Марко Незе
Октопод II (30)

Заплахата

— Добре, господа. Бюджетът е одобрен, струва ми се, че можем да приключим заседанието.

В голямата зала на общинския съвет кметът Джулио Паризи скочи на крака и въздъхна с облекчение. Опасяваше се, че ще трябва да се справя с по-дълго и оспорвано заседание. Хвърли поглед към часовника: беше поканил важни гости на вечеря.

Всички станаха и неочакван шум изпълни залата. Никой не можеше да предположи, че щеше да се случи нещо невероятно скандално.

— Никой да не мърда! — От вратата в дъното на залата Катани влезе като изстрелян от отряд полицаи, въоръжени до зъби, които блокираха мигновено всички изходи.

Кметът вече беше на път към изхода. Обърна се с изумени очи.

— Господи, създателю небесен! Да не би нещо да сте откачили?

— Не се горещете, скъпи кмете — каза спокойно Катани и размаха във въздуха купчина листа. — Вие сте арестуван. Тук има заповед за арест.

Много лица пребледняха. Кметът остана със зинала уста като глупак. Но някой от опозицията се изсмя тихо:

— Най-после! Този крадец си получава заслуженото!

Изненадите обаче още не бяха свършили. Катани се приближи до креслото на кмета. Приличаше на народен водач начело на бунт. Отново прелисти документите и прочете: „Марио Бини, съветник по туризма, Джовани Алиати, съветник по образованието, Джулио Нованта, съветник по бюджета…“ Тук ли са? — И тримата се обадиха обезпокоени. — И вие сте арестувани — заяви Катани. — Не съм свършил. Заповед за арест има и за двама общински съветника — Еторе Джорели и Флавия Мура. Да вървим.

Силвия издаде нареждане за арестите. Веднага след като се върна на работа, тя се зае с делото по казиното. Конфискуваните от нея документи от съветника Канопио говореха повече от ясно. Течаха реки от пари.

Тези арести не само предизвикаха скандал, направиха тревожен пробив и в престъпната организация, която експлоатираше казиното. Тано Кариди говори по този въпрос по телефона с Нито.

— Тук трябва да сложим спирачка — каза той.

— Ще се заема аз — успокои го Нито с обезумели очи. — Да, ще се заема аз, бога ми!

Катани знаеше, че вероятно ще се опитат да си отмъстят. Чакаше реакция.

— Трябва да бъдем бдителни — предупреди той Силвия.

Тя кимна с глава и го запозна с последното развитие на събитията. Беше получила послание от Плужека от затвора. Мафиозът искаше да я види.

— Ще отида там. Може би е решил да говори.

Инспекторът остана замислен.

— Няма да те пусна да отидеш сама.

Мъжът с прякор Плужека имаше костеливо лице и едното му око беше малко кривогледо. Ръката му беше превързана поради раната, която си беше изпросил от Катани. Държеше я пред гърдите си, увиснала на прекарана около врата му превръзка.

Влезе в стаята, в която го чакаха Силвия и Корадо. Зашари с кривогледите си очи и каза силно и ясно:

— Не искам никого тук вътре.

Силвия даде знак на пазачите да излязат и да затворят вратата. Но Плужека не беше удовлетворен. Отстъпи назад и главата му се затресе в нервен тик.

— И той — просъска, намеквайки за Корадо.

— Слушай, красавецо! — сряза го инспекторът. — Ако имаш нещо да казваш, то отваряй уста и го изплювай. Аз оттук не се мърдам.

Мъжът запухтя тежко, силно объркан, но не отправи други искания. Седна пред малката маса и загледа втренчено Силвия. Между тях имаше малко повече от половин метър разстояние.

— Пребиха ме с ритници в полицейското управление — каза. — Но аз прощавам. Господ винаги помага на невинните.

— Извикахте ме, за да ми се оплаквате ли? — запита Силвия.

— Не. Исках да ви кажа нещо за онзи приятел, който ви оказа една услуга. Спомняте ли си го?

Силвия преглътна. Така се разстрои, че се уплаши сериозно да не се окаже на ръба на нервна криза.

— Да — каза тя с възможно най-спокоен глас, — спомням си.

— Този приятел ти изпраща един подарък. — Внезапно измъкна нещо от превръзката на ръката си. Беше капакът на тенекиена кутия, нарязан като трион по цялото си протежение. Мъжът го стискаше между палеца и показалеца си и с мълниеносен жест го насочи към шията на заместник-прокурорката.

Катани наблюдаваше всички движения на мафиоза. Щом осъзна опасността, навреме се намеси. Успя да се хвърли към Силвия и да я отдръпне колкото бе нужно, за да не бъде сериозно ранена.

Тенекиеният капак не стигна до шията й. Разряза блузата й и леко я одраска по рамото.

Катани светкавично бързо стисна китката на мафиоза, а с другата ръка го хвана за косата и започна безпощадно да я дърпа, като викаше пазачите.

Прегледа раната на Силвия.

— Няма нищо. Леко одраскване — инстинктивно обхвана хубавото й лице между ръцете си, жест, който изненада и самия него. — Ела!

Тя го последва, подпирайки се на ръката му. Той усети, че тялото й беше напрегнато.

— Защо не си вземеш малко отпуска? Такова разследване може да разнебити и такъв като мен, на който са му излезли вече мазоли от тази работа.

— Може би си прав — съгласи се тя. — Мислех да поискам от главния прокурор Фалиши да поеме в свои ръце разследването.

— Би могла да отидеш за малко в Рим при съпруга си.

— О, моят съпруг! — наведе меланхолично глава. — Вече няма нищо между мен и него. Даже не си телефонираме. Всичко свърши зле.

Ако бракът на Силвия се беше провалил, то бракът на Естер изобщо не обещаваше да бъде добър.

— Това беше само една сделка между баща ти и мен — заяви един ден Тано на момичето. — Сега той е мъртъв. Ако не възразяваш, можем да пристъпим към формалностите по развода.

— Не — отвърна тя престорено весело. Беше си наложила да играе ролята на влюбена, за да изпълни даденото на Катани обещание. Заклела се бе да докара Тано до разорение. — Защо искаш да ме изоставиш? Може би не ти харесвам?

Той доста се изненада от думите й. Беше убеден, че момичето е част от сделката, и даже не се беше опитал да погледне на нея като на жена. Докосна челото й и я загледа втренчено, сякаш я виждаше за първи път.

— Харесваш ми, малката. Харесваш ми много.

Тя протегна колебливо ръка и го погали по косите. Той я улови през кръста и я притегли към себе си, целувайки я жадно.

В леглото телата им се прилепиха едно към друго. Тано я притискаше с истинска страст, но накрая тя се почувствува разнебитена, измъчена. Отметна глава на възглавницата и тихо заплака. Когато той се изправи, Естер се престори, че отново иска да бъде близо до нея.

— Сега трябва да тръгвам. Имам среща, на която не мога да не отида.

Еспиноза го чакаше в Швейцария.

— Нищо не може да се направи за острова — информира го Тано. — Моите приятели нямат намерение да го отстъпят.

Еспиноза стоеше прав, изправен с цялата си внушителна осанка.

— Аз не познавам вашите приятели. Преговарям само с вас. Бъдете внимателен. След смъртта на Рази много неща могат да се променят в „Асикурациони интернационали“.

— Това заплаха ли е? — запита Тано. — Не се плаша лесно. Знам какво искате да направите от този остров: склад за радиоактивни отпадъци.

Тъп кучи син. Как, по дяволите, е успял да разкрие плановете ми? — запита се Еспиноза, хвърляйки му бърз изпитателен поглед.

— Вярно е — призна той. — В европейските страни проблемът с радиоактивните отпадъци е много сложен. Аз имам готово решение и то представлява сделка, колосален бизнес.

— Ще говоря с моите приятели — каза Тано, — ще им бъде любопитно да узнаят какво ще спечелят.

— Това ще бъде справедливо. — Еспиноза го хвана за ръката, внезапно приятелски настроен. — Аз разбирам изискванията на другите. Никога не съм се дърпал, когато някой ми е вървял насреща. Когато нещо е справедливо, то е справедливо.

Повдигна глава към небето, сякаш да събере мислите си, и каза:

— Да видим, мисля, че четиристотин милиарда годишно ще бъдат добра сума.

— Бихме могли да я наречем „честна“ — добави Тано, който имаше твърде особено схващане за честност.