Марко Незе
Октопод II (27)

Хотелът

Върху масата бяха натрупани купчини диапозитиви. Давиде Фаети ги взимаше един по един, оглеждаше ги срещу светлината с увеличителната лупа, закрепена пред окото му, и избираше кои голи момичета да публикува в следващия номер на порнографското си списание.

Но тази сутрин не се чувствуваше в настроение за подобен род дейност. Беше много потиснат. Придърпа към себе си вестниците, които беше сложил в единия ъгъл на масата, и прочете отново хрониката за засадата, устроена на Катани и неговите агенти.

Някога Фаети беше вярвал в журналистическата професия. Докато се намираше в Сицилия, работеше съвестно. Много се надяваше, че по някакъв начин би могъл да бъде полезен. След това обаче стана убийството на съдията Фиорани, когото той обичаше като брат, и всичко тръгна зле.

Фаети хвърли вестниците на масата пред себе си. Облегна се назад. Запита се докъде може да стигне оскотяването на един човек. Отправи отвратен поглед към диапозитивите с голите жени.

Не, на него вече му беше дошло до гуша. Взе шлифера си и излезе. Тръгна право към полицейското управление. Искаше да говори с инспектор Катани.

Когато стигна до един от блоковете на управлението, видя мъж, който надзърташе иззад ъгъла и чертаеше нещо върху лист хартия. Фаети проследи с очи мъжа и посоката, към която той гледаше. Не му беше нужно много време, за да разбере. Вниманието на мъжа беше насочено към прозорците, зад които се намираше кабинетът на Катани.

Скица на работното място на инспектора. Мъжът грижливо сгъна листа, пъхна го в джоба си, хвърли бърз поглед около себе си и тръгна с бодра крачка.

Фаети го последва, запазвайки безопасно разстояние. Видя го как се вмъкна в една сладкарница. През витрината можа да забележи, че свали връхната си дреха. Отдолу беше с бяла престилка на сладкар. Взе листчето със скицата, постави го върху поднос, а отгоре сложи една торта.

Фаети потърси телефонна кабина. Видя една на около двадесетина метра. Стараеше се да бъде спокоен. Ръцете му се изпотиха и докато избираше номера, усети, че трепери. Обади се в службата на подвижния полицейски отряд и накратко разказа случилото се.

— Идваме веднага — прекъснаха го оттатък.

Измъквайки се от телефонната кабина, Фаети улучи момента, когато едно момче излизаше от сладкарницата с подноса и тортата в ръце. Видя го да пресича улицата. Премина и той на другата страна и го последва, когато сви наляво и пое по тясна уличка, за да влезе най-после в един хотел.

В този момент една полицейска кола мина пред сладкарницата. Движеше се много бавно, след което спря напълно, докато двамата полицаи наблюдаваха какво става от другата страна на витрината.

Сладкарят ги забеляза и се затече веднага във вътрешната стаичка, за да телефонира. Набра номера на хотела и поиска стая 312.

— Копеле, оставил си се да те разкрият ченгетата — чу се язвителен глас в слушалката. Нито бе побеснял и щеше да разкъса сладкаря, ако в този миг беше в ръцете му.

Братът на мафиоза беше заобиколен от своите трима ангели пазители. Шефът на групичката се наричаше Салиери: огромен и масивен, с квадратно лице на грубиян. Присъствието му вдъхваше ужас.

— Хайде — изсъска Нито, — трябва да изчезваме.

Проклинайки сладкаря, започнаха да приготвят куфарите си. Изведнъж скочиха като пружини и се притиснаха към стените. Откъм вратата дочуха шум. Нито направи знак да внимават и се приближи до вратата, стискайки пистолета в джоба си.

Отвори я, видя Фаети, който се опитваше да пъхне ключа в ключалката.

— О! — възкликна журналистът, преструвайки се на изненадан. — Сбъркал съм, господине. Проклета грешка. Това не е ли стая 318? Ах, да, това е 312. Моля да ме извините.

Възползува се от краткия разговор, за да погледне крадешком в стаята. На една масичка забеляза подноса с тортата.

Влезе в стая 318 и набра телефона на Катани.

— Пристигаме — каза инспекторът, — но ти изчезвай! Разбра ли? Веднага се измъквай оттам.

След няколко минути онези от стая 312 започнаха да излизат. Фаети бе прилепил ухо до вратата и можеше да следи какво става в коридора. Чу, че извикаха асансьора и изчезнаха. Почака още няколко мига и после излезе и той.

Внимателно се вмъкна в стая 312. Един от охраната на Нито се беше върнал и мигом разбра какво става. Откачи пистолета от колана си и се готвеше да нахълта в стаята, където се ровеше Фаети.

Нещата се развиха мълниеносно. От стълбите проеча вик:

— Хвърли пистолета!

Беше Катани. Човекът на Нито остана за момент неподвижен и наведен. После рязко и с ярост се обърна, но инспекторът го изпревари и стреля. Простреля му ръката, в която стискаше оръжието.

Почти веднага мъжът бе заобиколен от рояк полицаи. Казваше се Франческо де Рита, по прякор Плужека. Едва ли е имало друг случай, когато е доказвал толкова убедително, че заслужава не особено ласкавия си прякор.

Арестуваха също и сладкаря, сух и мършав, с мрачни, необикновено големи очи.

— Казвам се Силвио Мароцо. Приятелите ме наричат Дзикитеда, госпожо съдия — побърза да каже на Силвия, която го разпитваше. — Нищо не знам.

Плужека не се оказа по-словоохотлив.

— Милано ми харесва — изхили се той — и дойдох тук на екскурзия за удоволствие.

Оказа се невъзможно да се измъкне от него нещо по-смислено. Имаше обаче един друг затворник, който жадуваше да говори. Директорът на казиното, Сантелия, бе помолил да извикат Силвия и Катани. Гледаше ги с умоляващи очи в една стаичка на затвора.

— Нуждая се от закрилата ви — промълви гой. Беше бял като платно и изплашен до смърт. — Подхвърлиха ми обесена котка в килията. Това е сигнал. Сигурен съм, че ще ме убият.

— Но кои? — запита Силвия.

— Двамата, които арестувахте, Плужека и Дзикитеда.

— Защо ще се разправят с вас?

— Защото знаят, че ще говоря. Аз не съм член на никаква шайка. Не ги искам. Искам да живея спокоен, разбирате ли ме?

Катани мълчаливо кимна с глава.

Силвия забеляза, че инспекторът не отваряше уста и вътре в себе си помисли развеселена, че може би започва да опитомява този мъж, не тачещ правилата.

— Чуйте — каза тя на Сантелия, — обещавам да ви оставя сам в килия, но, както се казва, трябва да ми помогнете да бъда снизходителна.

Сантелия очакваше само това подканяне, за да заговори.

— Но кажете какво искате да знаете?

— Казиното, преди всичко. То е в ръцете на мафията, нали?

— Без съмнение — Сантелия облиза с език сухите си устни. Призляваше му от страх. Нервите му бяха разбити. — Наричат го шеф на клана този, който командува всичко. Не зная кой е. Познавам някои от неговите хора. Плужека и Дзикитеда принадлежат на клана. Но най-ужасният от всички се нарича Салиери. Голям е като гардероб и кръвожаден като истински хищник.

Силвия отвори една папка и взе лист, на който бе идентифициран масивен мъж с впечатляващи черти. Побутна листа пред Сантелия, който леко трепна.

— Той е — каза живо. Той е!

Веднага отклони поглед. Не смееше дори да задържи очи върху скицирания портрет на ужасния човек.

Катани и Силвия си размениха разбиращи погледи. Тази рисунка за идентифициране бе изготвена след засадата на автострадата. Това бе първото потвърждение за участието на Салиери и хората на Нито в стрелбата.

Въпреки всичко Катани не бе свикнал да бездействува.

— Разкажи ми за Фроло. Какво общо има той с казиното? — Силвия поклати одобрително глава, но не каза нищо.

— Не — закле се Сантелия, — не знам нищо за този Фроло.

— Миналия път — подаде Силвия, — вие ми споменахте общинския съветник Канопио.

— Ах, да. Канопио работи потайно, за да се даде казиното на Тиндари. Успя да привлече на своя страна половината от общинския съвет. — Сантелия поклати глава, въздишайки, сякаш искаше да каже, че още много можеше да разкаже по този въпрос. — Стигна се даже до един убит. Да, общинският съветник, който искаше да попречи на тази сделка, бе намерен убит в един кладенец. — Той разпери отчаяно ръце. — Канопио е опасен тип. Казват, че е покровителствуван от голям шеф в Рим.

В този момент бе повече от интересно да се чуе какво ще каже общинският съветник Канопио.

Той беше дебел, не много висок, свикнал без съмнение прекалено да използува одеколон. Не знаеше какво точно иска от него доктор Конти. Стана веднага предпазлив, когато разбра за какво се касае.

— Погледнете тук! — гласът на Силвия беше заплашително спокоен, докато пъхаше под носа му протоколите с обвиненията на Сантелия.

— Как така, а, господин съветник? Откъде идват всичките тези неща, свързани с вашето име?

Отначало общинският съветник се опита да омаловажи случая.

— Това са фантазии, повярвайте.

— Едва ли ще да е така — отсече съдийката. Взе от чекмеджето други документи: дневниците на казиното, които свидетелствуваха за постъпления от два милиарда на ден. Това явно противоречеше на данъчните декларации пред общината, където доходите възлизаха само на един милиард.

— Вие знаете за всичко това, но не сте си помръднал пръста, защото получавате подкупи. Да, да, не се опитвайте да отричате. Намерихме също ваши записки, от които личи, че не само вие получавате пари. Давате пари и на други.

Салиери бе цял пребледнял. Никога не беше допускал, че ще се окаже толкова неспособен да се защити, да реагира. Но лицето на тази жена излъчваше такова презрение, че се чувствуваше като парализиран.

Общинският съветник не можа да излезе от полицейското управление.

— Вие сте арестуван — заяви Силвия.

Докато агентите отвеждаха Канопио с белезници на ръцете, заместник-прокурорката се облегна назад, масажирайки слепоочията си. Помисли си, че този път ще постигне реален резултат.

В двора на полицейското управление я чакаха журналистите. Тя не се опита да се изплъзне.

— Това, което мога да кажа — започна, — е, че арестувахме две лица, замесени в засадата на автострадата. Сега търсим главатаря на убийците. — Извади от чантата си скицата с идентифицирания портрет на Салиери и го постави така, че ясно да се хване от телекамерите. — Ето това е лицето. Ако някой го е виждал, ще направи добре да ни уведоми.

Малко след това Катани излезе. Видя Силвия, която отправяше предизвикателства към мафията пред камерите. Хвърли цигарата и се спусна по стълбите. Хвана Силвия под ръка и я поведе навън.

— Да не си полудяла? Трябва да мълчиш, трябва. Ако видят, че много надигаш глава, онези са способни да ти я откъснат безжалостно.

И той не грешеше. В своето ново убежище Нито и Салиери наблюдаваха импровизираната пресконференция по телевизора.

— Проститутка — изръмжа ужасяващо Нито. — Искам, искам да я пипна в ръчичките си тази проститутка!