Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My z kosmosu, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mark3 (2017)

Издание:

Автор: Арнолд Мостович

Заглавие: Ние от космоса

Преводач: Божидар Барбанаков

Година на превод: 1989 г.

Език, от който е преведено: Полски

Издание: Второ

Издател: Христо Г. Данов

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1990

Националност: Полска

Печатница: „Д. Благоев“, София

Излязла от печат: 28.II.1990 г.

Редактор: Румяна Абаджиева

Художествен редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Ирина Йовчева

Рецензент: Иван Вълев

Художник: Борислав Ждребев

Коректор: Жанета Желязкова, Надя Костуркова, Боряна Драгиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3763

История

  1. — Добавяне

Останалото семейство на Сириус

Догонската митология не се ограничава само с описание на астрофизичните свойства на „семейство Сириус“. Тя свързва отчетливо тези звезди с „пристигането“ на Земята на първия човек и с първия период на неговата история. В догонския мит съществува следното загадъчно твърдение:

Първоначалното място на тази звезда (по-толо) било там, където сега се намира Слънцето. Тя се отдалечила от Земята, при което близко останало единствено Слънцето.

В мита се съдържат редица фрагменти, в които се говори за космически кораби с името ковчези и кацането им на Земята. Един от тези разкази обяснява как хората са били пренесени на Земята от планета, чието Слънце е била звездата по-толо преди избухването й. В този случай това не е тълкуване на мита, а дословното му предаване.

Това пътуване до Земята „имало нечувано значение“ и също е тема на съответна рисунка-символ. В догонския набор от метафори това пътуване е определено като „сполучлив брак“.

Какво се вижда на тази рисунка? Преди всичко голям овал, изобразяващ Амма. Отляво в овала се намира кръгче. Отдясно — по-малко кръгче. А сега внимание! Голямото кръгче представлява Сириус, а по-малкото — Слънцето, или с други думи на тази рисунка съотношението на големините на Сириус и Слънцето е такова, каквото е в действителност, т.е. такова, каквото е установено от науката, а не такова, каквото би могло да съществува във въображението на човек, видял на небето блестящата, тъй като тя е блестяща, но все пак малка точка на Сириус и огромната слънчева топка.

Но всичко това за догоните е свързано със съществуването на емме-иа, т.е. Сириус С и неговият спътник.

Догоните много точно описват този трети Сириус:

„Звездата емме-иа е по-голяма от по-толо и четири пъти по-лека. Орбитата й около Сириус е малко по-голяма, но обиколката също продължава 50 години. Съотношението на тези две звезди (по-толо и емме-иа) е такова, че ъгълът, който образуват техните радиуси, е прав.

На съответния символ-рисунка звездата, за разлика от по-толо, е представена като млада звезда в период на растеж.“

Това го казват догоните. А официалната наука? И така официалната наука отдавна не може да се справи с този Сириус С. Ето мнението на френския астроном Куто, цитиран от Герие:

„От 1920 г. много астрономи сигнализираха за съществуването на трета звезда в групата Сириус. Финсен през 1928 г. видял С, другар на звездата В, през телескопа на обсерваторията в Йоханесбург. През следващите две години я видял още няколко пъти. Както и холандецът Ван ден Бос, също в Йоханесбург. От 1930 г. никой повече не я е виждал…

През 1970 г. г-жа Шевалие, подготвяйки докторската си работа, предложи тезата, че някои аномалии в спектъра на Сириус В могат да се обяснят с присъствието на елемент под формата на Сириус С. Въпросът отново бил поставен на дневен ред. Видях — пише Куто — Финсен през 1969 г. и го запитах какво трябва да се мисли по повод наблюденията му от 1928 г., когато той със сигурност е видял Сириус С. Отговори ми, че тогавашното му наблюдение е много съмнително.

И така би трябвало да считаме, че наблюдението на Сириус е било извършено в Йоханесбург с инструмент, който е имал дефект, проявяващ се само тогава, когато е била наблюдавана тази, а не друга звезда…

Работата на г-жа Шевалие ни връща към този проблем, но досега не е наблюдавано нищо ново.“

Въображението на предните, на които се позовават догоните, има същите конструктивни дефекти, характерни и за телескопа в Йоханесбург. Само че като че ли трябва да имаме по-голямо доверие в знанията на догоните, след като имат толкова информация за Сириус и са получили своите знания значително по-рано, отколкото нашата астрономия, разполагаща с отлична апаратура. Изглежда, че по-нататъшното продължение на „аферата Сириус“ би трябвало да се напише на основата на техните показания.

Накрая догоните добавят, че звездата емме-иа е звезда, даваща лъчи (слънчеви), тъй като е малко слънце. Спътникът й или нейната планета носи също името на звездата на жените.

Това е горе-долу съдържанието на догонския мит, засягащ Сириус. Освен това митологията разполага с рисунки-символи на 266 съзвездия. Символите, които проф. Дитерлен се надява да разшифрова и които може би поне отчасти ще позволят да се открие източникът на тези знания.