Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Другие берега, –1954 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
2 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване, корекция, форматиране
NomaD (2015 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016 г.)

Издание:

Владимир Набоков

Покана за екзекуция

 

Рецензент: Сергей Райков

 

Руска

Първо издание

 

© Владимир Набоков, наследники

Машенька. Защита Лужина

Приглашение на казнь

Другие берега (Фрагменты)

Художественная литература, М., 1988

 

Превод © Пенка Кънева

Послеслов © Сергей Райков

 

Народна култура, София 1989

 

С-3

 

Литературна група — ХЛ. 04/9536329611/5532-77-89

 

Редактор: София Бранц

Художник: Росица Скорчева

Художник-редактор: Николай Пекарев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Стефка Добрева

 

Дадена за набор: юли 1989 г.

Подписана за печат: октомври 1989 г.

Излязла от печат: ноември 1989 г.

Формат 84×108/32

Печатни коли 33.

Издателски коли 27,72

УИК 32,08

 

Цена 3,68 лв.

 

ДИ „Народна култура“ — София

ДП „Димитър Благоев“ — София

История

  1. — Добавяне

Дванадесета глава

1

През лятото на 1919 година се заселихме в Лондон. Баща ми и преди беше посещавал Англия, а през февруари 1916 бе пристигнал заедно с петима други видни дейци на печата (сред тях Алексей Толстой, Немирович-Данченко, Чуковски) по покана на британското правителство, пожелало да им покаже военната си дейност, която не се оценяваше достатъчно от руското обществено мнение. Имало банкети и речи. По време на посещението на Георг Пети Чуковски, преувеличаващ както мнозина руси литературното значение на автора на „Дориан Грей“, внезапно на невероятния си английски език настойчиво заразпитвал краля дали му харесват произведенията, „дзи воркс“ — на Оскар Уайлд. Свенливият и малко глуповат крал, който не бил чел Уайлд, пък и не разбрал какви думи произнася Чуковски толкова старателно и мъчително, учтиво го изслушал и го попитал на френски, не особено по-добър от английския на събеседника, как му се струва лондонската мъгла — „бруар“. Чуковски разбрал само, че кралят променя разговора, и по-късно, тържествуващ, посочвал това като пример за английското лицемерие — да пренебрегват гениалния писател заради безнравствения му личен живот.

Това и други забавни недоразумения татко разказваше чудесно на трапезата, но в книгата му „От воюваща Англия“ (Петроград, 1916 г.) намирам малко примери за обичайния му хумор: той не беше писател и не чувам гласа му например в описанието на английските окопи във Фландрия, където гостоприемството на домакините любезно включило дори взривяване на германски снаряд близо до посетителите. Този отчет най-напред беше напечатан в „Реч“: в една от статиите баща ми разказва с донейде старовремско простодушие как подарил автоматичната си писалка Swan на адмирал Джелико, той я поискал по време на закуската, за да подпише менюто, и похвалил плавността й. Неуместното обнародване на названието на фирмата предизвика веднага отклик в голямата вестникарска реклама на фирмата Mabie, Todd & Co., Ltd., която цитира баща ми и го изобрази на рисунката как предлага нейното изделие на главнокомандуващия флота под хаотичното небе на морско сражение.

Но сега, три години по-късно, нямаше нито речи, нито банкети. След годината пребиваване в Лондон баща ми с мама и с трите по-малки деца се премести в Берлин (където до смъртта си на 28 март 1922 година редактира заедно с И. В. Гесен антисъветския вестник „Руль“), а през това време аз и брат ми влязохме през есента на 1919 година в Кеймбриджкия университет — той в Crist’s College, а аз в Triniti.