Арнолд Мостович
Ние от Космоса (35)

Какво става в тази част на Индийския океан?

Списанието не е единственият източник на информация. Да си припомним, че именно в тази част на Индийския океан, наричана още „Дяволско море.“, са се случили много от събитията, които вече описахме в предишните: глави. Там са намирани най-често изоставени от екипажите кораби, там са се случвали напълно непонятни морски катастрофи. Там, най-накрая, неколкократно са открити дрейфуващи кораби с мъртъв екипаж, при което никога не е била установена причината за смъртта.

Така е било с португалския бриг „Санта Мария“, на който през 1884 година са били намерени мъртви всички моряци. Така е било и с кораба „Аби С. Харт“, на чиято палуба са били намерени труповете на моряците и агонизиращият капитан. Също там, в Сиамския залив, по време на иидийско-пакистанскня конфликт през 1971 година е изчезнала, да, изчезнала, цяла; фрегата с екипажа си, при това е доказано, че наблизо не е имало чужда подводница. Там, най-накрая, безследно е изчезнал през 1953 година параходът „Хоулчу“…

Трябва, да добавим, че в, Малакския проток е измерена една от най-големите дълбочини в Индийския океан. Наистина, непонятно е защо нито една от държавите, чиито кораби са непосредствено засегнати от тайнствените явления в района на Сиамския залив и Малакския проток, не се е заинтересувала от тях. А това са явления, за които се сигнализира от години и както ще се убедим — много по-често, отколкото сочи „Сианс е ви“.

Извинявам се, заинтересували са се. През 1959 година японското правителство е изпратило в района на Дяволско море изследователска експедиция. Тя имала на разположение и специално оборудван кораб. Дали учените, взели участие в тази експедиция, са открили тайната, на тамошните води, е трудно да се каже, тъй като нищо не се чуло повече за кораба и екипажа му, а по-късните търсения не дали резултат.

Позовахме се нашироко на едно научнопопулярно списание, което не се поддава на истерия, нито на „модни“ теми. Но ето че има и книга, изцяло посветена на необяснимите случаи в моретата и океаните. Да кажем, че това не е съвсем компетентна литература. Но авторът на тази книга — Патрик Гастон — се спира на същите разкази, както и „Сианс е ви“, а това е препоръка да се доверим и на другите информации включени в нея.

През юни 1909 година капитан Габе, датчанин, също наблюдавал от кораба „Бинтаг“ „подвижни светещи кръгове“ по морската повърхност. Това станало в Малакския проток. Цитирам: „Капитан Габе, човек добросъвестен и точен, установил с пълна сигурност, че тези мощни светещи кръгове не са могли да имат друг източник, освен морските дълбини.“

През 1907 година подобни наблюдения извършил капитан Петерсън, който преминавал през този проток с парахода „Делта“. Той забелязал, че това светлинно явление се разпростирало по посока на Южнокитайско море.

Тук не можем да пропуснем и още един факт. Подобни светлинни явления са наблюдавани и в Персийския залив — друга част на Индийския океан. Датата на един от разказите е 4 април 1901 година. Авторът е капитан Хоусийсън от парахода „Клиуи“. Продължително време той наблюдавал светещи кръгове, които се придвижвали светкавично над водната повърхност. Информацията на Хоусийсън попаднала и във вестниците, но била посрещната като халюцинация на пиян човек. Това било най-простото обяснение.

Но все пак имало и такива, които си спомнили, че още през 1880 година двама офицери от кораба „Патна“ наблюдавали на същото място подобно явление и го описали на страниците на списанието „Нолидж“; Описанието им поразявало с точността и реализма си. Те споменавали за два мощни светлинни кръга, които се въртели около една обща ос. Диаметърът на тези кръгове бил според тях около 600 метра. Всеки кръг се състоял от 16 лъча, които се придвижвали със скорост 160 км/час. Тази подробност впрочем събудила най-голям скептицизъм. За онези времена това била невероятна скорост… И разказът бил сметнат за плод на илюзии или халюцинации.

Патрик Гастон твърди, че през последните десет години са регистрирани най-малко петдесет донесения за подвижни светещи кръгове. За да не дотягаме на читателите с по-нататъшни подробности, ще добавим, че район на подобни явления е също и Оманския залив.

Капитан Карнеги (в книгата не се посочва името на кораба) съобщава, че веднъж в Оманския залив е наблюдавал нещо като фосфоресцираща покривка на морската повърхност.

През 1931 година идентично донесение са предали моряците на канонерката „Дудар дьо лагре“. И те са видели светлинни лъчи, които излизали от морето е бързо въртене.

Е, какво да се прави! Качето се вижда, всички тези явления си приличат като две капки вода. Може ли да се оставят, без да им се обърне внимание? След като толкова сериозно списание като „Сианс е ви“ им вярва, защо ние трябва да се съмняваме в тяхната автентичност?