Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My z kosmosu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mark3 (2017)

Издание:

Автор: Арнолд Мостович

Заглавие: Ние от космоса

Преводач: Божидар Барбанаков

Година на превод: 1989 г.

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Второ

Издател: Христо Г. Данов

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1990

Националност: Полска

Печатница: „Д. Благоев“, София

Излязла от печат: 28.II.1990 г.

Редактор: Румяна Абаджиева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Рецензент: Иван Вълев

Художник: Борислав Ждребев

Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763

История

  1. — Добавяне

Въпросът не е приключен

Фигурките са плод на голямо художествено майсторство. Няма съмнение около това какво е искал да представи творецът. Но някои подробности са или неясни, или изобразени със своеобразна фантазия — например плавниците на краката на някои човешки фигурки.

Откритието в Акамбаро е на повече от 30 години, но въпросът все още не може да се счита за приключен. Макар само за това, че продължава да бъде отричан от археолозите, въпреки резултатите от лабораториите изследвания. С тази разлика, че вместо да се твърди, че статуетките на Хулсруд са фалшиви, въобще не се споменава за тях, както в едно солидно семейство не се говори за дъщерята с неподходящо поведение.

За щастие от проблема продължава да се интересува професор Хепгуд, От време на време той подхвърля нови аргументи върху везните в полза на автентичността на тези статуетки. Между другото той е открил на мястото със споменатите вече 44 статуетки стълба, закопана в земята, която води към… не е известно точно към какво. За да се почисти тя от развалините, камъните и земята, са нужни както време, така и пари. Засега и едното, и другото липсват.

Освен тава Хепгуд твърди, че статуетки са намерени не само в Акамбаро. Подобни фигурки са продавани на туристите в Сан Мигел Айенде, недалеч от Акамбаро. Тази местност има пирамиди и именно от там са вадени статуетките. По понятни причини, за да няма и в този случай съмнения и обвинения, Хепгуд внимателно проверил всичко. В пирамидите или гробниците били издълбани дупки, през които са изваждани фигурките, а след това продавани на туристите. Тук статуетките били съхранени при други условия, различни от Акамбаро.

Добре би било да се посочи още една подробност. Ето че сред изкопаните в Акамбаро фигурки са били намерени отделни зъби на изчезнало през периода на ранния плейстоцен животно, тъй наречен кон на Оуен (Equus Conversidens). Някои от статуетките несъмнено изобразяват точно този кон. Трудно е да си представим, че няколко то зъба на това отдавна измряло животно и въображението на художника са подсказали вида на коня от рисунката.

Не само професор Хепгуд счита статуетките от Акамбаро за напълно автентични старини. За съветския учен професор Буслаев те също са изключително важна находка.

В статия, поместена в списанието „Техника молодежи“ (№1, 1971), проф. Буслаев преди всичко изразява убеждението си, че изследванията на статуетките от Акамбаро умишлено се затрудняват (обвинението вече не е актуално, като се вземе предвид провеждането на изследванията по термолуминесцентния метод) и че мексиканските власти носят отговорност, толкова важна за човешката история находка в голяма степен да е разпръсната между частни колекционери. А тези фигурки „могат да бъдат широк прозорец, който да даде възможност на съвременната наука да хвърли поглед към далечното минало“.

Професор Буслаев също смята, че тези фигурки са автентични. Нещо повече — че изображенията на животните са изработени, когато за модел са служили последните, единични екземпляри на видовете животни, живели на нашата планета преди милиони години. Съветският учен предполага, че голяма роля при създаването на тези фигурки е играл култът към алигатора. Алигаторите, както се знае, са американски крокодили. В древно Мексико е съществувал култ към алигатора и не е изключено в някои райони от страната тези животни да са били опитомявани. И естествено гледката на жена, яхнала алигатор, би била в този случай нещо съвсем нормално. Във всеки случай би била по-правдоподобна, отколкото изображението на жена, яхнала динозавър.

Фигурките от Акамбаро — твърди проф. Буслаев — са нещо като предавани от поколение на поколение спомени, достигащи периода отпреди 20 000, а може би и повече години.

За другите хипотези или предположения ще стане дума след малко. Не може да се търси отговор на въпросите, поставени от централноамериканските разкопки, без свързването им с други, не по-малко поразяващи открития, извършени на територията на Южна Америка — в Перу.