Клара Ярункова
Братът на мълчаливия вълк (15)

Има такъв природен закон, според който, ако едно момче не е длъжно, може да стане и в четири часа, но стига да му кажат да върви на училище, трябва вече да го будят и пак не може да стане. С мене е същото. Започнат ли сутрин да ме будят, аз мърморя, ругая и пъхам главата си под възглавницата, но не мога да се надигна. И въобще не се усещам! Та нали ако се усещах, нямаше да кажа на татко „Изпарявай се!“ и „Остави ме на мира!“, и „Махни ми се от главата, болен съм!“. Не бих го казал дори на Юла или на мама, камо ли на татко! Само че като не усещам нищо, аз ругая еднакво всеки, който ме буди, и този път ми излезе скъпо. Татко ме поля с вода и забрани да ме будят.

— Ето ти будилник — каза ми той вечерта, — от утре ще се будиш сам! Голям мъж вече, а няма в себе си капка дисциплина!

— Какъв мъж е, моля ти се — застъпи се мама за мене, — та нали…

Татко я погледна и я гледа толкова дълго, че тя забрави какво искаше да каже.

— Сам ще отида да видя как заранта ще ругае будилника.

Това значеше, че няма да пусне мама да ме буди.

Аз навих будилника и оттогава ставах по различно време, според това, как успявах да наглася будилника. Някога звънеше в шест, някога в пет или в четири. Един път звъня точно в полунощ, а друг път изобщо не звъня. Спах до седем и татко не ми разреши да остана в къщи, макар че вече нямаше да хвана автобуса. От горското стопанство заградиха пътя и сега трябва да вървя до спирката почти два километра — по-натам могат да преминат само леки коли, но не и автобусът.

— Няма да бия толкова път пеша — заинатих се аз, — заради глупашкия, повреден будилник!

Мама придума татко, джипката пък беше отново разглобена и така останах в къщи. Половин час татко ме учи как да боравя с будилника. Любопитен съм как ще звъни! После за съжаление заваля и аз трябваше да се уча в нашата стая. Изпратих тайно Габка за ножиците и за списанията от столовата. До обяд си изрязвахме интересни картинки. Но само отвътре, кориците оставяхме цели! Габка искаше красиви жени, разни полусъблечени артистки. Аз пък от четвърти клас събирам животни и съм напълнил с тях три големи тетрадки. И досега не мога да издържа и видя ли някоя хубава маймуна или разярен тигър, непременно трябва да си ги изрежа. Исках и да почета, но Габка ми додяваше. Страшно е любопитна, всичко иска да знае. Пообясних й нещичко, но после тя почна да търси из всички списания атомни гъби и да ги боде с ножицата. Така унищожи от другата страна едно красиво тъжно куче, на което ушите му стигаха до земята. Ядосах се и повече не й казах нищо.

А навън все вали, и вали.

Изобщо целия септември валя. Освен чичо Ридзик и работниците по пътя при нас не дойде никой. Само веднъж някакви господа, навярно инженери от Брезно. Тогава цяла нощ не можахме да мигнем. Господата изпиха почти целия коняк на татко, скачаха и пяха на висок глас, а накрая счупиха седемнадесет чаши. Когато за първи път се събудих от тряскането на вратата, уплаших се и изтичах на долния етаж да видя какво става.

Вратата за столовата беше отворена, но никой не поглеждаше към стъпалата, където стоях аз. И кой щеше да гледа към стъпалата, когато на масата подскачаше една госпожица? С обувки върху бялата покривка! Господа инженерите врещяха като маймуни, госпожицата подскачаше, вдигаше си нозете, отмяташе дългите си светли коси и тръскаше пепелта от цигарата си по главите на господата. Бях ядосан, че ме събудиха, но не можех да не се разсмея като гледах как госпожицата весело сипе пепел по главите на всички. И то по какви глави! Плешиви! Ха-ха-ха! Тя така изопна нагоре крак, че токчето на обувката й изкърти от тавана мазилка и в същия миг момичето падна като подсечено дърво върху главите на господата. Така им се пада! Но докато летеше надолу, тя гледаше много тъпо и въобще не беше красива.

Татко изтича от кухнята, но мама го дръпна обратно.

— Феро, недей да пиеш — чух я аз.

— Не пия — промърмори татко. — Не мога да откажа като ме черпят!

— Що за хора са това, боже мой — въздишаше мама, — я ги зарежа, да вървят по дяволите, работното време отдавна свърши.

— Търговията си е търговия, достатъчно си отспахме този месец. Ами ти, Терка, си лягай. — Татко беше доста весел.

— Няма да си легна — опъваше се мама. — Пфу! Какъв свят! Ще ида и ще им кажа, че затваряме.

— Жена, ти с всичкия ли си?! — ядоса се татко. — Насила искаш да ми докараш беля! Знаеш ли какви хора са тези? — Той зашепна на мама кои са пияниците.

— Не ме интересува — крещеше мама, — държат се по-лошо и от животни!

— Млъкни! — изсъска татко. — Кой дявол ме караше да те взема в търговията! Знаеш ли изобщо какво е търговия! Свари кафе!

Изтичах в тъмното нагоре по стъпалата. Из коридора татко си свиркаше и още от вратата се разсмя, като видя как господата настаняваха госпожицата на стола. Само че после затвори вратата след себе си, а в столовата пуснаха грамофона.

Върнах се в стаята, но не можах да заспя. Щеше ми се да погледна какво правят долу. Опитах се веднъж да го сторя, но намерих вратата затворена. Цяла нощ те пускаха плочи. „Малкото момиче“ сигурно десет пъти. Веднъж и „Акорди в пламъка“. Отначало се зарадвах, че чувам „Акордите“, но по средата на песента ми стана тъжно. Това е песента на Лива, какво има да я пускат разни пияници! Дори и да са не знам какви си господа! Нека си свирят на своята хулиганка, а „Акордите“ да оставят на мира!

Погледнах през прозореца, за да видя що за световно прочути са тези господа. Пред хижата стояха две „Татри“. В светлината на прозорците от столовата разпознах номера БА, значи Братислава. Е, в такъв случай едва ли са обикновени инженери! Започнах да треперя от студ и се мушнах под одеялата.

Бях започнал да се унасям, когато на вратата задраска Бой. Щракна и бравата. Аха, значи и двамата са там. Врати може да отваря само Страж. Пуснах ги вътре. Трябваше да спят долу в коридора, но горкият Бой не понася музиката и особено когато заскрибуцат цигулки, ще не ще почва да вие. И така, аз ги пуснах, но с кучетата не е лесно. На тях не им се спи нощем, като на хората, а искат да играят. Бой се насочи към Габка, за да я събуди. Само това липсваше!

Трябваше да го перна, за да си легне в ъгъла.