Марко Незе
Октопод II (25)

Осиновяването

Стаята беше потънала в сенки. Тано Кариди отвори голяма кутия и извади руса кукла с небесносини очи.

— Гледай — каза, — гледай какъв хубав подарък ти донесох!

Малката Грета остана в ъгъла, неподвижна и мълчалива. Сицилианецът какво ли не направи, за да завоюва симпатиите, и. На следващия ден трябваше да се състои заседанието на съда за малолетни във връзка с осиновяването на детето. Тано ужасно искаше малката добре да се отнася към него. Един неин враждебен жест или дума можеха да развалят всичко.

Но Грета не продумваше. Пребледняла, тя гледаше унесено, обгърнала телцето си с ръце, сякаш искаше да се защити от този чужд човек, който я милваше с някакъв неясен злокобен глас.

Именно в момента, когато Тано подаваше куклата на детето, от стълбите долетя рязък вик. Двама души от охраната на сицилианеца задържаха с мъка Катани.

— Заповядано ни е да не те допускаме в къщата.

— Трябва да видя момичето! — настояваше яростно инспекторът.

Един от биячите, брадат, с белег на слепоочието, простря крак и го спъна. Докато Катани падаше, той го удари с юмрук в стомаха.

— Махай се, ако не искаш да ти счупим костите — изръмжа другият бияч. Катани дишаше като побеснял бик. Нахвърли се срещу двамата и щеше много зле да си изпати, но горе на стълбите се появи Тано.

— Стига! — извика той.

Двамата моментално се оттеглиха. Тано слезе няколко стъпала по-долу, твърд и изпъчен.

— Абе ти за какъв се смяташ? — извика с презрителен тон. — Смяташ се за ангел отмъстител, но си само един нещастен мизерен полицай.

— Тано Кариди! — гласът на инспектора прозвуча ужасяващо. — Вземи Грета, вземи банката, но помни, че няма да те оставя спокоен, навсякъде ще те преследвам. Дори в ада! — Обърна се и си тръгна с изкривено лице. Направил бе едва няколко крачки, когато се обърна и извика повторно:

— Дори в ада!

На следващия ден се проведе заседанието в съда за малолетни. Съдийката нареди да доведат Грета и й каза да седне близо до нея. Необходимо беше малко време, за да се спазят установените формалности и най-после да пристъпи към главното.

Съдийката се обърна с нежна усмивка към Грета.

— Слушай жената, скъпа. Познаваш ли онзи господин там?

Тя посочи Тано. Залата внезапно притихна. Малката се беше свила още повече. За секунда тя повдигна очи и видя изправения като статуя мъж.

— Да — промълви детето, — това е Тано.

— А сега кажи ми — поде с все по-окуражаващ глас съдийката, — обичаш ли го?

Минаха дълги секунди. Детето не отговаряше. Понякога вдигаше очи към първия ред, където седеше Корадо.

Обезпокоен от отрицателния ефект, който можеше да има това мълчание пред съдията, адвокатът на Тано стана и каза:

— Не разбирам защо уважаемият съд настоява. Доктор Кариди винаги се е грижел за момичето. И освен това той е единственият, който е поискал нейното осиновяване.

Съдийката поклати глава.

— Не, не е единственият.

Значи някой друг претендираше да осинови детето? Съвсем неочакван бе този обрат на нещата. В залата се чу възбуден шум. Но кой се осмеляваше да застане срещу Тано Кариди?

От задните редове стана възрастен мъж, леко прегърбен. Катани се обърна и видя жизнерадостното лице на Бернардо — монаха, който правеше статуйки по библейски сцени. Но сега не носеше монашеско расо.

— Да, аз поисках малката — каза той. — Наричат ме Де Кристофорис. Изоставих монашеския живот и създадох тук, в Милано, общност за изоставени непълнолетни. — Той отправи весела усмивка на момичето. — Познавам добре Грета. Грижил съм се за нея в течение на месеци в манастира.

Този глас разбуди приятни спомени в главата на детето. Сега то позна бившия монах. Стана и се затича в прегръдките му, плачейки:

— Вземи ме с теб, вземи ме с теб!

Съдийката нямаше повече съмнения пред тази толкова красноречива сцена.

— Реших — съобщи тя. — Момичето отива при господин Де Кристофорис, а четиридесет на сто от акциите на банката ще бъдат контролирани от доктор Кариди.

Катани въздъхна с облекчение. Поне малката Грета нямаше да бъде в ръцете на сицилианеца. Но откъде бившият монах беше узнал за заседанието? В дъното на залата му кимна с глава заместник-прокурорката Силвия Конти. Тя пристъпи към Бернардо, който държеше за ръка детето и му каза победоносно:

— Успяхме.

Корадо не разбираше.

— Тя ме накара незабавно да подам молба за осиновяване — обясни бившият монах.

— Вие? — Катани започна да гледа с други очи тази жена, която съвсем доскоро смяташе за педантична и безцеремонна.

Силвия се досети какви мисли минават през главата на Катани.

— И аз отначало си бях съставила лошо мнение за вас.

— Но още ли си говорите на вие? — учуди се бившият монах.

— Вярно съгласи се Силвия, — по-добре е да си говорим на „ти“.

Тано си беше отишъл побеснял. Бившият монах и Грета си тръгнаха също, докато в залата влизаха хора за следващото дело.

Силвия и Корадо излязоха бавно.

— Питам се — защо сте все така мрачен с всички?

Катани приближи пламъчето на запалката си до цигарата.

— Знаеш ли — отговори й той, — стремя се да се държа на разстояние от останалите. Не от високомерие. Но защото зная, че няма да мога вечно да бъда победител. Един ден ще ме намерят убит. Той дишаше дълбоко, с унесен поглед. Бих искал в този ден никой де не ме обича, никой да няма чувства към мен. Така никой няма да страда при смъртта ми.

— Мнозина те обичат — отвърна тя, разтваряйки ръце, сякаш искаше да го защити.

— Защо се грижиш за мен? — запита Катани.

Силвия сви рамене.

— Не зная. Може би защото те виждам самотен и тъжен.

Тя имаше къси руси коси, които обграждаха красивото й хармонично лице. Топлите сини очи излъчваха поразителна нежност.

Бяха стигнали до колите. Тя изглеждаше меланхолична.

— Ще се видим утре — прошепна. Подаде му ръка. Той й подаде своята и Силвия я задържа за момент, гледайки го втренчено в очите.

Тано обаче се завърна вкъщи в много лошо настроение. Но въпреки неуспеха веднага започна да плете нови интриги.

Той вече бе предал на Рази касетата със записа, получена в Швейцария от Еспиноза. Президентът на „Асикурациони интернационали“ изслуша със свито сърце записания на лентата глас, който казваше: „Рази, говори ти един приятел. Ако искате да станете президент, не се качвайте тази вечер с господин Валенти в самолета…“

Този телефонен разговор, който му беше спасил живота, сега ставаше обвинителен акт срещу него. Знаел е, че самолетът ще експлодира, но не беше направил нищо, за да предотврати това. С други думи, за него беше от полза, ако катастрофа премахнеше изпречилия се на пътя му Валенти. Сега обаче Тано знаеше. И Рази трябваше да се съобразява с него. Президентът на „Асикурациони интернационали“ се чувствуваше в клопка, когато сицилианецът се обади по телефона и каза, че ще му бъде приятно да му гостува на обяд следващия ден. Естествено, Рази отговори, че ще бъде щастлив да го види.

Тано беше точен. Много галантен, той се наведе да целуне ръка на Естер. Беше почтителен и с баща й. Но доктор Рази не престана да бъде загрижен. Неспокойните му очи издаваха скритото му напрежение.

И тримата седнаха на масата. Рази беше вдовец и имаше само тази дъщеря. Един сервитьор започна да сервира обяда и после се оттегли в кухнята.

Естер наблюдаваше много разтревожена ту лицето на баща си, ту Тано. Чувствуваше, че нещо много сериозно се беше случило между двамата, но не можеше да се досети какво точно. Сякаш за да получи помощ отнякъде, тя постави ръката си върху часовника, който беше взела от Катани, и започна да го върти нервно около китката си.

Изведнъж сицилианецът прекъсна мълчанието.

— Да поговорим за сделки, господин Рази. Чуйте какво ви предлагам. Нека подпишем договор двамата, аз и вие. Нека обединим силите си и да станем едно от най-големите финансови обединения в света.

— Невъзможно. — Рази гледаше унесено. Самата идея за договор със сицилианеца го караше да тръпне. Преглътна с мъка и изгуби напълно апетит. — Всички ще си помислят за нещо нечисто. Много сме различни ние с вас, за да се обединим, без да предизвикаме подозрения.

Тано не се предаде.

— Мислех вече по този въпрос. Знам какво е необходимо, за да избегнем лошите коментари. — Отметна вдъхновено глава. — Ще направим изненадващ ход, който ще представи нещата възможни и оправдани. Аз ще се оженя за дъщеря ви.

Предложението беше толкова грубо, че Рази се разтрепери и разля чашата си с вино. От изненада Естер се вкамени. Момичето не можа да преглътне и за малко не се задави.

— Това ще бъде формален брак — подхвана сицилианецът. — Само въпрос на сделка. Аз и дъщеря ви няма да спим заедно и след няколко месеца ще поставим всичко на мястото му с един хубав развод.

— Вие сте луд — избухна гневно доктор Рази. — Махайте се!

— Вие не можете да си позволите да не приемете — възрази Тано спокойно. — Много сте затънал. Така ли е?

Рази наведе глава. Чувствуваше се победен. Дъщеря му го погледна загрижено.

— Татко — каза тя, — ако мога да ти помогна, ще се омъжа за него. В крайна сметка, защо пък не?