Янош Бокаи
Пучини. Бохеми и пеперуди (5)

5

Беше Петдесетница. Слънцето вече се беше издигнало високо на тъмносиньото, блестящо, безоблачно тосканско небе. Врабчетата чуруликаха и се бореха весело в тъмнозелените клони на двете хилави тополи. Всичко излъчваше светлина и радост, сякаш този ден беше най-хубавият в годината.

Пъргаво и весело тичаха децата от единия до другия скрин, като дърпаха от ръцете си панделките, кърпите, гребена, четката — пред огледалото настъпи истинска блъсканица, повдигаха се на пръсти, за да се видят през рамената едно на друго.

— Деца, побързайте! Скоро ще тръгнем! — подканяше ги Албина.

Единствен Джакомо още лежеше в кревата. Както обикновено гледаше тавана със замечтани очи. Майка му не го караше да бърза, знаеше, че той ще се облече за миг и че много не държи на външността си.

Позвъни се, но след миг заудряха по вратата. Един монах с ужасено лице тъпчеше на прага.

— В къщи ли е Джакомо?

— Да, още лежи в кревата.

— Ох, света Дева Мария!

— Какво се е случило, Рафаело?

— Момчето трябва да дойде веднага с мен, негово високопреосвещенство господин епископът заръча! Фортунато Маджи се разболя, получи криза от жлъчка, откараха го в къщи и сега нямаме органист. А сме обявили музикална литургия, храмът ще бъде пълен, в 10 се стича народът.

Албина побледня.

— Господин епископът ли желае Джакомо да свири на литургията?

— Да, Благоволете да измъкнете това хлапе от кревата. Безбожно е, когато някой по време на Петдесетница лежи още в леглото.

— Мамо, какво се е случило? — попитаха надничащите през вратата деца.

Албина не им отговори, а изтича при Джакомо.

— Джакомо, скъпи, облечи се и тичай! Ти трябва да свириш днес на литургията. Вуйчо ти Фортунато се е разболял и…

— В базиликата „Сан Паолино“ ли? — попита Джакомо със светнали очи, веднага скочи от кревата и започна да навлича дрехите си.

— Няма ли да се случи беда, момчето ми? Знаеш ли какво трябва да направиш?

Момчето се засмя.

— Трябва да свиря, мамо. По-хубаво от Фортунато. Това не е трудно.

Вече изскочи от стаята.

— Джакомо, косата ти!…

Но Джакомо не я чу. Дори и монаха заряза там, спусна се надолу по стълбата и радостно затича към базиликата.

Наистина грамадният храм на градчето беше претъпкан с хора. На първата скамейка се беше настанило цялото ръководство на града, начело с кмета. А на една от последните скамейки седнаха с разтуптени сърца, един до друг, седмината от семейството Пучини. Албина късаше ъгъла на носната си кърпичка, скрита в молитвеника. Лицето й беше по-бяло от карарски мрамор.

— Ще изляза от кожата си! — пошепна Нитети.

— Аз съм спокойна! — пошепна Диде.

— А аз се страхувам! — пошепна Рамелде.

— Какво ли ще свири? — размишляваше Микеле.

— Стойте мирни! Молете се! — подкани ги бледата Иджиния със строго лице.

Беше отслужена литургия без пеене, както винаги на Петдесетница по стара традиция в базиликата, „Сан Паолино“.

Албина затвори очи, щом като първата латинска молитва прозвуча от устата на епископа, а после се понесе дълбокият топъл глас на органа, сякаш изпращаше от небето веднага отговор на земната молба. Решително и спокойно се носеха звуците при всяко изпълнение — пет чифта щастливи детски ръце се побутнаха под скамейката, вече и Албина се осмели да погледне, лицето й се зачерви, само Иджиния остана бледа и неподвижна. Бяха стигнали до „Кредото“. Но сега органът не отговори толкова просто и кратко, не се задоволи с обичайните тонове, а с решителен преход премина към нова, никога нечувана, вълнуваща мелодия — в дълбочините й с бурна сила все по-широко се разгръщаше основният мотив и над него, гонещи се малки пасажи като подухнали игриви ветрове в бурята, докато накрая продължаваше тържествено, очистена, с ликуваща сила главната тема.

— Ох, Господи!… — пошепна Албина и притисна ръка към сърцето си.

В шест чифта светнали детски очи блестяха сълзи. Иджиния плачеше. Микеле изненадан поклащаше глава.

— Такава дива решителност! — мълвеше на себе си.

Цялата черква се раздвижи. Всички инстинктивно се обърнаха назад да погледнат към органа. Дори и общинските съветници си зашепнаха и заизвиваха глави. Кметът се наведе към ухото на седящия до него Професор Паладини.

— Какво свири Маджи? Чия меса е тази?

— Срам ме е, но не зная — отговори му професорът. — Никога не съм я слушал. Навярно е произведение на някой от нашите модерни музиканти. Малко светска и дръзка, съвсем модерна, но е интересна и хубава: изненадващо страстна.

След литургията общинските съветници заобиколиха кмета.

— Нали беше прекрасна? — попитаха го всички почти едновременно. Доволни кимаха с глави: — Все пак може нашият стар Фортунато!

— Днес се отличи! Това вече е сигурно! — каза Стефано, кръчмарят с червеното лице.

— Е, кой беше прав, господин кмете? — попита с победоносен, саркастичен израз на лицето Бенвенуто Коли. — Жалко за прибързаното разпореждане, аз казах предварително! Но не ме послушахте.

— Възможно е да съм сбъркал — каза кметът.

Философът със замечтаните очи, Алберто Марсили се усмихна. Той каза скромно:

— Да се качим да поздравим Фортунато Маджи.

— Правилно! Да го поздравим! Заслужава! — хвана се за тези думи училищният директор.

Кметът не възрази:

— Моля, щом като искате…

И всички тръгнаха по стръмната тясна стълба. Бяха около десетина. На галерията, при органа, бяха само двама души: Рафаело, монахът с кафявото расо и едно момче със зачервено, изпотено лице и рошава коса.

— Къде е Фортунато Маджи?

— В къщи, лежи в кревата, господин кмете — отговори му Рафаело, като се кланяше. — Получи криза от жлъчката, бедният.

Съветниците не можеха да проговорят от изненада.

— Тогава кой свиреше на органа?

Джакомо пристъпи напред.

— Аз, Джакомо Пучини.

— Ти ли?

— Аз.

Отново не можаха да кажат нищо.

— А какво свиреше, момчето ми? — попита го професор Паладини.

— Моя собствена музика… моето „Кредо“, Много лоша ли беше?

Той не получи отговор. Но Алберто Марсили го погали.

— На колко години си?

— На четиринадесет.

Кметът се обърна към Бенвенуто Коли.

— Е, господин директоре, кой беше прав? — попита с тънка усмивка. Той погледна директора, почака. Малко, после с по-твърд глас каза: — А вие искахте да изключите това момче от училище!