Пол-Лу Сюлицер
Хана (17)

16.
Поли Туейтс

Уитакър, „Уитакър и Туейтс“, така се наричаше адвокатската кантора, чийто адрес й бе дал депутатът милиардер Клейтън Пайк, като й бе препоръчал да стане тяхна клиентка. „Хана, ако бяхте жена, която да се задоволи да стане богата магазинерка…“ — „Но случаят не е такъв: искам да стана по-богата от вас.“ — „Наглостта ви няма граници. Отидете да се срещнете с тези хора. Те могат да ви помогнат.“ Изпълни съвета му. Поли Туейтс, третият съдружник, живееше в Австралия само от една година и беше на трийсет и четири; преди да емигрира, бе работил в Лондон и Ню Йорк, събрал бе приличен капитал и с част от него бе купил една трета от кантората. Все сведения, дадени от Пайк. Който между другото добави, че тя трябва да се срещне именно с него и с никой друг, „той напълно ще ви допадне“.

Пайк надали бе допускал колко точно ще познае. Изненадата дойде още при първите думи, след уводната част. След като тя изключително прецизно му изложи плановете си и след като той я изслуша най-внимателно в пълно мълчание. Поли беше дребен на ръст, рус, бузест и розов, със склонност към закръгляне, с трогателен и сякаш учуден поглед, но — това беше видно — с находчив и остър ум. Той не се задоволи да я слуша сама да изложи плановете си, а поиска да узнае целия път, извървян до неговата канцелария.

… И изведнъж заяви, че не желае хонорар за консултацията, която й дава. В краен случай може би един шилинг, символично. Но в замяна на това очаква от нея съвсем сериозно ангажиране: тя ще се допитва до него за всичките си начинания във всички области и във всички страни, той ще стане неин официален съветник. Тя го гледаше изумена:

— Защото смятате, че ще успея?

— Нямам ни най-малка представа. Но ще съм любопитен да видя как една жена навлиза в джунглата, въоръжена единствено с очите си, големи като чинии и изпепеляващи. Между другото, искате ли да се омъжите за мен?

— Не. — „Още един ненормален, направо ги колекционирам“, помисли Хана и попита: — А ако не успея?

— Ще съм ви видял да опитвате, което само по себе си е необикновено. Ето защо ще ви съветвам безплатно шест месеца…

— Единайсет.

— Защо единайсет, а не дванайсет — така и така говорим за това?

Разказа му за облога си с Клейтън Пайк. Когото той познаваше. Защото Клейтън Пайк беше един от най-богатите мъже в Австралия и най-вече, защото в Мелбърн същият този Пайк се представляваше от Хенри Мортън Уитакър, старши съдружник в кантората.

— Пайк ми даде вашето име, господин Туейтс.

— Наричайте ме Поли.

— Наричайте ме Хана.

— Хана, аз действително съм най-добрият юрист в това полукълбо.

— Съвсем скромно.

— Съвсем скромно. Добре разбрах, нали? Тук, в Австралия, вие ще натрупате възможно най-много пари, възможно най-бързо и после ще се върнете в Европа.

— Точно така.

— Аз самият се отегчавам до смърт тук. Сигурна ли сте, че не искате да се омъжите за мен?

— Абсолютно.

— Ще поговорим за това отново след единайсет месеца, когато ще сте спечелила облога си с Пайк. Всъщност бих предпочел да се оженя за вас, когато ще сте забогатели с петдесет хиляди лири, аз не съм от тези, дето ще отблъснат някоя жена само защото има пари, снобизмът ми си има граници. Платете ми хонорара, ако обичате.

Написа й квитанция за един шилинг хонорар за целия период до единайсет часа сутринта на 2 май 1894 г., датата, когато изтичаше срокът на облога с Пайк. Плотът на бюрото му беше от дебело стъкло без абсолютно нищо върху него — нямаше бележник, никаква хартийка, никаква лична вещ. Изгледа Хана с невинния си поглед на бебе, после направи едно движение, което тя щеше да се научи да разбира — дебеличките показалец и среден пръст на лявата ръка пробягнаха по стъклото, така както се имитира някой, който ходи:

— Сега да поговорим за това възможно съдружие с Форнак…

— Фурнак. Жан-Франсоа и Мари-Клер.

— С които още не сте се срещнали.

— Те дори не знаят, че съществувам.

— Но вие сте сигурна, че ще ги убедите?

— Напълно.

Събирайки върховете на късите си розови пръсти, той каза:

— Така, така, съществуват доста възможности…

 

 

Идеята за размяна на акции от двете дружества (едното за производство на козметика, кремове и тоалетни води, а другото — за верига от салони за чай; дружества, които той щеше да й помогне да основе според законните изисквания) срещу акции на дружествата, създадени от Фурнакови, бе негова. Имаше наистина една малка трудност: Фурнакови от улица „Бърк“, освен че изобщо не бяха в течение на тези грандиозни проекти, все още не бяха регистрирали никакво дружество. Но…

— Ще ги убедя да направят едно или дори две, ако е необходимо — каза Хана.

— Тази ваша невероятна самоувереност направо ме убива.

— Искате ли да се хванем на бас? Да се басираме на хонорарите ви.

— Аз да не съм Клейтън Пайк. Какво ще стане с мен, ако загубя този шилинг? Дума да не става да поема такъв риск. Приемаме Фурнакови за убедени…

За да се стигне до тази точка — размяната — Туейтс трябваше да преодолее най-свирепата съпротива на Хана: тя не даваше и дума да се издума да отстъпи каквото и да било, колкото и малко да е то, от това, което сама бе създала и бе лично нейно…

Най-накрая той все пак успя да намери решаващия аргумент, единствения, който можеше да я убеди при този неин страхотен инат:

— Вие няма да останете през целия си живот в Австралия, Хана.

— Със сигурност. Току-що ви го казах.

— Да, но…

Разбра какво иска да й каже, какво е съзрял преди нея и взе решението си. Всичко й стана ясно: нямаше смисъл просто да успее в Австралия и със спечелените пари да замине за Париж, Виена или Лондон, за да намери най-сетне Тадеуш и Мендел, при това сравнително лесно, защото ще е богата. Защо да не опита да отиде по-далеч? Тъкмо с „гадните кремове“. Както винаги идеята я осени като светкавица: защо да не повтори навсякъде това, което бе направила на края на света? „Можеш да станеш най-богатата жена или ако не най-богатата, то поне първата, спечелила сама парите си. С Тадеуш до тебе, разбира се. Той ще пише книгите си, а ти ще трупаш състояние. И двамата ще сте известни в цял свят…“

— Хана, мисля, че ще постигнете много повече, отколкото сама предполагате. Защо мислите искам да свържа съдбата си с вашата? Шилингът, който заложих на вас, ще ми донесе такава печалба, че ще мога да си построя два замъка в Кент. Освен това ще е дяволски забавно да ви гледам как се издигате. Кажете „да“, моля ви. Австралийците са три-четири милиона и много скоро продажбите тук ще достигнат тавана си. Отстъпките, дадени на Фурнакови — боже мили, като си помисля само, че те още нищо не знаят! — гледани от Франция или Англия, ще ви се видят направо нищожни. Сключете с тях договор за съдружие само за точно определен географски район; най-много до Нова Зеландия. Останалата част от света ще бъде ваша…

Тя отстъпи. Как да се съпротивляваш на някого, който ти открива самия теб? С негова помощ тя основа своите две първи дружества. („Защо две? Кремовете и тоалетните води вървят заедно.“ — „Предпазните мерки никога не са излишни, Хана. Представете си, че някой от вашите кремове обезобрази дори една-единствена дама. Срещу вас ще има процес. Ако го загубите, губите всичко. Двете дружества си поделят рисковете. Освен това ще трябва да регистрирате и патенти. Аз се наемам с това. Не само за тази страна, а за цялата планета. Само това липсваше, някой да ви открадне рецептите за вашите магии. Подпишете тук.“)

И така, през първите четири дни в Мелбърн, в началото на юни 93-а, тя се срещна с Поли Туейтс, основа своите дружества, направи хиляди постъпки, за да вдъхне юридически живот на начинанието си. Едва тогава отиде при Жан-Франсоа Фурнак.

 

 

Гасконският му поглед последователно беше изразил очарованието на продавач, обслужващ изискани дами, после учудване, студено недоверие на опитен търговец, интерес и най-накрая удивление: „И вие искате аз да ви дам под наем част от моите помещения?“.

Хана отговори, че е разбрал много добре какво иска, че ще спестят време, ако престане да се преструва, че не разбира за какво става дума, че тя вече познава брат му Режи и снаха му Ан, че е успяла да прецени жена му Мари-Клер, която от своя страна е отворила втори магазин на „Литъл Колинс“ и продава луксозни дрънкулки…

— Купих някои неща и от нея. Чудесни обувки от бяло платно с панделки, инкрустирани с диаманти от Ирландия. Наистина са много сладки. Вие с жена ви имате най-хубавите стоки в Австралия, аз самата също предлагам върха на лукса, но в друга област. Създадени сме да се разберем и да се сдружим.

Не очакваше от него отговор на момента, подобни сделки не се правят просто с едно хрумване, освен това не искаше съдружници, способни да се ангажират без много да му мислят, а и знаеше какво доверие, съвсем оправдано, има в жена си. Похвалили са пред нея чудесните й качества: тя държи юздите на домакинството, а той се занимава главно със създаване на модели, избрани от френски списания. Пътьом трябва да отбележи, че наистина е много талантлив като създател на рокли и женско облекло, дори е учудващо, че един мъж може да има толкова вкус, тя със сигурност ще купи от него много рокли, при условие че й предложи специални цени и, тъкмо става дума, не би ли могъл да й направи отстъпка от цената на блузата, с която току-що се е сдобила, защото седем гвинеи все пак са прекомерна цена…, ако станат съдружници, той би трябвало да се съгласи поне на четирийсет процента отстъпка и…

— Мога ли да кажа нещо?

— Току-що го направихте. Не, нищо не казвайте: зная какво ще ми кажете, че изобщо не ме познавате и аз мога да съм някоя авантюристка. Аз съм такава. Но честна. Имам адвокат и то от най-реномираните тук, завършил е в Оксфорд и е почти братовчед на Виктория, онази, дето има мустаци и винаги сяда, без да поглежда дали има стол да я поеме. Освен това Клейтън Пайк, най-богатият човек или почти най-богатият в Австралия, също може да гарантира за мен, той ми е приятел, съвсем почтен, това се разбира от само себе си… бедният човек, та той е наистина стар.

Това не е всичко: вече вложих триста лири при брат ви Режи и това е доказателство за почтеността и сериозността на намеренията ми. Естествено в Сидни, където съм по-известна, отколкото в Мелбърн, навсякъде ще ви кажат, че съм на път да натрупам състояние. Между другото, най-добре ще е вие с жена ви, или само единият от вас, да дойде в Сидни да види какво съм направила. А това е само началото. След година дейностите ми в Сидни ще носят трийсет, а може би и петдесет хиляди лири. Освен това имам и агенция в Брисбейн.

А що се отнася до нашето съдружие — продължи Хана, — няма нищо по-просто. Вашите адвокати ще уредят подробностите с моя, да не влизаме в дребнави спорове, ако обичате. Да се възползваме от приятелството, което все повече расте между нас. Надявам се, че тази вечер ще ме поканите на вечеря. Минах край зданието на улица „Колинс“, където е осемстайното ви жилище. Много е хубаво. И благоприлично. Наистина не виждам защо след две, да кажем три години, когато благодарение на съдружието ни с вас ще сме спечелили много пари, да не купите цялата улица.

Можем да разпрострем дейността си и върху Тасмания и Нова Зеландия. Чух, че получавате поръчки от дамите там и им изпращате роклите, ушити в ателието ви. Интересно. Представете си, че развием заедно вашата мрежа от Пърт до Окланд, като установим монопол над всичко що е луксозно, женствено, изискано във всички области. Дали няма да пропаднем? Невъзможно е. Чета въпроса в очите ви и се досещам, че той ви яде: къде са кремовете и тоалетните води, за които тя говори? Отговарям ви: на гарата, тук, в самия Мелбърн. Заместницата ми, Маги Макгрегър, ми е изпратила хиляда бурканчета и три хиляди флакона. За начало, после ще увеличим доставките. Ето, това е всичко. Искате да кажете нещо?

Гасконският поглед се разведри, усмихна се:

— Ни най-малко. Огледахме въпроса от всички страни, струва ми се. Докато не съм забравил, ще приемете ли да дойдете на вечеря тази вечер? Жена ми Мари-Клер ще бъде много щастлива да се запознае с вас.

— Каква чудесна идея! — възкликна Хана.

 

 

Търговското съдружие бе договорено с еднаква настървеност и от двете страни. Фурнакови, цяла делегация — двамата братя и жените им — наистина дойдоха в Сидни на свои разноски. И макар че всичко, което видяха напълно ги успокои, все пак бяха нужни седемнайсет дни, за да стигнат до общо съгласие, което бе скрепено при един solicitor^[1], в присъствието на Туейтс и на адвокатите на франко — австралийците. Накрая Хана отстъпи на Фурнакови четирийсет процента върху козметичните средства за цяла Австралия и Нова Зеландия (но само в тези две територии, вън от които тя имаше пълна свобода) и четирийсет процента от вече създадените салони за чай, обединени във фирма, отделна от фирмата за кремове, от една страна, и от тази за тоалетни води, от друга. Проблемът, породен от представителството, дадено вече от Хана на по-младия Фурнак, бе разрешен чрез споразумение между двамата братя.

… В замяна на тази значителна отстъпка тя поиска и получи част със същата стойност от всички съществуващи или бъдещи дейности на Фурнакови, без значение в коя сфера (Режи мечтае за ресторанти), независимо дали ставаше дума за производство или продажба в други страни — и по-специално за стоки от австралийска вълна. Разбраха се, че ще развиват в пълна степен сектора на Хана, наречен „Тоалети и аксесоари“. Крайната цел беше ни повече, ни по-малко създаването на безупречна военна машина, която да разположи гарнизони във всички австралийски и новозеландски градове.

След сключването на договора Хана се озова с пет фирми. С мажоритарно участие от шейсет процента в три от тях (кремове, тоалетни води, салони за чай) и с четирийсет процента в другите две (едната за рокли, палта и други основни видове дамски дрехи, а другата за бижута, аксесоари, шалове, носни кърпички, шапки, ръкавици и фино бельо).

— Боже мили, Хана, та това е вече почти империя!

— Която за мен има и това предимство, че бих могла да отсъствам толкова често и толкова дълго, колкото ми се иска. Мнението ви за Фурнакови, Поли?

— Интелигентни, съобразителни, амбициозни и много способни. От сорта милионери в лири стерлинги към петдесетгодишна възраст. Не бива да се изпускат от поглед.

— Можете ли да създадете система за наблюдение, която да функционира с вас или без вас?

— Уитакърови могат да ги следят с точност до едно пени ден след ден.

— Къде трябва да подпиша?

 

 

Идеята за „верига“ от еднакво големи магазини и бутици принадлежеше на Хана. По онова време идеята беше нова. Състоеше се в систематичното и почти едновременно създаване — навсякъде, където щеше да носи доходи — на филиали на всяка от фирмите и се опираше на принципа, че салонът за чай ще насочи своите клиентки към козметичния салон, който на свой ред ще ги изпрати в модните магазини… Теорията на взаимно свързаната търговия.

Тя наложи и друго свое виждане: пълната еднаквост на козметичните салони и на салоните за чай, от дребните сладки и облеклото на сервитьорките до най-незначителните подробности, които създават атмосфера. И клиентките от Мелбърн, като отидат в Сидни, Брисбейн, Уелингтън или Окланд (а по-късно в Европа или Америка) да могат да се чувстват като у дома, като в привилегировано пристанище или кътче. Беше прочела в „Сидни Бюлетин“, че един американец на име Грей създал — две години по-рано, през 1891-а — телефонен апарат, работещ с монети. Веднага писа, за да се осведоми за възможността да снабди с такъв апарат своите козметични салони, защото по този начин те щяха да бъдат по-добре свързани помежду си. Помисли дори да създаде своя собствена телефонна мрежа. Така щеше да се осведомява за състоянието на агенциите си или например да проследява движението на дадена своя клиентка и да изготви нещо като статистика на посещаемостта.

Но най-вече трябваше да съм в състояние да предложа на тези жени истински грижи за красотата им, а не да им цапотя лицата с каквото ми падне. Нещо, което по онова време все още не беше по силите ми…

С колосана яка и раирана вратовръзка с цветовете на колежа си в Англия Поли гребеше по река Яра-Яра. Хана седеше срещу него, облечена в една от белите си рокли, под двойната защита на широкополата си шапка и чадърчето. По тясното й триъгълно, направо погълнато от огромните сиви очи лице, осеяно със ситни лунички, светлината си играеше като в платно от Мане… (Винаги съм бил влюбен във вас, Хана: влюбен съм от четирийсет години, още от първите мигове, когато в канцеларията ми при Уитакърови започнахте да ми разказвате къде, кога, как и защо непременно ще натрупате състояние. Но малко са моментите, в които съм бил по-влюбен, отколкото в деня, когато ви заведох да се повозим на лодка по Яра-Яра… Наричахте ли ме вече Поли по онова време? Не си спомням…)

— Поли — каза тя, завъртайки чадърчето между пръстите си, показващи се от ръкавиците без пръсти, — вие сте по-луд и от мен…

— Никога не бих претендирал за такова нещо, скъпа. Но е вярно, че ви вярвам повече, отколкото вие самата си вярвате. Разкажете ми още нещо за този необикновен Мендел Визокер с гигантски ръст…

Още преди да подпише договорите си с Фурнакови, той й бе препоръчал да вземе заем от банките. Неть. На руски и на всички други езици, които знаеше, в това число и на арамейски.

— Не желая да взимам пари на заем, Поли. Изпитвам ужас от това. Един път ми беше достатъчен, той ще е и последен. (Тя не му бе разказала за Лотар Хътуил.)

— С колко разполагате? Три хиляди, три хиляди и нещо с постъпленията, които ще дойдат през юни? Вероятно няма да е достатъчно. Фурнакови ще искат от вас да вложите повече.

— Толкова по-зле.

— Знаете ли какво значи кредитна линия?

— Обиколка на талията, която стопяваме с темперамента си.

— Много смешно. Банкерите не са на същото мнение. Ще ви обясня какво те разбират под това. Макар да се питам дали е разумно: с вашия ум вие ще се оправите много по-бързо в тези неща и аз вече няма да съм ви нужен. Ще ме изгоните!

— Бедничкият Поли!

— Хана, като гледам очите ви, понякога ми се случва да виждам как в тях преминават топчетата на китайско сметало. Знаете ли как китайците смятат? Чунг-чунг две и три прави пет, седем и четири прави единайсет, взимам всичко и запазвам останалото, вие сте точно такава.

— Чунг-чунг ли правя в този момент?

— Гледате ме мило и това ще завърши с корабокрушение. В Европа и Америка видях удивителни неща… В Париж някой си Рейно е измислил светещи пантомими с движещи се човечета; те са живи и това не са обикновени снимки като тези на Нийпс или Истман. А в Америка един човек на име Едисон е създал машина, кръстена кинетоскоп… Ами да, картинки, които мърдат, ако тези господа ви запечатат на кадрите си, може да се види как вашето чадърче се върти и как вие ми се усмихвате подигравателно. Очите ви са като вълшебен светилник, Хана… Боже мили, струва ми се, че това, което току-що казах, е много поетично! От колко време не съм ви искал ръката?

— От около два дни.

— Все така не?

— Все така.

— Хана, кредитна линия е максимумът, който банкерът дава на свой избран клиент, сума над непосредствените реални възможности на този клиент, определена от степента на доверие след внимателна оценка на недвижимите имоти на заинтересования, от силата на приятелството му с банкера, от обхвата на светските му връзки или общата им страст към крикета. В Юниън Банк има един кривоглед дангалак, с когото бях в колежа. Въпреки че е банкер, понякога има периоди на умствено просветляване. Ужасявам се, че сме братовчеди, далечни, слава богу! Казва се Арбътнот. Бих могъл да го убедя във вашия случай да отпусне двайсет и пет — трийсет хиляди лири.

— Не.

— Почти няма да плащате лихви.

— Не.

— А как да убедим Фурнакови да инвестират повече от вас?

— Ще плащам всеки месец от постъпленията. С мои пари.

— Те ще се нацупят.

— Не ми пука.

— Какъв език! Ще се опитам да ги убедя.

— Гребете, Туейтс.

— Да, шефе.

Козметичният салон (името изобщо не подхождаше, защото там не се правеше нищо, даваха се само някои съвети; в най-добрия случай беше място за продажби) отвори врати в източния край на улица „Бърк“, не много далеч от мястото, където беше сградата, приютила различни служби на колониалната законодателна власт. За разлика от Сидни, салонът за чай се намираше на друго място, в центъра на града. Вече не смесваха продажбата на кремове и тоалетни води с австрийския щрудел. Единият салон за чай беше на „Литъл Колинс“ — единият, защото едновременно се появиха две съвършено еднакви заведения. Другият имаше тераса по подобие на тези във варшавския парк Сакс; разположен беше сред храсти и цветя, зад сградата на Държавното съкровище, здание в италиански стил на няколко крачки от сградите на централната администрация.

Успехът беше почти мълниеносен. Хана още един път повтори хода с ковчежетата, с виртуозност, натрупана с опита; Роби и Дайна Уотс дойдоха при нея и докараха със себе си сто и двайсет ковчежета, деветдесет от които се продадоха моментално. Освен това сега тя разчиташе на подкрепа, каквато преди не бе имала — Клейтън Пайк пристигна нарочно от Брисбейн със специален влак заедно с жена си, дъщерите и снахите си, приятели от целия Куинсланд, организира многолюдни партита, на които Хана беше главната гостенка (тя отказа да танцува… навяхването й се повтори); освен сигнала за сбор, даден от милиардера, по-възрастните Фурнакови също имаха мрежа от клиентки и то от най-изтъкнатите среди в Мелбърн и в колония Виктория: само те поканиха над двеста души; а пък Поли измъкна от бездънния си запас от братовчеди ни повече, ни по-малко личния адютант на губернатора — „той беше най-глупавият от семейството, затова го направихме военен“.

Откриванията се състояха последователно в края на юни и началото на юли, може би не в най-подходящия сезон, но Хана не желаеше да чака. Каквото взела, взела. И тя отново и отново запресмята: най-малкото, което можеше да очаква в най-близко време от сдружаването си с Фурнакови, се въртеше около цифрата три хиляди лири на месец. Поли клонеше по-скоро към четири хиляди, той беше непоправим оптимист.

— А може би и повече след октомври или ноември, Хана. Когато създавахте дружеството си, дори не сте си представяли до каква степен задоволявате една необходимост. След година ще можете да започнете да ми плащате хонорарите… Ще бъда принуден да престана да искам от леля Лусинда. Бедната жена, ще й липсвам! Не, не, този шилинг авансово е съвсем достатъчен, уверявам ви… Пък и изключителното удоволствие да ви наблюдавам как действате ми стига: вие наистина навлязохте в джунглата и засега напредвате, без да ви се оказва съпротива. Хана, във Франция разказват историята на един мой сънародник, който ден след ден следвал някакъв цирк с надеждата да види как тигърът разкъсва звероукротителя…

— Аз ли съм звероукротителят, Поли?

— Звероукротител, който не е висок дори пет стъпки и целият пърха в дантели. И аз не се отказвам от мисълта да се оженя някой ден за него, въпреки че вече не вярвам…

 

 

Предложи на Клейтън Пайк да развалят облога, защото според нея шансовете й да го спечели бяха прекалено големи:

— Освен това съм сигурна, че дори да загубя, вие няма да искате парите ми…

Взрив от смях:

— Облогът си е облог, полска дърдорана такава! Ще ви преследвам чак до островите Папуа, за да си взема парите.

— Хайде, хайде. Във всеки случай играта е фалшифицирана по ваша вина. Не играете честно: вие ми помагате да успея. — И добави: — Нямаше да постъпите така, ако бях мъж.

Мощният му смях изригна с пълна сила: съвсем вярно, че е жена, той също го е забелязал и ако годинките му били с четирийсет по-малко…

— Щяхте да бъдете истинско пеленаче… Освен това обичам мъжете да са като сирената: узрели.

Целуна го по двете бузи и си помисли: „Няма съмнение, той ме обожава и толкова по-добре, защото това е страхотно полезно. Всъщност аз също го обичам. Като дядо, разбира се… Можех да го целуна по устата, това щеше да му повдигне духа за седмици напред“.

 

 

Единственото й безпокойство при дебюта си в Мелбърн бързо бе разсеяно: Хътуилови наистина бяха заминали за Европа. И скоро нямаше да се върнат. „Е, толкова по-добре…“

Возеше се на лодка с Поли, канена беше навсякъде, на балове, където отказваше да танцува, и в най-хубавите ресторанти в града. Колко приятно беше да пожънеш малко успех, особено когато не си красавица… (Все по-рядко се поглеждаше в огледалото и то само за да се увери, че изглежда съвършено елегантна. За останалото бе загубила всяка надежда: бухалът си е бухал.).

На 25 юли, една година и девет дни след пристигането си в Австралия и близо три месеца, откакто не бе ходила в Сидни — с изключение на онези четирийсет и осем часа на връщане от Брисбейн — получи писмото.

Плака така, както никога досега.

Колийн бе умряла.