обяснят несъмнено много от събитията в района на Триъгълника. Да припомним и онази странна хипотеза на археолога Гончаров, според която цялото земно кълбо може да се раздели на 12 плоскости с форма на петоъгълници. По тази начин на картата се създава мрежа от петоъгълници и триъгълници, а една от точките, в които се пресичат върховете на плоскостите, е именно този дяволски Бермудски триъгълник, което е и причината районът да се слави с някакви неизвестни свойства. Между другото, например тук има смущения и при излъчването на сигналите „SOS“ и това е една от причините корабите да изчезват безследно.

Фактът, че двата океански „дяволски района“ се намират горе-долу между 20° и 35° географска ширина, а 130° географска източна дължина пресича Дяволското море и като преминава през Северния полюс, става 50° географска западна дължина, която вече сочи „дяволския триъгълник“, е сериозен аргумент в полза на тази хипотеза. Поразително!

Трябва също да се каже, че доста хипотези свързват събитията в Бермудския триъгълник с НЛО или НПО). В тяхна полза говорят големият брой факти, регистрирани в донесенията на пилотите от американската гражданска и военна авиации, а също така от съобщенията на туристи, моряци и даже случайни наблюдатели, които са се сблъсквали е тайнствените обекти. В книгите на Бърлиц и Уинър са цитирани много свидетелства, които не могат да се подценят и трудно могат да се оставят без внимание. Няма да обременявам читателя с излишен фактографски материал, затова ще се огранича само с описанията на Ричард Уинър, който, след като припомня, от една страна, необорими факти, а, от друга, упоритото им отричане от властите, завършва разказа си със следната мисъл:

И така, навремето той работел (това било през 1962 година) в Кейп Канаверал като фотограф. Веднъж, но време на пробно изстрелване на ракета тип „Поларис“ в посока на Карибите, много от присъствуващите ясно видели летяща чиния, която съпровождала ракетата. Дори се твърдяло, че този обект бил заловен от радара. Затова пък командуването на ВВС бързо изяснило събитието, заявявайки, че се отнасяло просто за обикновен метеорологически балон… Край на целия проблем? От къде на къде! Седмица по-късно в Кейп Канаверал беше издадено официално нареждане, в което се препоръчваше на фотографите по време на наблюдение на изстрелваните ракети да обръщат преди всичко внимание на НЛО и да ги фотографират!

Да фотографират обекти, които ги няма…