Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Котка

Котка Гальовната Писана и до днес си има дива и зла братовчедка, която живее в европейските гори — това е дивата котка. Тя е по-едра, с по-дебела и бухната опашка, на края с черен пръстен и с дълги косми по бузите си. Нашенската дива котка е сивокафява с тъмни шарки. Въпреки че дивата котка лесно се кръстосва с домашната, тя не е неин прародител. Опитомяването на котката е станало в древния Египет, и то от нубийската дива котка. Тя въпреки че живее край блатата, също е враг на мишевидните гризачи и това и качество е било правилно оценено от египетските земеделци. В европейските страни питомната котка проникнала след I век.

Днешните домашни котки се отличават много по цвят и шарки от своите диви посестрими. Едни от тях са едноцветни: изцяло бели, ръждиви, кремави, сиви, лъскаво черни и пр. Други са пъстри — на ивици, на петна или на едри шарки. Има много и различни по вид породи домашни котки. От породистите най-известна е ангорската или персийската котка с дълга мека козина и рунтава опашка. Сиамските котки пък имат къс косъм и са по-високи, по-дългокраки, с черно чело и изразителни небесносини очи. Твърде интересна е менската котка, която се ражда без опашка.

Котката е домосед — тя обича своя дом и е привързана към него. Познава завръщането на любимия си стопанин още когато той изкачва стълбите и вперва погледа във вратата, като очаква той да я отвори. След това с вирната опашка, с тихо мяукане и търкане в краката му приветствува идването му.

Мяукащите „концерти“ на котараците можем да чуем най-често през пролетта. Котката ражда от 2 до 7 малки слепи котенца. Майка им много ги обича. В игрите с тях тя постепенно ги приучва да издебват и улавят плячката си.

Котката живее от 12 до 15 години.