Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- My z kosmosu, 1984 (Пълни авторски права)
- Превод от полски
- Божидар Барбанаков, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mark3 (2017)
Издание:
Автор: Арнолд Мостович
Заглавие: Ние от космоса
Преводач: Божидар Барбанаков
Година на превод: 1989 г.
Език, от който е преведено: Полски
Издание: Второ
Издател: Христо Г. Данов
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 1990
Националност: Полска
Печатница: „Д. Благоев“, София
Излязла от печат: 28.II.1990 г.
Редактор: Румяна Абаджиева
Художествен редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Ирина Йовчева
Рецензент: Иван Вълев
Художник: Борислав Ждребев
Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763
История
- — Добавяне
Загадка без отговори
Данните, с които разполага съвременната историческа наука, не са в състояние да разбудят тайната на картите на Пири Рейс. Следователно не ни остава нищо друго, освен да се откажем от официалния път и да опитаме щастието си по обиколни пътища с надеждата, че ще ни доведат до някаква следа. Нека да започнем нашето следствие от това, което знаем.
Както вече споменах, някои изследователи твърдят, че Рейс е обозначил на картата си не бреговете на Антарктида, а на Патагония и Огнена земя, за които — припомням — никой дотогава не е знаел. Викингите също. Единственият народ, чиито географски и мореплавателни знания са могли да обхващат такъв вид сведения, са финикийците. Със своите лодки те са достигнали твърде далеч. Обикаляли са цялото западно крайбрежие на Европа. Дали не са доплавали с тях чак до Южна Америка? Дали, водени от любопитство, не са достигнали чак до Патагония? Трябва да признаем, че този въпрос не е излишен и че може да бъде поставен от научна гледна точка.
Различните специалисти, обсъждали картите на Пири Рейс, припомнят, че както в древността, така и в средните векове са били разпространявани легенди и митове за съществуването на континенти от другата страна на океана.
Неслучайно в началото приведох бележките на Пири Рейс за книгата от времето на Александър Велики, която като че ли е попаднала у Христофор Колумб. Различните гръцки историци споменават за континент, „лежащ на антипода[1]“. Свети Изидор от Севиля, живял между 560 и 636 г., като че ли е казал: „Освен трите континента, които познаваме, съществува и четвърти от другата страна на океана. Там слънцето грее много по-силно, отколкото в нашите страни.“
Легендите споменават също и за бретонските монаси, които навремето възнамерявали да посветят в божията вяра народите от този далечен континент. Дали някога са реализирали своите планове? Дали са достигнали до Америка? Не е известно.
Финикийската хипотеза изглежда в известна степен правдоподобна, като се вземе предвид, че в Южна, Централна и дори в Северна Америка са открити следи от средиземноморска култура. Самата мисъл, че финикийците са могли да преплуват океана, не е никак необикновена. Техният флот, особено търговският, е бил способен на такъв подвиг. Затова пък няколко други факта остават непонятни. Първо, точността на картите, оставени от Пири Рейс. Подобна точност все пак изисква необикновено прецизни данни, обработени с отлична техника. А за да се съставят такива карти, е била нужна не една, а много експедиции, и то с многоброен екипаж. И спазването на строга тайна. Как са успели да опазят познанията си в тайна? И защо е било необходимо това? Разбира се, такава тайна е особено ценна за интересите на страната, която преживява от търговия. А после? След упадъка на финикийските пристанища са изчезнали всякакви следи от нея. Впрочем същото е било и при викингите. Няколко века след техните открития е трябвало отново да се открива Гренландия. Тайната остава и онази точност на измерванията с нищо не може да се обясни.