Марко Незе
Октопод II (3)

Посещението

Следващият ден беше сряда. В Милано валя дъжд от сутринта до късно следобед. Дъждът престана, когато се появиха първите сенки на вечерта, и отстъпи място на тънки завеси от мъгла. Въпреки лошото време Бърт бе точен за срещата.

С бърза крачка влезе в чакалнята на централната гара, сигурен, че е успял да убеди комисаря. Носеше светъл шлифер с вдигната яка. Ръцете си държеше в джобовете. Мина покрай дълга опашка от хора, които чакаха за такси. Чу гласа на полицай, който с авторитетен тон нареждаше на шофьори и клиенти да спазват реда си. Американецът се усмихна развеселен. Най-после едно кътче от Италия, където царува ред и ефикасност.

Докато се изкачваше по дългата стълба, която водеше към влаковете, изглеждаше в добро настроение. Помисли си: ето това е силата на Америка. Да се хвърлиш безразсъдно в някое ново начинание с увереността, че ще го осъществиш.

Не беше сбъркал. Под металическите сводове видя да слизат тълпи от пътници. И сред тях забеляза Катани, който вървеше в края на перона. Изглеждаше коренно променен. Беше грижливо избръснат. Очите му светеха, отново оживени от напрегната ярост като на бивш фронтовак, който отново вдъхва полъха на войната.

Те даже не се поздравиха. Бърт просто тръгна до него и двамата заедно излязоха в свежата влажна вечер.

— Оттук — направи му път американецът. Поведе го към своя автомобил и добави: — Намерих за теб стая в един пансион. Там ще бъдеш за кратко време.

Той говореше с бързите сухи фрази на човек, който не е свикнал да хвърля думите си на вятъра. Подаде на Катани един плик.

— Тук са описани случаите, които трябва да съобщиш на Лаудео, за да го сплашиш. — Извади от джоба си друг плик. — А това са парите.

— Не искам пари — възпротиви се Катани.

Бърт постави обратно плика с банкнотите в джоба си. Разпечата една дъвка и започна да я дъвче с удоволствие. След рязък завой надясно спря до тротоара.

— Пристигнахме.

Над тях името на пансиона проблясваше в неуловимия воал на мъглата.

— Още нещо — каза Бърт, повдигайки дясната си ръка. Между пръстите на жонгльора този път обаче не се появи монета, а късче хартия. — Тук има един телефонен номер. Ако всичко върви добре, обади се и потърси господин Тори. Ако нещата вървят зле, кажи, че искаш да говориш с господин Бруски. — Удари го приятелски по рамото. — Желая ти успех, приятелю.

Стаята, запазена за Катани, бе типичната банална и малко мизерна стая на пансион. Зеленикав изцапан мокет, стара маса, оръфано покривало на леглото, малък изкривен абажур с ожулена стойка.

Но инспекторът не обърна внимание на тези неща. Разтвори плика на американеца и зачете. Четеше с трескаво внимание. Професионалното му усърдие се възвръщаше с пълна сила и разливаше по цялото му тяло приятна топлина. Най-после взе документите и влезе в банята. Запали една клечка и ги изгори лист по лист, като оставяше пепелта да пада в тоалетната чиния. След като запомни телефонния номер, изгори последен и листа, на който Бърт го беше записал.

На следващия ден се появи в кантората на адвоката Дилети, плешив шишко с жабешки очи и прибързани жестове, един от защитниците на Лаудео.

— Трябва да се срещна с Лаудео в затвора — каза Катани.

— Трябва? — изрече с язвителен тон адвокатът. Огромният му корем подскочи и копчетата на ризата отчаяно се опънаха в илиците. — Смятам, че трябва да запитате дали, ако обича, моят клиент ще има добрината да говори с вас. След всичко, което му навлякохте.

— Слушайте — ядоса се Катани, — не съм тук, за да се извинявам на когото да било. Имам нови доказателства срещу вашия клиент. Ако не иска да се срещне с мен, ще бъда принуден да ги предам на съдията. Съобщете му само едно име и той ще разбере. Кажете му: Кемал Ифтер.

Тлъстото лице на адвоката се разтресе. Той сграбчи с ръчището си една писалка, за да си отбележи името.

— Ифтер — натърти Катани, сякаш искаше да му помогне да запише правилно.

Както и предполагаше, това име веднага убеди Лаудео да приеме срещата. След няколко дни Катани прекрачи прага на затвора в Бергамо. Това беше един образцов затвор, вътре в който задържаните имаха пълна свобода на движение. Живееха всеки в отделна килия, като тези килии повече приличаха на хотел, отколкото на място за изтърпяване на наказание.

Лаудео не беше загубил елегантността си. Облечен в къс халат, излъскан като антикварен предмет, той посрещна Катани. Създаваше впечатлението, че се намира в салона на къщата си.

— Какво мога да направя за вас? — изрече, пъхвайки цигарата си в златен мундщук. Беше прав, надявайки се, че посещението ще бъде кратко.

Хвърляйки му изкосо поглед, Катани каза заплашително:

— Най-напред искам да ви разкажа това, което успях да науча. Така и вие ще се ориентирате. Значи комбинирахте сделка за един милион долара с Ифтер. В лири това прави почти хиляда и петстотин милиарда. Никак не е зле.

Лаудео вдъхваше спокойно дима на цигарата. Само леко потреперване на устната издаде напрежението му.

— Искате ли да ви освежа паметта? — поде предизвикателно Катани. — Ще ви цитирам някои от операциите, сключени между вас и Ифтер. Например партидите кокаин, прехвърлени от Колумбия за Съединените щати. Обща стойност: тридесет и два милиарда. Има доказателства, а не празни приказки. А какво ще ми кажете за шестдесет и шестте хеликоптера „Кобра“, за петдесетте танка, за значителните доставки експлозиви, изпратени за Иран? Колко спечелихте за труда си? Тридесет милиарда, така ли? Искате ли да продължа?

Катани стоеше прав, пристъпвайки ту наляво, ту надясно. Приличаше на котка, която си играе с мишка, преди да я изяде.

— Вие се обявявате за антикомунист, но не се смущавате да сключвате сделки с източните страни? Благодарение на вашето посредничество пет хиляди „Калашников“ и тонове експлозиви поеха за една африканска страна. В тази сделка Ифтер също участвуваше.

За първи път на лицето на Лаудео се появи лисича усмивка. Старият мошеник беше разбрал, че няма начин да се измъкне. Пъргавият му ум му подсказваше да приеме по-гъвкав подход. Когато си в силни позиции, диктувай условията. Когато позициите ти са слаби, опитвай се да спасиш каквото можеш. Това бе главното правило на добрия посредник, а той блестеше в този занаят.

— С какво мога да ви бъда полезен? — Лаудео започна да опипва терена.

— Искам да зная какви са проектите на Ифтер. Какви сделки се опитва да реализира?

— А аз откъде мога да знам? — възкликна Лаудео, придавайки си учуден вид. — Аз съм тук откъснат от света.

— Недейте да хитрувате, не ви подхожда. Оставям ви една седмица време. Ако след това не решите да говорите, ще предам документите за вашите нечисти сделки на съдията. Тръгвайки към изхода, Катани се обърна и вдигайки пръст към Лаудео, предупреди: — Само една седмица, запомнете добре.

Недалеч от затвора имаше кафене. Катани влезе в него, защото ужасно му се пиеше кафе. Въпреки че бе сдържал чувствата си, разговорът му с Лаудео разтвори старите рани и му се пригади.

Изпи жадно кафето и се запъти към касата, изваждайки портфейла от джоба си. Погледът му падна върху едно сгънато на две листче, което стърчеше между банкнотите. Извади го и бе така учуден, че даже се спря за няколко секунди. На листчето имаше детска рисунка — къщичка, един мъж, една жена и едно момиченце. Катани позна почерка си. Беше отбелязал: „Първата рисунка на Паола, първи «Б» клас.“

Сгъна отново листчето, плати кафето със стиснати зъби и помоли да му кажат къде е телефонът. Набра номера, който му беше дал американецът. Когато чу, че вдигат слушалката, каза:

— Бих искал да говоря с господин Тори.

В апарата се чу щракане като при внезапно прекъсване на разговора. Това означаваше, че съобщението е прието.

Обаждането му информираше: всичко върви добре.

Но за Лаудео нещата никак не се развиваха добре. Неговият адвокат веднага пристигна за консултации, за да разбере дали има да върши нещо след разговора с Катани. Завари го в плен на сериозна загриженост.

— Някой иска да ме изнудва — започна той. Приглушеният му глас издаваше големия му страх. — Катани не знае нищо. Истината е, че някой го използува… Но кой?

Той вървеше напред-назад с ръце, скръстени зад гърба, и вирната глава, сякаш искаше да подуши откъде идва вятърът. Изведнъж като че ли намери решението на загадката. Насочи пръст към увисналия търбух на адвоката и каза:

— Но, разбира се. Карло Антинари! Той е единственият, който знае за моите връзки с Ифтер. Аз действувам чрез неговата банка. Сега той се опитва да ме изхвърли. Иска сам да си осъществява сделките.

Веднага забрави грижите си и предвкусвайки удоволствието на отмъщението, прошепна:

— Заслужава един добър урок.