Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 14 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)
Добавяне на илюстрации
Karel (2022 г.)

Издание:

АЛБУМ ЗА РАСТЕНИЯ И ЖИВОТНИ

Николай Боев, Славчо Петров, Павел Кръстев

II допълнено и преработено издание

Рецензент проф. Кръстю Тулешков

Редактори: Людмила Георгиева, Атанас Георгиев

Художествен редактор Михаил Макариев

Корица Кирил Гюлеметов

Технически редактор Фани Владишка

Коректор Елка Папазова

 

Тираж 150000+100; формат 70/100/16; печатни коли 19; издателски коли 24,62; дадена за печат на 23.1.1976 г.; подписана за печат на 10.VIII.1976 г. излязла от печат на 30.IX.1976 г.; ЛГ III — 1; Т № 4002020000; Поръчка на издателството № 134/76

Цена 2,60 лв.

Печатница и книговезница ДПК „Димитър Благоев“ (пор. № 4066)

Държавно издателство „Земиздат“, София, 1976

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на илюстрации

Копринена пеперуда

Копринена пеперуда Всеки се възхищава от лъскавите и гъвкави копринени тъкани. Тях ние дължим на копринената буба. Досега не са намерени самостоятелно живеещи в природата диви копринени пеперуди. Предполага се, че днешните тромави, нелетящи, а само пърхащи с крилцата си копринени пеперуди произлизат от по-леки и по-дългокрили пеперуди, които добре хвърчат. Предполага се, че нейните диви предци са живеели в района около Хималаите, където вече одомашнена, копринената пеперуда е била отглеждана още преди 4500 години пр.н.е. Оттам била пренесена в древния Китай, където я развъждали масово. В Европа отглеждането и започнало чак през VIII век.

И така копринените буби са отвикнали да летят. Мъжките се отличават по по-слабото си телце и по-добре развитите си перести пипалца (антени). Женската е по-дебеличка, тъй като коремчето й е изпълнено с яйчица, които тя трябва да снесе. Една женска копринена пеперуда снася 500–600 яйчица, които наричаме „семе“. От дребните и бели яйчица се излюпват малки червеникави гъсенички, които са много лакоми и с апетит гризат черничевите листа. Те бързо нарастват и сменят кожицата си 4 пъти — превръщат се във все по-голяма гъсеница. В петия си стадий тя вече е дълга 8–9 см. Гъсеницата омотава около себе си пашкул от копринена нишка, която е дълга около 1 км. На десетия ден от закрепването на пашкулите по клонките те се събират. В тях свитата гъсеница постепенно се превръща в неподвижна какавида, от която ще излети самата пеперуда. За да не бъде пробит пашкулът от пеперудата, всички събрани пашкули се попарват с гореща вода и така се умъртвява какавидата.

Дълго време човекът е провеждал изкуствен подбор над копринената пеперуда. Затова днес има различни породи, които се отличават по естествения цвят на коприната: бял, жълт, сивосинкав, светлозеленикав, бледорозов и пр.

Установено е, че пашкулите, от които излитат мъжки пеперуди, имат по-дебели стени, т.е. съдържат повече коприна. Пеперудите от специално облъчени в лабораториите пашкули снасят яйца, които дават повече мъжки пеперуди. Така добивът на коприна може да се повиши с 30%.