Арнолд Мостович
Ние от Космоса (14)

Дали дядо Коледа наистина съществува?

Първият от тях е Морис Шатлен, бивш служител в НАСА. Той е изтъкнат специалист в областта на връзката между космическите кораби и Земята и един от създателите на цялата система за връзка на корабите „Аполо“. Автор на много научни трудове и реферати, посветени на космонавтиката, изнасяни на международни конгреси (между другото — и на Парижкия конгрес през 1963 г.).

Морис Шатлен е автор на книгата „Нашите праотци са дошли от космоса“ (Лафон, Париж, 1975), книга, която ще цитирам неведнъж и която, както твърди авторът, нямаше да бъде написана, ако не беше „огромното количество ценна информация за космическите цивилизации, която ми дадоха руснаците“.

След като припомня трудностите на всички американски пробни полети и полетите от програмата „Аполо“, Морис Шатлен пише:

„По време на тези полети, както можеше да се очаква, се случиха необикновени събития; за някои нямам право да пиша в тази книга, за някои ще говоря, без да мога да съобщя източника на информация, или с известна резервираност, тъй като не съм бил свидетел на събитията. Не е изключено, че както съветската, така и американската програма за изследването на космическото пространство ще доведат и в други области до открития, които дори не можем да си представим…

По време на полетите (става дума за полетите «Аполо» и «Джемини» — А. М.) затрудненията на космонавтите не са били само материални. Те са видели неща, за които не са имали право да споменават на когото и да е. Трудно е да се получи информация по тези въпроси, тъй като НАСА строго охранява тайната, но се знае, че всички полети на корабите «Аполо» и «Джемини» са били следени както отдалеч, така и отблизо от летящи обекти с извънземен произход или, ако искате, от летящи чинии. Космонавтите са информирали за тях контролните станции и те веднага са заповядали спазването на абсолютна тайна…“

По-нататък авторът пише, че именно Уолтър Шира е първият космонавт, който по време на орбиталния полет на кораба „Меркурий“ около Земята е използувал шифър, като е употребил името Дядо Коледа в информация до базата за появяването на летящи чинии около космическите кораби. Тогава това не привлякло вниманието на общественото мнение. Но когато Джеймс Лавъл, командир на кораба „Аполо 8“, в орбита около Луната също използувал този термин, много слушатели разбрали, че думите имат скрит смисъл.

„Току-що се убедихме, че Дядо Коледа наистина съществува“ — съобщил Лавъл на служителите от контролната станция по време на прелитането над невидимата страна на Луната. По стечение на обстоятелствата това се случило точно на 25 декември…

Първият, фотографирал летяща чиния, е бил Джеймс Макдивит, когато с кораба „Джемини 4“ на 4 юни 1965 г. прелетял над Хаваите. Следващите са Френк Борман и Джеймс Лавъл, които на 4 декември 1965 г. забелязали от борда на „Джемини 8“ две летящи чинии и от разстояние 800 метра направили отлична снимка на обектите, приличащи на гъби с разположената си отдолу двигателна система. На следващата година (1966) Джеймс Лавъл и Едуин Олдрин на борда на „Джемини 12“ също наблюдавали две чинии, при това на не повече от километър. И те фотографирали двата обекта. Пак Джеймс Лавъл и Френк Борман от борда на „Аполо 8“ (24 декември 1968 г.), а също Томас Стафорд и Джон Йънг от борда на „Аполо 10“ (22 март 1969 г.) фотографирали НЛО, който ги съпровождал по време на орбиталния им полет около Луната при завръщането им. И накрая от борда на „Аполо 11“ (след малко за това ще говорим по-подробно — А. М.) Едуин Олдрин в навечерието на историческото кацане на Луната фотографирал две чинии, които „случайно“ прелитали покрай тях. Всичките тези снимки бяха публикувани през 1975 година в списанието „Модърн пийпъл“. Списанието е запазило пълна дискретност за начина, по който те са стигнали до него…

„…Беше изказано предположение — пише Морис Шатлен, — че «Аполо 13», който, как го е известно, не успя да кацне на нашия спътник, е носел на борда си атомен заряд. Атомната бомба трябвало да бъде взривена на Луната, което щяло да позволи да се разчете лунната инфраструктура с помощта на сеизмографи, разположени на Земята на разстояние един от друг. Казват, че тайнствената експлозия, унищожила един от кислородните резервоари на кабината, била предизвикана от прелитаща чиния, която следяла космическия кораб. Взривът трябвало да попречи на изпълнението на задачата на «Аполо», която можела да доведе до унищожаването на лунните бази на някаква извънземна цивилизация… Но толкова истории се разказват…“

Струва си накрая да се спомене също и необикновения случай с космонавта Гордън Купър. Въпреки че пилотирал корабите „Меркурий 8“ през 1963 г, и „Джемини 5“ през 1965 г. и бил един от най-изтъкнатите космонавти, той не взел участие в нито един от полетите „Аполо“ и напуснал НАСА… Ясно е, че не е споменавал за това, което е видял във въздуха, на никой друг, освен на НАСА и въпреки това тя го е отстранила от по-нататъшни полети затова че прекалено много е видял. Още по-голямо удивление буди фактът, че този космонавт (между другото изтъкнат учен) е станал заклет привърженик на хипотезата за възможността на контакти на представители на извънземна цивилизация със Земята. Както в миналото, така и днес. Той участвувал в археоложка експедиция на територията на Южна Америка, която открила останките на древна и високоразвита цивилизация отпреди 5000 години. Намерените съдове, скулптури и йероглифи силно напомняли тези на египетската цивилизация. Находките потвърждават тезата, че египетската и южноамериканската цивилизация със сигурност имат общ източник.

Толкова за Морис Шатлен.

Да преминем към други информации.