Клара Ярункова
Братът на мълчаливия вълк (5)

Не мога да си обясня какво става с нашата котка Жофи. Вече изобщо не ходи на лов. Преминала е изключително на домашна храна, което, разбира се, не означава, че тя не е смел ловец. Ако някой като мене я е наблюдавал в прерията и е видял едночасовата й борба с разлютената змия, ще му стане ясно, че само сериозни причини са я накарали да се откаже от лова.

Пък и да беше само от лова! Цял месец вече тя не се отделя от хижата. Понякога се затичва към гората, но на два метра пред ледника спира, постои с вдигната лапичка, измяучи и се връща обратно. Опитваше се да тръгне и в други посоки — покрай стобора на кочината, през волейболното игрище, но краят винаги беше един и същ — връщаше се в къщи.

Внимателно огледах околността дали някой не е нарисувал с тебешир вълшебен кръг около хижата, през който бедната Жофи не смее да пристъпи. Не намерих нищо.

— Да не би да е болна — казах на Юла, когато отново чух, че Жофи мърка под печката.

— Не се пречкай — сопна се тя — ето ти парцал, почвай да бършеш вилиците. Хората не искат да ядат кренвиршите с ръце! Веднага се нахвърлят отгоре ти и разправят: повикайте управителя.

— Ами извикай управителя и всичко ще бъде наред — отдръпнах се аз към вратата, като държах ръце зад гърба. В същия миг видях, че Юла оставя парцала, оправя бялата си престилка и злостното изражение на лицето й бързо се променя, така че заприлича на принцеса с бялата коронка на главата си.

— О — проговори тя с променен глас, — заповядайте, аз вече си мислех… Ние си мислехме… От къде се взехте тук посред седмицата?

Бързо се огледах. До кухненската врата стоеше цивилният летец от Братислава, който преди пет седмици бе взел в кутия от обувки три котета на Жофи. Той се хилеше с белите си зъби срещу Юла и тутакси почна да я баламосва с разни измишльотини, как срещнал по маршрута си, точно над нас, огромна марсианска чиния, паркирал своя илюшин на нея, и скочил с парашут, за да види дали Юлинка е все такава хубава.

Щом ме забеляза в кухнята, той ми намигна, тупна ме по рамото и така ме придърпа към себе си, че усетих миризмата на коженото му пилотско яке.

После ги оставих и отидох да чакам летеца пред хижата. Исках да си поприказваме, защото нещо по него ми направи впечатление. Ха-ха-ха!